Механизмът от Антикитера, чудо, което често е обявявано за най-древния аналогов компютър, разкрива сага за хилядолетна изобретателност и ни приканва да разширяваме границите на това, което смятаме за възможно

Следващия път, когато отивате в Гърция, отделете време, забравете за плажа и фрапето, и непременно посетете Атинския национален археологически музей - пред вас ще се разкрие едно от чудесата на света, пленяващо умовете на учени и авантюристи.

Представете си устройство, което е толкова усъвършенствано, че може да предсказва затъмненията, да следи движението на планетите и дори да отчита лунните аномалии - и всичко това през II в. пр.н.е.! Това не е научна фантастика, а реалността на механизма от Антикитера - изумително сложен астрономически калкулатор, открит при корабокрушение край бреговете на Гърция през 1901 г. Вече повече от век той пленява учени, историци и обществеността, а сложните му зъбни колела и бронзови елементи разказват за забравени знания и технологични постижения. Кой го е направил, как е работил и какво е било предназначението му?

Съвременната история на механизма от Антикитера започва неочаквано, когато водолази изследват останките на древен кораб, превозвал товар с луксозни предмети от Мала Азия за Рим, и потънал някъде през I в. пр.н.е. край гръцкия остров Антикитера, разположен между Пелопонес и Крит в Средиземно море. Сред съкровищата, извадени от корабокрушението, са статуи, бижута, керамика и останки от механизма на Антикитера, който първоначално е пренебрегнат като парче корозирал метал.

Рентгенови и компютърни томографи разкриват пластове от зъбни колела, надписи и календари, като всяка част допринася за астрономическите изчисления

Снимка: worldhistory.org

Въпреки това един археолог, Валериос Стайс, признава потенциалното значение на тези необичайни парчета. По-нататъшното проучване разкрива, че механизмът е сложно устройство за изчисляване на слънчевия и лунния календар, което може да симулира движението на Слънцето, Луната и петте планети, познати на древните гърци, както и да предсказва затъмненията и движенията на други звезди и планети, известни по онова време.

Механизмът на Антикитера имал повече от 30 зъбни колела, някои от които с десетки зъби, които били свързани с циферблати и стрелки в предната и задната част на устройството. Човек можел да завърти дръжка, за да премести зъбните колела и да види позициите на небесните тела на всяка една дата. Механизмът имал и надписи, които обяснявали функциите му и инструкциите за използването му.

Разбирането на сложната работа на механизма преминава по дълъг и труден път. Рентгенови и компютърни томографи разкриват пластове от зъбни колела, надписи и календари, като всяка част допринася за астрономическите изчисления. Изследователите старателно реконструират устройството, дешифрират надписите и сглобяват функциите му.

Механизмът от Антикитера може да предсказва слънчеви и лунни затъмнения, да проследява петте познати планети (Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн) и дори да отчита елиптичната орбита на Луната. Това е невероятно постижение на техниката, което далеч надхвърля това, което се е смятало за възможно за времето си.

Механизмът от Антикитера често се смята за най-стария компютър в света или поне за предшественик на съвременните компютри. Той доказва, че древните гърци са имали напреднали познания по астрономия, математика и инженерство и че са били в състояние да създадат механичен модел на Космоса, който може да обясни нередностите в орбитите на планетите. Механизмът е също така свидетелство за културните и научните постижения на елинистичния период, когато гръцката цивилизация се разпространява в Средиземноморието и извън него.

Въпреки това създателите на това сложно древно устройство остават забулени в мъглата на времето. Някои експерти посочват Архимед, прочутия математик и изобретател, заради известния му гений в областта на инженерството и астрономията. Други предполагат, че механизмът произхожда от Родос, център на астрономията и дом на Хипарх, който разработва теории, отразени и в работата на механизма. Макар че конкретната идентификация остава неуловима, сложната изработка и напредналите познания, заложени в механизма, подсказват за общество с впечатляващи научни и технологични постижения, които чакат да бъдат преоткрити чрез по-нататъшно проучване и анализ. 

Може да предсказва слънчеви и лунни затъмнения, да проследява петте познати планети (Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн) и дори да отчита елиптичната орбита на Луната

Снимка: worldhistory.org

Много други аспекти на механизма от Антикитера също остават неизвестни или противоречиви, въпреки десетилетията на изследвания и усилия за реконструкция. Само около една трета от оригиналното устройство е оцеляла, като 82 фрагмента са силно повредени и корозирали. Някои от зъбните колела липсват или са непълни, а част от надписите са нечетливи или двусмислени. Изследователите са използвали различни методи, като рентгенов анализ и 3D компютърно моделиране, за да се опитат да сглобят пъзела и да разберат как е работил механизмът и как е изглеждал.

Един от последните опити е направен от екип учени от Лондонския университетски колеж (UCL), който публикува своите открития през март 2021 г. Те твърдят, че са разгадали загадката на предния панел на механизма, който е бил по-неуловим от задния панел (предишни изследвания са разгадали задната част на механизма, но естеството на сложната му система от зъбни колела в предната част е останало загадка).

Екипът предлага нова подредба на зъбните колела, която може да показва движението на слънцето, луната и планетите върху концентрични пръстени, както и да разкрива кога те ще изгряват и залязват на различни географски места. Използвайки рационални приближения за синодични цикли, характеризиращи се с малки прости коефициенти, като 7 и 17, те успяват да открият зъбни колела, които могат да бъдат разпределени между зъбните колела, свързани с различните планети. Те твърдят, че тяхната реконструкция съвпада с всички физически доказателства и надписи върху механизма.

Снимка: Antikythera Mechanism Research Project

Не всички обаче са съгласни с тяхното тълкуване. Някои експерти разкритикуваха използването от тях на древногръцки математически метод, наречен "изчерпване", който според тях не е подходящ за проектиране на предавателни числа. Други оспорват предположението им, че всички планети са били подравнени, когато механизмът е бил поставен в нулево положение. Други посочват, че тяхната реконструкция не обяснява някои особености на механизма, като например малката сфера, която е представлявала Венера.

Дебатът за механизма от Антикитера вероятно ще продължи с появата на нови доказателства и технологии. Крайната цел е не само да се разкрие как е функционирало устройството, но и да се разбере кой и защо го е направил и какво е означавало то за своите създатели и потребители. Дали е бил научен инструмент, образователен инструмент, религиозен предмет или нещо друго? Как е било свързано с други аспекти на древногръцката култура, като философия, изкуство, литература и политика? Как е повлиял на по-късните постижения в областта на науката и технологиите?

Механизмът от Антикитера служи като мощно напомняне, че разбирането ни за миналото непрекъснато се развива. Той ни приканва да бъдем отворени за нови открития и да разширяваме границите на това, което смятаме за възможно. Този древен "компютър" продължава да предизвиква страхопочитание и да разпалва стремежа към познание, напомняйки ни, че човешкият изследователски дух надхвърля времето и технологиите.