Пътуване назад във времето до сърцето на Андалусия, където 5000-годишното чудо, Долменът на Сото, привлича със загадъчния си шепот от миналото

Долменът на Сото, подземна структура в Тригерос, Андалусия е едно от най-мистериозните места на света. Известен още като "Подземният Стоунхендж", този впечатляващ паметник, построен преди 4500-5000 години, е едно от около 200 ритуални погребални места в провинция Уелва.

Долменът се състои от кръгла могила с дълъг проход, който води до камера, където са открити осем човешки останки, заедно с различни артефакти, включително чаши, купи, чинии, кинжали и морски фосили - всички от съществено значение за задгробния живот. Но това, което прави този долмен наистина уникален, е наличието на гравюри и рисунки върху някои от стоящите камъни, които обграждат прохода и камерата. Тези изображения изобразяват хора, чаши, ножове и геометрични форми и разкриват част от вярванията и обичаите на хората, които са построили и използвали тази гробница.

Произходът на неолитното гробно строителство в Европа остава неясен. Неолитната революция започва около 10 000 г. пр.н.е. в "плодородния полумесец" на Близкия изток, но развитието и разпространението на гробната архитектура в Европа са по-малко ясни.

Към 5-то и 4-то хилядолетие пр.н.е. гробниците с коридор стават популярни, вероятно произхождащи от по-ранен стил на гробници в Източна Европа. Тази традиция на гробниците с коридор вероятно е започнала на Иберийския полуостров, преди да се разпространи на север към районите на Атлантическа Европа.

Традицията на гробниците с коридор на Иберийския полуостров вероятно е започнала през 4-то хилядолетие пр.н.е., повлияна от идеи, свързани с небесните цикли или циклите на живота и смъртта. Тези гробници служели като средство за почитане на починалите и вероятно означавали статуса на човек в общността въз основа на степента на достъп до погребалното място.

Долменът на Сото е открит през 1923 г. от Армандо де Сото МориясСнимка: Miguel Angel Blanco de la Rubia/hiddenarchitecture.net

Това архитектурно движение, заедно с различни погребални практики и погребални дарове, набирало популярност в продължение на поне две хилядолетия, като се развивало по отношение на стилове и размер.

Долменът на Сото е открит през 1923 г. от Армандо де Сото Морияс, който искал да построи нова къща в имението си. Скоро осъзнал, че е попаднал на древен обект и се свързал с германския археолог Хуго Обермайер, който разкопал и документирал долмена между 1924 и 1926 г.

Снимка: archello.com

Макар че в региона на Андалусия има около 1650 подобни неолитни погребални паметници (само в провинция Уелва има около 210), долменът на Сото е уникален, тъй като се намира в изолация, за разлика от другите, които са разположени в групи.

Снимка: archello.com

Гледайки тези гробници отвън, типична характеристика е коридор в могила с вход, ориентиран в посока изток-запад, който води до подземен коридор, който обикновено се свързва с определена погребална камера.

В Долмена на Сото коридорът и камерата образуват непрекъсната галерия, която се стеснява в средата. Каменните колони в коридора и камерата са гравирани с мегалитно изкуство, често придружено от нарисувани схематични изображения. Това изкуство може да е било създадено по време на строителството или, по-вероятно, докато гробницата е била в употреба.

Снимка: hiddenarchitecture.net

През последните години екип от изследователи от Португалия, Испания и Великобритания проведе обширно проучване на гравираните и боядисани камъни в долмена. Използвани са различни техники, като например Раманова спектроскопия, за да бъдат записвани и анализирани изображенията, които до голяма степен са пренебрегнати от предишните учени.

Снимка: hiddenarchitecture.net

Снимка: hiddenarchitecture.net

Над 60% от вертикалните елементи на паметника съдържат гравировки и следи от пигмент, които са осветени с помощта на фотограметрични техники. Изкуството включва различни мотиви, като кръгове, кинжали, човешки фигури, чашковидни отпечатъци, геометрични фигури и кръгови мотиви, които дават представа за промените в неолитното общество, особено в контекста на въвеждането и използването на оръжия от мед и бронз.

Снимка: Miguel Angel Blanco de la Rubia/hiddenarchitecture.net

Екипът установява, че някои от гравюрите са направени чрез повторна употреба на по-стар менхир, докато други са създадени по време на или след изграждането на долмена. Откриват, че някои от рисунките са направени с червена охра, която е била използвана като пигмент през цялата праистория.

Изследователите предполагат, че изображенията може да са имали различно значение и функция в зависимост от местоположението, ориентацията и видимостта им в долмена. Наличието на червени пигменти, нанесени върху гравюрите, предполага умишлено действие за подобряване на видимостта на някои мотиви.

Екипът се опитва да определи дали това действие е служило само за визуално подобрение или боята е добавила сила на гравюрите.

Снимка: archello.com

Долменът на Сото е отворен за посетители, които искат да видят този забележителен паметник. Входът се намира от западната страна на могилата, където реконструиран портал осигурява достъп до вътрешността.

Снимка: iStock by Getty Images

Проходът е дълъг около 21 метра и се стеснява от 0,8 метра ширина при входа до 3,1 метра ширина в камерата. Камерата е висока около 3,9 метра и има кръгла форма. Проходът и камерата са покрити с 20 капака, които образуват покрива на долмена. Най-доброто време за посещение е по време на равноденствията, когато първите лъчи на слънцето осветяват вътрешността на долмена за няколко минути, създавайки впечатляващ ефект./Dir.bg