Пейзажът в Теахупо е извънземен. Райското кътче на югоизточния бряг на Таити във Френска Полинезия неслучайно бе домакин на сърф състезанията от Олимпиадата тази година, докато почти всичко останало се провеждаше в Париж - официално градът-домакин на летните олимпийски игри. Невероятната гледка не бе причината сърфистите да преследват медалите си тук.

Селцето влезе в историята с това, че разстоянието до френската столица е най-голямото между град-домакин и място, на което се провежда част от програмта - цели 15 800 километра. Досега №1 бяха 15 600-те километра между Мелбърн и Стокхолм за Игрите в Австралия през 1956 година. Тогава ездата се провежда в шведската столица заради... правила на австралийската държава, свързани с карантината на конете.

Теахупо има много, много дълга традиция в този спорт, датираща доста отпреди той да влезе в олимпийската програма (което се случи през 2021-а в Токио).

Още преди да стане ясно, че Таити ще бъде домакин на сърф състезанието на Париж 2024, местните водят битка, която не е непозната и за доста други хора по света. Тази за опазването на местния коралов риф.

Снимка: Getty Images

Полинезийците влязоха в световния новинарски обмен още преди да дойде лятото на тази година и да стане време за надпреварата върху вълните. Местните протестираха срещу построяването на нова триетажна кула за съдиите, която да замени овехтялата досегашна дървена такава. Опасенията им? Че може да бъдат нанесени непоправими щети на кораловия риф.

В крайна сметка проектът бе видоизменен, но това по никакъв начин не променя вижданията на населението на острова. Което още отпреди френската колонизация спазва три основни принцип - уважение към "тупуна", както наричат предците и духовната им сила. "Тапу" - местната дума за "свещен". И "рауй" - забрана. И разбира се, пазителите на океана - китовете, акулите и костенурките.

"Ако до 15 или 20 години не направим нещо, то няма да има нищо останало. Трябва да се обединим, за да намерим промяна. И то всички заедно по цялото крайбрежие на Тихия океан, не просто тук", разказва в интервю 63-годишният Патрик Рошет, който е прекарал целия си живот именно в Теахупо.

Снимка: Getty Images

Океанът тук е известен като "Моана", а общественото мнение, което се прокрадва все повече и повече пред широката общественост, е обединено около това, че не трябва да има застрояване около вече съществувщата инфраструктура, за да се запазят в настоящия си вид както кораловия риф, така и неописуемо красивите местни лагуни. Именно това бе една от причините сърфистите, пристигнали в Таити за Олимпиадата, да спят на круизен кораб, закотвен в местния залив.

Първоначално организаторите са искали да построят сгради, които да ги приютят, но това категорично е било отхвърлено от местните жители. Те са наясно, че притежават едно от най-великите места в историята на целия сърф като спорт, но също така знаят, че в комбинация с промяната на климата, всяка една друга такава - било то нова кула за съдии, кей или друго инфраструктурно решение, може да повлияе още повече върху рифа.

Снимка: Getty Images

Рифовете съществуват от почти 500 милиона години и са едни от най-разнообразните и функциониращи екосистеми, които историята познава.

Друг фактор, който убива кораловите рифове, е прекомерния риболов. Именно поради тази причина южно от Теахупо е наложен "рауй" на риболова и след забраната нещата се подобряват. Рифът е по-жив и рибите са все повече.

Разбира се, не става дума за съвсем традиционната забрана, при която преди векове тези, които са се противопоставяли, са били убивани. Но все пак санкцията е налице. Както и резултатите. в Теахупо, а и цялостно във Френска Полинезия.

"Из цяла Полинезия има хора и общности, които защитават своите рифове. Без значение дали да става дума за Олимпиада, много риболов или тестове за ядрено оръжие. Тези хора знаят историята си и я бранят. Това са техните корени. И това е битката, войната, която водят. Война за околната си среда", казва Клиф Капоно, хавайски учен, специлизиращ в рифовете, сърфист и естествено - активист за Полинезия.

Капоно и Роше са наясно с традициите, както и с развитието на живота и модернизацията му.

Сърфът носи приходи и прехрана на местните. Но те знаят, че могат да намерят и други начини и отстояват историята си, защото знаят, че неслучайно рифовете биват наричани "дъждовните гори на океаните". Последните статистики показват, че около 25% от рибата в океана разчита за оцеляването си на това да има здрави рифове.

А както знаем - същинските дъждовни гори биват наричани "белите дробове" на планетата земя.

Сами може да прецените колко важни за света са и двете.

Снимка: Getty Images

Разбира се, Олимпиадата не донесе единствено противоречия на Таити.

В надпреварата при мъжете по-рано този месец златен медал за Франция спечели Каули Вааст. Сърфист, чието име не е традиционно френско, както виждате.

Защото е едно от местните момчета. Роден във Вайрао, малко по на север, той хваща първата си вълна в Теахупо когато е едва на осем.

14 години по-късно е олимпийски шампион, като титлата идва на любимото му място. Където е започнало всичко.

Място, което вече остави Олимпиадата зад себе си и продължава да търси начини да спечели най-значимата си битка.

Тази за запазването на местния коралов риф.

Снимка: Getty Images