Под пустинята все още стоят следите, оставени на светлината на огъня. Хората, които са ги прокарали, са знаели какво означават. Ние засега можем само да предполагаме

Някъде отвъд мястото, където и последният лъч светлина отстъпва пред камъка, хората от Ледниковата епоха са работили в пълна тъмнина. Единствената светлина вероятно е идвала от горящ клон. На нея те подбирали кремък, обработвали го и прокарвали пръсти по белите стени. Така са оставили следи, чийто смисъл и до днес никой не може да разчете.

Пещерата Куналда (Koonalda) се намира в Южна Австралия, недалеч от границата със Западна Австралия, под безкрайната равнина Наларбор. Входът ѝ е пропаднала карстова яма. От нея стръмен път през скални блокове води до дъно, разположено на около 70-75 метра под повърхността. Там системата се разклонява на два главни коридора. В единия има подземни езера, а в другия са съсредоточени повечето следи от присъствието на аборигените. Според изследователите тези посещения започват преди около 22 000 години, а вероятно и по-рано.

Тези следи са оставали незабелязани изненадващо дълго. От края на XIX до началото на XX век европейски изследователи слизали до дълбоките езера на пещерата и дори плавали с лодки под земята. Никой от тях обаче не обърнал внимание на древните знаци наоколо. Археолозите научават за тях едва през 50-те години на миналия век. Проучванията под ръководството на Александер Галус изиграват важна роля за преосмислянето на човешката история на континента. По онова време част от учените все още смятали, че аборигените живеят в Австралия от по-малко от 10 000 години.

Хората са слизали в Куналда заради кремъка. Тази богата на силиций скала се цепи на изключително остри ръбове. В стените на варовика тя се среща като едри конкреции, подредени на пластове. По-старите описания наричат пещерата праисторическа мина, но днешните археолози използват тази дума с повече предпазливост. Голяма част от кремъка изглежда се е отчупил от стените по естествен път и е паднал на пода. Там хората са избирали подходящите късове и са ги обработвали. При разкопките са открити хиляди парчета кремък, сред които огромно количество отпадъци от обработката.

Куналда не прилича на място, където някой е живял. Археолозите не са открили обичайни огнища за готвене, а хранителните остатъци са съвсем оскъдни. Всичко сочи, че хората са идвали тук целенасочено, за конкретни занимания. Едно откритие от 1937 г. показва, че този камък е бил ценен и далеч извън пещерата. Тогава от абориген, живеещ на около 100 километра западно от Куналда, е получен вързоп от кенгурова кожа. В него имало около 40 кремъчни заготовки за остриета.

Снимка: earthlymission.com

Най-загадъчната част на пещерата е в северозападния коридор. Днес пътят дотам е преграден от огромно срутване на тавана. Купчината отломки, наричана "крепостните стени", се издига на около 20 метра и трябва да бъде изкачена, за да се стигне до залата с изображенията. Учените смятат, че някога пътят между главната зала и тази част е бил значително по-равен. Отвъд срутището дневната светлина не достига до стените.

Снимка: earthlymission.com

Тези стени са покрити с мек бял карбонатен налеп, известен като "лунно мляко" (moonmilk). Древните посетители са прокарвали през него няколко пръста едновременно. Така са се получили дълги успоредни жлебове, които специалистите наричат пръстови бразди или дигитални следи. Това не са пръстови отпечатъци в обичайния смисъл. Изследване от 2025 г. описва около 300 квадратни метра стена, покрити с повтарящи се вълнообразни линии. Друг скорошен преглед говори за около 350 метра стенна повърхност с подобни следи. По по-твърдите участъци и по паднали скални блокове има и линии, издълбани с остри предмети.

Жлебовете не изобразяват ясно разпознаваеми животни или хора и значението им остава неизвестно. Археоложките Керин Уолш и Ейприл Ноуел предполагат, че повтарящите се движения може да са били част от ритуал. Той би могъл да е свързан със сезонното завръщане на ценни храни или на материали за размяна. Двете изследователки подчертават, че това е тълкуване, основано на по-широки данни за културата на коренните австралийци, а не буквален прочит на знаците.

Снимка: earthlymission.com

Датирането на пещерата се оказва трудна задача, защото седиментите и въглените в нея са се размествали с времето. Дълго време се използва предпазлив интервал между 22 000 и 10 000 години. По-късен анализ допуска, че посещенията са продължили от поне 30 000 до около 5000 години преди днешния ден. Особено ценна находка е откъснато парче стена с пръстови бразди, открито на около 100 метра от главната галерия. Свързаните с него въглени са датирани на около 18 100 години. Това дава минимална възраст поне за част от знаците.

Хората са използвали Куналда и по време на последния ледников максимум. Тогава климатът в Наларбор е бил по-студен и много по-сух, а бреговата линия е лежала на около 150-200 километра по-на юг от днешната. Доказателствата за непрекъснато човешко присъствие в региона през този период са рядкост. Куналда и съседната пещера Алън са сред малкото места, които ги пазят.

Днес Куналда е обект на националното наследство на Австралия. Тя има културно значение за пазителите от народа мирнинг и за други аборигенски общности от крайното западно крайбрежие. Пещерата е затворена за посетители от края на 80-те години.

През 2022 г. натрапници повредиха част от древните знаци. След това властите поставиха камери за дистанционно наблюдение и приеха нов план за опазване. Изследванията продължават при по-строг контрол на достъпа и включват дигитално документиране, лазерно сканиране, наблюдение на микроклимата и анализ на водата.