Ние не само, че не забравяме, а и дълбоко почитаме първосъздателите на БАН. Това каза акад. Стефан Воденичаров, председател на БАН, на откриването на национално честване с научна конференция по повод 190 години от издаването на "Буквар с различни поучения" на д-р Петър Берон, предаде репортер на БГНЕС.

Акад. Воденичаров обясни, че днес учените се събират, за да отбележат няколко годишнини от българската история-190 години от излизането на първия български учебник- "Рибния буквар" на д-р Петър Беров, да проследят идеите на личности като Добри Войников, Асен Ненович и други видни възрожденци.

Всички те в своята дейност преди повече от век половина са били обединени от една идея-да издигнат българското образование на достойни висоти. Именно българската просвета е най-верния път за навлизане в общността на напредналите народи, а българското общество, макар и под османско владичество още тогава е авторитетно и се съизмерва с европейските постижения, заяви председателят на БАН.

Той бе категоричен, че именно в недрата на българското Възраждане се осмисля идеята да се създаде общество на знанията и науката, което след това да стане и научния център на България. Днес БАН е наследник на надеждата и упованията на възрожденското общество в средата на 19 век. През това време българската наука заема авторитетно място сред световната научна общност, каза акад. Воденичаров и добави, че постиженията в различни сфери на знанието са били впечатляващи.

Председателят на БАН завърши изказването си, това че днес научната хуманитаристика е изправена отново пред избори и предизвикателства - има нова мисия - да завоюва нови територии, да изследва културата, езика, философията.

Националното честване по повод 190 години от издаването на "Буквар с различни поучения" на д-р Петър Берон се организира от Института за литература и се провежда под патронажа на вицепрезидента на Република България Маргарита Попова. От нейно име бе прочетено и приветствие, в част, от което се посочва, че още в самото начало на българското възраждане необходимостта от просвета е възприета като най-важно условие за пробуждане на народа и успешното му повеждане по пътя за възстановяване на държавността.

След официалното откриване на честванията, посветени на 190 години от издаването на Рибния буквар в БАН ще се проведе и Научна конференция "Просветни идеи през Българското Възраждане"./БГНЕС