Комедията по Ст. Л. Костов от 1971 г. може да гледате в понеделник, по БНТ1 от 22 часа. 

Режисьор: Хари Младенов.

Оператор: Иван Райнов.

В ролите: Константин Коцев – министър Кочев, Райна Василева – Малинка Николиева, Димитър Манчев, Домна Ганева и др.

Действието се развива в първите десетилетия на Свободна България, време на политиканстване, войнстваща посредственост и некомпетентност по върховете на властта, когато новоизлюпени политици, парвенюта, маниакални властолюбци, самозабравили се големци-грандомани, алчни за богатство и слава безскрупулни кариеристи, лицемери, лилипути, страхливци и подлеци, изкатерили се по стъпалата на обществената пирамида самозванци, триумфално шестват из историята на новосъздадената ни държава.

Един от тях е и министър Кочев, главният герой в комедията „Новото пристанище“. Той е станал известен със своята слабост към представителките на нежния пол. От това се възползва Малинка Николиева – прелестно създание, което ще прелъсти министъра, за да запази мястото на брат си в министерството. Но, за да омилостиви министъра, младата жена трябва да изиграе ролята на съкрушена съпруга. Всичко би завършило като една банална любовна авантюра, в която красива и користолюбива съблазнителка щурмува сластолюбието на един високопоставен мъж и накрая всеки получава своето. Или пък – също толкова банално - историята би могла да завърши със скандал и унизително изобличаване на манипулаторката. Но не и във въображението на майстора-комедиограф Ст. Л. Костов, винаги готов да извади от ръкава един абсолютно неочакван обрат. Когато истината излиза наяве, този сантиментален български Дон Жуан вместо наказание, предлага на измамницата ръката си. В играта на надлъгване и надхитряне той е открил в нея своя огледален образ, своята сродна душа - своето ново пристанище…

Ст. Л. Костов, или Стефан Лазаров Костов, най-големият български комедиограф, е забележителна фигура от поколението на българската интелигенция в началото на 20 век - време озарено от нови идеи и очаквания, от смелостта и свободата да се създава новото модерно изкуство, новия български живот. За разлика от неговия шедьовър „Големанов“, „Новото пристанище“ е весела, смешна история, разказана анекдотично, без злоба или злорадство. Авторът се забавлява с човешката глупост, с героите си – нито лоши, нито добри - просто смешни хора, които се надлъгват, плетат интриги, залагат капани и накрая сами падат в тях.

Механизмите на политическата власт и поведението на властимащите – това е една устойчива тема в българската следосвобожденска публицистика, литература и драматургия. Сарказъм и жлъч подострят перата на общественото недоволство. На прицел са силните на деня, грубите амбиции, дребнавите страсти, които често довеждат маломерните личности до умопомрачение, а общочовешките ценности – до заличаване.

Създателят на сп. „Златорог“, Владимир Василев, гуру на новата модерна вълна в българската литература и култура, описва Ст. Л. Костов като много общителен, но сдържан и състрадателен, мъдър и непретенциозен човек, отличен познавач на хората: „висок, приведен, отпуснат, дори разглобен в движенията си, с кърпичката в джоба и вечния папийон – имаше черти на някогашен бохем и зрял аристократ, който обаче не държи на титлите си, защото животът му е станал много ясен. Той чегърта цигарето си, пръхти, но в това време ви е разбрал, почувствал и няма нужда да му казвате - той знае. Аз съм отивал при него като при огнище. Никой не можеше да бъде такъв приятел като Костов…“

За неговите комедии разказва и професор Александър Балабанов: „Някои ги нарекоха фарсове - и то с пренебрежение. Аз именно против тия пренебрежения се опълчих и написах: Предпочитам един интересен фарс, отколкото вашите скучни мизерии, които по някой път наричате и трагедии. Тъкмо това трябва да бъде комедията - фарс, който представя света с главата надолу, а вие го искате с главата направо или съвсем без глава, като вас! В неговата усмивка имаше повече знания, наука и правда, отколкото във всичките ваши книжни книжки…“