АЕЦ "Козлодуй" е гръбнакът на българската електроенергийна система, но държавата все повече я третира като източник за финансиране на бюджетни и социални политики, вместо като стратегическа инфраструктура, която трябва да натрупва ресурс за безопасна и надеждна дългосрочна експлоатация.

Това поставя в парадоксална ситуация ядрената енергетика - България планира нови ядрени мощности, докато едновременно ограничава финансовия капацитет на действащата централа да инвестира в собствената си безопасност, надеждност и технологично обновление. Това коментира пред БГНЕС енергийният експерт Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум.

Според експерта  финансовото състояние на централата трябва да се разглежда в контекста на мащабните трансфери, наложени от държавата.

"Отделно централата плаща 5% от оборота си на Фонд "Сигурност на електроенергийната система". На финала, ако все пак остане някаква печалба, то предишните правителства отнемаха 100% от нея, понякога и авансово, въпреки че по закон държавните предприятия плащат 80% от печалбата си като дивидент на държавата", посочва Иванов.

Паралелно с това централата прави годишни вноски във фондовете "Извеждане от експлоатация" и "РАО", а само за 2025 г. е осигурила над 0.5 млрд. евро за бюджета.

Експертът отбелязва, че след последователната модернизация на централата възможността за удължаване на експлоатацията на 5 и 6 блок е потвърдена през 2017 и 2019 г., като лицензите позволяват животът им да бъде продължен с още 30 години.

С напредването на експлоатацията обаче са нормални повече и по-тежки ремонти, подмяна на системи и оборудване и допълнителни дейности за осигуряване на дългия срок на работа.

"Постоянните разходи за експлоатация, поддръжка, персонал и амортизации през последните три години имат ръст между 4 и 8%, а използваемостта на инсталираните мощности намалява от 90% на около 85%", посочва Иванов.

По думите му се забелязва и увеличение на броя на докладваните събития пред Агенцията за ядрено регулиране, като при анализ на причините за недопроизводството значителен дял имат откази на електроника или единично оборудване.

"Това подчертава необходимостта от осъществяване на по-широка превантивна поддръжка и ремонт", казва той.

Според Иванов тези процеси са добре познати на ръководството, но финансовото състояние на дружеството и усложнените режими за диверсификация на доставките водят до забавяне на необходимите мерки.

Според него именно в периоди на геополитически и климатични кризи се вижда ролята на ядрената централа за енергийната сигурност.

"Въпреки това през последните години държавата все по-често третира централата не като стратегическа инфраструктура, която трябва да натрупва ресурс за безопасна и дългосрочна експлоатация, а като източник за финансиране на бюджетни и социални политики и на отчисления за компенсации", заявява експертът.

"Така се оформя основният парадокс в държавната политика: България определя ядрената енергетика като стратегически сектор и планира изграждане на нови мощности, но едновременно ограничава финансовия капацитет на действащата централа да инвестира в собствената си безопасност, надеждност и технологично обновление", коментира Иванов. 

Той смята, че политическите атаки и внушенията за корупция и некомпетентност също отклоняват вниманието от реалните проблеми.

"Натрапчивото настояване за наличие на корупционни практики и некомпетентни решения фактически има негативно влияние върху културата на безопасност, демотивира персонала на централата и отклонява общественото внимание от реалните проблеми при експлоатацията на централата", казва Иванов.

По отношение на подмяната на оборудване Иванов посочва, че много компоненти са с изтекъл ресурс и систематично се предприемат мерки за тяхната подмяна, но диверсификацията на доставките от Русия изисква време.

"Повечето от тези доставки сами по себе си са сложни за производство инженерни изделия, с дълъг срок на изработка, с много отговорни функции за ядрената безопасност", обяснява той.

Затова според него не са адекватни посланията, че подобни доставки могат да се реализират като обикновени търговски сделки само по критерия "най-ниска цена".

Като пример той посочва поръчката за чохли за съхранение на отработило ядрено гориво. Според Иванов решението за търсене на алтернативен доставчик е необходимо заради геополитическата обстановка и потенциалните проблеми с руските доставки.

Той отбелязва, че подготовката на конструкторската документация и анализите, свързани с ядрената безопасност, трябва да бъдат представени за одобрение от Агенцията за ядрено регулиране, което отнема между една и две години.

Иванов защитава професионализма на ръководството и специалистите в централата и посочва като пример решението за ограничаване на работата на 6-и блок.

По думите му проблемът с дефекта в парогенератора на блока е наследен и е свързан с пренебрегване на препоръки още от 90-те години за въздържане от работа на реактора на надпроектна мощност.

"Наистина се стигна до рекорди в производството на електроенергия за няколко години, шумно прокламирани от предишни ръководства. Но на каква цена? На цената на нерешен и може би усложняващ се проблем", казва експертът.

Според него настоящото ръководство е намерило "куража да ограничи работата на 6-ти блок и регламентира т.н. "щадящ" режим, за да не се стига по-нататък до принудени непредвидени спирания".

"Считам, че ръководният екип на централата се справя професионално с предизвикателствата, за което говорят и положителните оценки на провежданите международни мисии на площадката или представянето на редовните доклади пред форуми на Международната агенция за атомна енергия и Европейската комисия", казва Антон Иванов.