Докато Аспен се превръща в притегателен център за богатите и известните, Ашкрофт остава скрито планинско кътче с любопитна история

На около 15 минути път от лъскавия Аспен, Колорадо, се намира Ашкрофт - някогашен миньорски град, който мечтае да се превърне в престижен ски курорт. Днес тук няма луксозни хотели, бутици и оживени улици. Вместо това старите дървени постройки напомнят за време, когато градът процъфтява, а след това постепенно губи жителите си.

В разгара на лятото Ашкрофт изглежда сякаш е застинал във времето. Старите дървени къщи стоят на около 19 километра от Аспен, в подножието на планината Елк. Наоколо се чуват шумоленето на листата на трепетликите, ромоленето на Касъл Крийк и песента на високопланинските птици. През зимата мястото също е тихо, а посетителите са предимно скиори и любители на разходките със снегоходки.

"Ашкрофт щеше да бъде Аспен. Не мисля, че Аспен щеше да се появи, ако плановете за Ашкрофт бяха се осъществили", казва пред BBC Анна Лукабил, архивист в Историческото дружество на Аспен.

Аспен е синоним на луксозни бутици, скъпи имения и почивка за богатите и известните. Някога обаче двата града са били съперници. Първоначално са се конкурирали заради залежите на сребро, а по-късно заради възможността да се превърнат в предпочитана дестинация за любителите на ските.

В разцвета си през 1882 г. Ашкрофт е дом на над 1000 души. В града има хотели, магазини, боулинг зала, танцова зала и първото училище в окръг Питкин. Tрудно е да си представим оживлението, което някога е изпълвало улиците му. Разцветът обаче е краткотраен. Само за няколко години населението се стопява до около 100 души, след като много от жителите и търговците се преместват в съседния Аспен, пише BBC.

Снимка: iStock by Getty Images

Към 30-те години на XX век почти всички сгради в Ашкрофт са изоставени. Тъкмо тогава трима предприемачи виждат възможност в опустялата долина. Тед Райън, Ти Джей Флин и Били Фиске, олимпийски шампион по бобслей, замислят амбициозен проект за ски курорт.

Снимка: iStock by Getty Images

Те създават Highland Bavarian Corporation и привличат швейцарския алпинист Андре Роч, който проучва ски възможностите на околните върхове. Той избира Хейдън за център на бъдещата ски зона.

"Връх Хейдън щеше да бъде ски зоната, а Ашкрофт - баварското селище", обяснява Лукабил.

Амбицията е Ашкрофт да се превърне в първия голям ски курорт в Колорадо и в най-високо разположения в света. Проектът включва кабинков лифт от Ашкрофт до връх Хейдън, десетки ски писти и няколко седалкови лифта. Ски зоната трябва да се намира на над 3962 метра надморска височина, а пистите да водят чак до града.

Втората световна война обаче осуетява плановете.

"Бяха изготвили плана за ски курорта, както и за кабинковия лифт. Вашингтон отпусна средства за изграждането на този ски курорт, защото той щеше да бъде новият двигател на туризма в САЩ. Имаха поръчка за стомана за изграждането на лифтовете", казва Лукабил. 

Докато плановете за развитието на Ашкрофт се провалят, ски спортът започва да набира популярност. Роч вече обучава местните жители да карат ски. Той основава "Зимния спортен клуб Роаринг Форк", който по-късно се превръща в днешния Aspen Valley, и организира туристически преходи до Хейдън. Той маркира трасе, наречено "Роч Рън", а Тед Райън се заема с изграждането на първото съоръжение за изкачване на скиори. За целта използва старо минно оборудване, двигател втора употреба и две шейни.

Към днешна дата вместо луксозни хижи и модерни съоръжения посетителите откриват няколко запазени дървени къщички, заобиколени от около 35 км маршрути за ски бягане и преходи със снегоходки през зимата. През лятото долината привлича любителите на конната езда и пешеходния туризъм.

Макар Ашкрофт да се намира само на кратко пътуване с кола от Аспен, там няма седалкови или кабинкови лифтове. През зимата долината може да бъде разгледана единствено пеша - със снегоходки. Именно така посетителите могат да се насладят на спокойствието и дивата красота на мястото.

Джони Уилкокс, чийто баща купува компанията Ashcroft Ski Touring от Райън през 1986 г., днес организира конни преходи, ски турове и разходки със снегоходки. Семейството му управлява и изискания ресторант Pine Creek Cookhouse.

"Едно от най-незабравимите преживявания е да караш ски тук нощем, с челник", казва Уилкокс. "Тогава най-силно усещаш връзката между миньорското минало на Ашкрофт и историята на ските. Придвижваш се през снега, а наоколо няма нито един лифт."

Липсата на модерни съоръжения е част от очарованието на мястото. Докато близкият Аспен привлича посетители с четири ски курорта, изискани ресторанти и модни бутици, Ашкрофт остава сгушен край Касъл Крийк, сред борови гори и планински върхове.

"Това до голяма степен прави долината специална", казва Уилкокс. "Тук сякаш пътуваш назад във времето. Няма Wi-Fi и мобилна връзка. Живеем извън дигиталния свят. През зимата достъпът е труден и хората, които идват дотук, наистина искат да бъдат тук."

Сред запазените сгради на призрачния град е трудно да си представим как Ашкрофт би изглеждал днес, ако беше успял да се превърне в курорт като Аспен - с хиляди посетители и скиори, преминаващи покрай къщи за милиони долари.

"Винаги съм възприемала Ашкрофт като съкровище, създадено от провалени начинания", казва Лукабил. "Това е бил процъфтяващ град, който е загинал. Имало е възможност да се превърне в ски курорт, но и този план не се е осъществил."