Комитет на ООН заяви, че държавите имат правно задължение да обмислят изплащането на репарации за трансатлантическата търговия с роби, както и да предприемат други мерки, за да се справят с наследените практики на расова дискриминация, които според комитета съществуват и днес, предаде Ройтерс.

В насоките, които Комитетът за премахване на расовата дискриминация публикува днес, се посочва, че тези задължения произтичат от правно обвързваща конвенция за расовата дискриминация, приета през 1965 г., а не от правните норми, които са били в сила, когато е съществувала търговията с роби.

Комитетът определи предложения подход като "промяна на парадигмите" в посока, отдалечаваща се от дебатите за историческа отговорност, използвани от правителства на държави, за да се противопоставят на изисквания за репарации.

"Държавите членки трябва да приложат всеобхватни мерки за изплащането на репарации на лица от африкански произход, обхващащи всички аспекти на правата на защита", става ясно от документа на ООН, който може да бъде използван в съдилищата.

Близо 12,5 милиона африканци са били отвлечени и продадени в робство между 15. и 19. век, а Комитетът за премахване на расовата дискриминация определи историческия факт като "най-голямото принудително разселване в историята".

Призивите за репарации – изразяващи се в официални извинения или финансови компенсации, набират сила на международно равнище, въпреки че техни критици твърдят, че държавите и институциите не следва да са отговорни за исторически престъпления.

През март тази година Европейският съюз и Великобритания се въздържаха по време на гласуването на резолюция на ООН за робството.

Някои държави се опитаха да избегнат подвеждането под съдебна отговорност в съдилищата, като изтъкнаха, че преди не е имало международни закони, забраняващи търговията с роби и се позовават на така наречения принцип на интертемпоралност.

Становището на Комитета на ООН обаче подчертава, че независимо че робството и търговията с роби са незаконни според днешното законодателство, държавите остават отговорни да се справят с последиците им според международните си задължения.

"Независимо от правната квалификация на първоначалните исторически събития, държавите членки остават обвързани с настоящите си задължения съгласно Конвенцията да се справят със структурните неравенства", посочва още документът на ООН.

Само финансови обезщетения не са достатъчни, заяви Комитетът, като призова за приемането на "трансформативни мерки", включващи отварянето на архиви, поправянето на обществени паметници и създаването на независими експертни комисии.