Една от тях е нов вид

Общо осем вида риби за ихтиологичните колекции на Националния природонаучен музей на Българската академия на научите (НПМ-БАН) ще донесе доц. д-р Тихомир Стефанов от акваторията на остров Ливингстън. Той успя да улови и нов вид - Parachaenichthys charcoti.

"Моят проект на остров Ливингстън е свързан с биологичното и видовото разнообразие на рибите в района. До момента - средата на моя престой, проектът върви изключително добре. С помощта на логистичния екип на базата успяхме да направим няколко влизания и десетина проучвания. Интересните данни, които получих, допълват много добре картината, която имах от предишните мои посещения", каза в интервю за БТА доц. д-р Тихомир Стефанов. Според него вече може много добре да се оцени пространственото разпределение на отделните видове риби. Има много интересно разпределение във връзка с дълбочината, на която те се срещат, отбеляза той.

"Основните два вида риби, които създават над 90% от биомасата в региона, това са двата вида нототении - Голяма нототения (Notothenia coriiceps), и Нототения роси (Notothenia rossi). Те обитават сравнително широк спектър от дълбочини, но тяхната биомаса основно е концентрирана в по-плитките участъци. Даже успяваме да видим единични екземпляри, плавайки почти до брега - на практика до десетина сантиметра дълбочина", разказа ученият.

Снимка: БТА

Именно това, че основната част от техните популации е струпана в по-плитките участъци на шелфовата зона, на плитката крайбрежна зона на остров Ливингстън, кара останалите видове, които са доста по-дребни като размер - като двата вида Trematomus, да бъдат разпространени в малко по-големите дълбочини, където избягват от една страна конкуренцията, а от друга страна - хищничеството на тези два едри доминиращи вида.

"Интересното допълнение, което имахме, е свързано с биологията на така наречените ледени риби. Ледената риба (Chaenocephalus aceratus) се оказа доста по-широко разпространена тук, отколкото ние си мислехме в началото. Тя образува колонии, които са от мъжки и женски екземпляр, като мъжкият прави своеобразно гнездо на дъното на морето, където приканва женската и тя хвърля хайвера в това гнездо, което после мъжкият охранява", каза още доц. д-р Тихомир Стефанов. Той обясни, че тези колонии на остров Ливингстън са разположени в по-големите дълбочини - някъде след 40, 50 до 60-65 м. Видът обаче се среща и на по-плитко, като един от екземплярите, които са хванати през годините, е на 12 м. Често хващаме риби на дълбочина 25-30 м, така че тяхното разпространение също варира в дълбочина, посочи изследователят. Според данните, събрани до момента, може да се каже, че основната част от колонията е на дълбочина 60 м.

"По време на проучванията тази година, в рамките на настоящия проект, успяхме да уловим още един вид от това семейство - т.нар. Драконова риба (Parachaenichthys charcoti). Това е нов вид за колекциите на Националния природонаучен музей. "Голяма част от моя проект е свързана и с набавяне на интересни екземпляри, които да обогатят колекциите на природонаучния музей, където има витрина, посветена на биоразнообразието на Антарктида. Всеки нов вид би бил добро попадение и ще намери своето място в експозицията", каза доц. д-р Тихомир Стефанов.

Снимка: БТА

Друго интересно откритие по време на изследванията тази година е свързано с биологията на двата доминантни вида нототения (Notothenia). Успяхме да изследваме екземпляри, които се срещат в Джонсънс док - едно много затворено място, закътан залив, в дъното на който има топящ се ледник, който променя драстично хидрохимичните условия в залива и съответно средата на обитание на тези риби, отбеляза доц. д-р Тихомир Стефанов.

Снимка: БТА

Той обясни, че големият поток от сладка вода, заедно с частици, увлечени от ледника, увеличават много мътността в Джонсънс док, което влияе на пропускането на светлината и оттам на количеството фотосинтезиращи водорасли и на количеството на кислорода във водата. Вливането на вода с различна плътност в тази част на южния залив на остров Ливингстън поражда някакви вертикални течения, наместване на по-тежката и по-плътна вода, тя слиза в дънните слоеве, на нейно място излиза по-леката сладка вода. Именно тези вертикални премествания на водните пластове привличат крила (дребни ракообразни) - основна част от храната на китовете, които се срещат и в нашия залив, каза ученият.

Снимка: БТА

Тези вертикални течения привличат крила, който се струпва пред Джонсънс док, и това кара тези два доминантни вида риби да променят драстично стратегията си на хранене. "Нототениевите риби са костуроподобни риби, които нямат плавателен мехур, имат положителна плаваемост, която ги придържа към дъното. За да могат да плуват активно във водния стълб, се налага да извършват активни движения. Те се опитват да си спестят тези движения и, хранейки се по дъното, обикновено живеят в струпванията на различни водорасли. Стратегията им на хранене включва основно водораслите, като приемат по-високо протеинова храна", добави доц. д-р Тихомир Стефанов. Рибите, които изследвахме в нашата част близка до залива, изцяло преминават на активно хранене с крил. При това положение част от рибите улавят и различни дребни рибки. Те изоставят своя естествен начин на хранене и започват активно да се придвижват във водния стълб, обясни още изследователят.

Снимка: БТА

По време на Националната антарктическа експедиция на остров Ливингстън геологът гл. ас. д-р Ралица Събева взе теренни проби от полуостров Хърд. "Научният проект, с който аз се занимавам, изследва орудяванията на полуостров Хърд, остров Ливингстън - Антарктика. Орудяванията са рудни минерали, в които има полезни и ценни елементи, най-вече метали", каза тя в интервю за БТА.

Снимка: БТА

Основните метали, които се установяват тук, са олово, цинк, мед и разбира се един от най-важните благородни метали - златото, обясни геологът.

"Този проект е логично продължение на предходен проект от 2022 г., когато беше установено за първи път злато микроскопски. Тогава са регистрирани два типа злато - чисто, без примеси, и втория - със съдържание на сребро, което се нарича електрум. На база на тези открития беше написан нов проект, който е двугодишен. Това е втората година по изпълнението на проекта. Миналата година бяха обходени доста места на полуострова. Тази година бяха обходени така наречените рудни жили, които съдържат рудни минерали и метали, като например Сали рокс, и най-вече района на българската база", посочи Ралица Събева.

Тя добави, че през деня в типично антарктически условия са пробвани рудни жили и съответно са събрани доста скални проби. Основната цел е да се съберат такива проби от различни жили, които по-късно ще се обработват в различни лаборатории в София.

Снимка: БТА

"Лабораториите изготвят микроскопски препарати, т.нар. аншлифи, оглеждат се много добре рудните минерали, след това минават редица анализи, за да бъдат установени характерни химични особености на тези материали, както и наличие на други метали или минерали и по-специфични химични елементи", каза Ралица Събева. Тя посочи още, че минералите обикновено не са чисти, много пъти в тях се съдържат специфични елементи, които в последно време са много важни за развитието на технологиите.