520 години от смъртта на Андреа Мантеня - ключова фигура на италианското Куатроченто

През миналата година в църква в Помпей бе открита картина на ренесансовия майстор Андреа Мантеня. Шедьовърът, изобразяващ свалянето на Христос от кръста, бе изложен временно във Ватиканските музеи в Рим. Последното сведение за картината, преди да бъде открита, е от преди пет века - от 1524 година, когато неаполитанският хуманист Пиетро Сумонте я описва в свое писмо. В него пише, че е била окачена в базиликата "Сан Доменико Маджоре" в Неапол.

Христос в ада, худ. Андреа Мантеня

След този момент тя изчезва и не е известно каква е била съдбата й толкова столетия до днес. Открита е в лошо състояние и е реставрирана. Авторството на Мантеня бе потвърдено от цял екип международни експерти, а картината бе представена като "Мантеня от Помпей. Преоткритият шедьовър".

Картината "Свалянето на Христос" на Андреа Мантеня. Източник: Vatican Museums

Италианският художник Андреа Мантеня умира на 75-годишна възраст на 13 септември 1506 година, преди 520 години. Най-известната картина на Мантеня остава "Молитва в Гетсиманската градина", която вдъхновила Албрехт Дюрер. Самият Мантеня бил повлиян от майсторството на Донатело.

Известно е, че се сродява с фамилията художници Белини, като сключва брак с дъщерята на Якопо Белини. Става много близък с братята й Джентиле и Джовани.

Андреа Мантеня, автопортрет

Андреа Мантеня е роден в Изола ди Картуро, Венецианска република и е признат за един от най-изтъкнатите северно италиански художници от т.нар. Куатроченто (15 век). Много е писано за неговия принос за ренесансовата живопис.

Мантеня е ключова фигура в изобразителното изкуство на своето време. Освен живописец, е и изкусен график, оставил е многобройни гравюри. Всъщност, точно гравюрите му вдъхновяват Дюрер.

Автопортрет на Мантеня, замаскиран в декора

Родното място на Мантеня се намира между Виченца и Падуа. Бил от благородническо потекло, но по неясни причини - осиновен в ранна въъзраст от  художника и търговец на антики Франческо Скуарчоне, който става и първият му учител по изобразително изкуство, латински и антична история.

През 1445 година Андреа Мантеня бил записан в Гилдията на живописците на Падуа, като правоспособен художник.

Италианският художник Андреа Мантеня (1431-1506) Снимка: Getty Images

Още като съвсем млад той се вълнувал от древните римски скулптури и творбите на своя съвременник Донатело. От него научил тънкостите в предаването на спецификите на човешкото тяло.

Вероятно затова в картините му телата изглеждат монолитни, наподобяващи скулптури.

Възкресението (1457-1459) от Андреа Мантеня Снимка: Getty Images

Първата си поръчка Мантеня получил на 17-годишна възраст. Поръчали му декорацията на Капела "Оветари" в църквата "Еремитани" в Падуа (1459 г.). За жалост, почти всичко създадено тогава, било унищожено по време на Втората световна война.

По-запазена е една сцена, изрисувана от Мантеня, изобразяваща отвеждането на св. Якоб към екзекуция. Тя буди възхитата на познавачите с анатомичната точност и майсторски предадената перспектива.

Плафон на Андреа Мантеня

Очевидно съвременниците на младия художник са оценили високо тази негова работа, защото веднага след нея той получил нова поръчка - за олтара на църквата "Сан Дзено" във Верона.

Мадоната на победата (1495 - 96) с дарител молещият се Франческо II Гондзага

През 1453 година Мантеня се оженил за дъщерята на Якопо Белини. Започнал общ проект с брат й Джовани по рисунка на тъста си Якопо.

Именно тази рисунка послужва за основа на шедьовъра му "Молитва в Гетсиманската градина".

Молитва в Гетсиманска градина, худ. Андреа Мантеня

Мантеня и Джовани са много различни, но чудесно се допълвали в работата. Джовани Белини бил почитател на флорентинеца Мазачо, но предпочитал плътната темпера и привнася към формите на Мантеня цвят и светлина, които стават характерни за венецианската живопис.

Андреа Мантеня, Представяне в храма (ок. 1454), Берлинска картинна галерия

Джовани Белини, Представяне на Христос в храма (1459), Фондация „Куерини Стампаля“, Венеция

От 1460 година Мантеня работел като придворен художник на управниците на Мантуа - фамилията Гондзага. Автор е на много портрети, сред които - на личности като Лудовико III Гондзага и Барбара фон Бранденбург.

Портретите на аристократи от мантуанския двор се отличават с реалистичност и пространство, като по необикновен начин сякаш заличавали стената, на която били окачени.

Лудовико Гондзага и неговия секретар Марсилио Андреаси /детайл/

Портрет на кардинал Франческо Гондзага (1460-те), Национален музей „Каподимонте“, Неапол

Специалисти се произнасят, че такава убедителна илюзия не е била постигана от друг преди Мантеня, чак до времето на Рафаело и Кореджо.

Постепенно Мантеня се профилирал в портрета и става един от новаторите в този жанр. Неговият "Портрет на кардинал Лудовико Медзарота", който днес се намира в Берлинската картинна галерия, е един от първите портрети за времето си, които скъсват с характерните за онова време профилни изображения и изобразява лице във фас.

Портрет на кардинал Лудовико Тревизано (ок. 1459), Берлинска картинна галерия

Андреа Мантеня е автор на много фрески. Една от импозантните му работи е декорацията в Залата на младоженците на замъка "Сан Джорджо", част от Херцогския дворец в Мантуа.

И тук той използва умението си да създава илюзорна перспектива, която буди възхищение с майсторското си изпълнение.

Фрагмент от плафона

Най-голямата поръчка на фрески Мантеня изпълнява в т.нар серия Триумфите на Цезар (1489). По поръчка на съпругата на Франческо Гондзага - Изабела д"Есте пък нарисувал една от най-жизнените си картини - "Парнас" (1497).

Много изследвана от експертите е картината на Мантеня "Мъртвият Христос", за която се знае, че е рисувана около 1500 година. Странното е, че тази картина остава в работилницата на художника до смъртта му и е била намерена след неговата смърт. Дали заради перфекционизма си, или по друга причина, остава загадка, защо художникът не е искал тази картина да напусне ателието му. Днес тя се съхранява в Пинакотека "Брера" в Милано.

Мъртвият Христос (ок.1500), Пинакотека „Брера“, Милано

Сюжетът на картината е оплакването на Христос, но най-интересно е в какво положение е нарисувано самото Му тяло. То е изобразено да лежи върху мраморен постамент.

Отляво на Него са профилите на Богородица и апостол Йоан. В горния ляв ъгъл е различим фрагмент на още едно лице, за което се предполага, че е на Мария Магдалена, защото наблизо има съд с миро.

Паола Гондзага държаща ябълка /детайл/

Несъмнено става въпрос за едно оригинално композиционно решение, като започнем от това, че самото тяло на Христос е разположено перпендикулярно, а не хоризонтално, както го срещаме в други картинни интерпретации по темата. Това е доста необичайно излизане от рамката за ранния Ренесанс.

Според някои, Мантеня е искал да се виждат едновременно лицето на Христос и раните по стъпалата му. Главата изглежда доста увеличена, за сметка на стъпалата, като вероятно художникът е искал да акцентира погледа върху лицето на Христос.

Мъжки портрет (ок. 1460), Музей „Полди-Пецоли“, Милано

Цялата картина носи в себе си някакво мистично напрежение, което ни кара да изпитаме респект пред най-тайната и загадъчна смърт в човешката история. Мантеня всъщност рисува човек, а не бог. Предава бледността на безжизнено човешко тяло, положено върху камък. Впечатлението е, че в това тяло няма нищо свръхестествено, че на пръв поглед тази смърт е напълно реална и само ореолът говори за божествената природа на Христос.

Сякаш нарочно Мантеня е искал да създаде точно такова впечатление, за да покаже близостта на Христос до хората. Остава загадка, защо не е показал публично картината до смъртта си.

Фреска на Андреа Мантеня

Андреа Мантеня умира в Мантуа на 13 септември 1506 година, а прахът му се пази в базиликата "Сант Андреа". Неговите творби са истински шедьоври с новаторски характер, изпреварили с векове времето на автора си.

Еми МАРИЯНСКА