Със своите непроходими каньони националният монумент Grand Staircase-Escalante в Юта не се поддава на човешката перспектива и остава загадка дори за тези, които го познават най-добре

Някъде в далечината край Ескаланте, малко градче в Юта, в което има няколко закусвални и се вихрят "прашни дяволи", един каньон привлича вниманието на учени като Рик Грийн, който изследва една странна граница, толкова дива и непозната, че остава едно от най-загадъчните места на Земята.

Каньонът се спуска на 30 м от планинска височина към пустинното дъно, като ширината му се свива от около 30 метра до едва 30 сантиметра, извива се и се завърта, преди да навлезе в лабиринт от неизследвани каньони, където скалата е оцветена в оранжеви ивици - цвета на съвършен залез. Тази магия е обгърната от тишина, която е също толкова въздействаща, колкото и пейзажа.

Снимка: iStock by Getty Images

"Много дълго време никой не се интересуваше от това място", казва Грийн, съсобственик на Excursions of Escalante. "Това е мястото, където е наречена последната планинска верига в Америка - Хенри. Това е домът на реките с последното име. Това е последното място в Америка, което е било изследвано през 70-те години на XIX век. Всички са го подминавали, защото е било адски опасно".

Днес националният монумент Grand Staircase-Escalante в южната част на Юта е сред най-коварните и недостъпни територии в САЩ. Тя е като концертина, набраздена от сложни плата, хребети, скали и ескарпи, които никога не са били напълно завладяни или разбрани от американците, независимо дали са коренни жители или не. Тя е по-голяма от някои американски щати - например Делауеър и Роуд Айлънд.

И, което е от решаващо значение за картографите, това е последното място в континенталната част на САЩ, което е било картографирано.

Снимка: iStock by Getty Images

В наши дни Грийн смята, че тук има стотици каньони, които никога не са били виждани от човешки очи, камо ли изследвани. Въпреки това той си изкарва прехраната, като изследва около 30 от най-достъпните, за да разбере по-добре това диво кътче на Южна Юта. "Grand Staircase-Escalante кара изследователите като мен да стават сутрин", казва той. "Ние имаме най-много и, най-красивите."

Погледнат от космоса, националният паметник представлява колосално гигантско стълбище, водещо от платото Колорадо към Големия каньон. Отблизо той представлява древен лабиринт от назъбени стени и извисяващи се върхове. На хартия го очаква друго откритие. Той обхваща площ от 1,87 млн. акра от американските обществени земи и пет биозони - от ниско разположена пустиня до иглолистна гора - и поглъща историческите територии на народите Анасази и Фримонт.

Обявен за национален паметник за пръв път от Бил Клинтън през 1996 г.,той е също така актуален политически проблем. Бившият президент на САЩ Тръмп решава да отвори района за застрояване, намалявайки площта му наполовина, но през октомври 2021 г. президентът Байдън дава заден ход, издавайки президентска прокламация, с която променя границите и възстановява заповедта за опазването му.

В оригиналния указ са изложени мотивите за това определяне: "Този висок, суров и отдалечен регион, където плата и многоцветни скали се простират на разстояния, които не се поддават на човешката перспектива, е последното място в континенталната част на Съединените щати, което е било картографирано", се казва в него. "Монументът има дълга и достойна човешка история: това е място, където може да се види как природата оформя човешките начинания в американския Запад, където разстоянието и сушата са се изправили срещу нашите мечти и смелост."

Исторически свидетелства от края на 80-те години на XIX в. обясняват, че пионерите са прокарали маршрут от Ескаланте до днешния Фортимайл Спринг, за да създадат пряк път до река Сан Хуан, но са били възпрепятствани от прекалено тежкия терен. Доказателство, твърди прокламацията, че никъде в Америка не е по-трудно да се преодолее.

Най-убедителната хроника се съдържа в книгата "История на Южна Юта и нейните национални паркове" от Ангъс М. Уудбъри. Издръжлива група от разузнавачи е изпратена да проучи и обезопаси най-суровите райони на платото Кайпаровиц, което днес е част от националния паметник Grand Staircase-Escalante, но се завръща разочарована, тъй като не е успяла.

"В Солт Лейк Сити бяха изпратени пратеници с молба за помощ, която беше оказана под формата на законодателно разрешение за пробиване на път", се казва в отчета.

За управителя на националния паметник Grand Staircase-Escalante Аде Нелсън земята остава едновременно загадка и географски пъзел, който вероятно никога няма да бъде напълно разрешен. "Поради грубия и пресечен терен има части от монумента, които са напълно недостъпни и вероятно никога няма да бъдат напълно картографирани", обяснява тя.

Днес тези каньони са граница в съвсем друг смисъл на думата. Изследователите го наричат "Паметник на науката", защото районът се е превърнал в огромна лаборатория на открито, в която учените използват всяко кътче, за да разберат по-добре околната среда, историята и миналото на нашата планета. По върховете на планинските хребети във вътрешността на страната са разхвърляни черупки от стриди и миди от епохата креда, които са далеч от океана. Вкаменени крокодили и трипръсти отпечатъци от стъпки на тиранозавър рекс чакат да бъдат открити. Подобно на природонаучен музей, той е изпълнен с кости и реликви.

Този уникален фон е дал тласък на стотици изследвания през 28-те години след обявяването на паметника - от проучване на това как геологията на монумента дава представа за хидрологията на Марс до откриването на някои от най-старите вкаменелости на торбести животни, идентифицирани някога, и много неизвестни досега видове динозаври, включително най-стария мозазавър в Северна Америка - морско влечуго на 94 милиона години, наречено Sarabosaurus dahli, открито през юни 2023 г.

"Средно по един нов вид се признава официално всяка година в резултат на палеонтологичните изследвания, извършени в Grand Staircase-Escalante", казва Меган Крандал, говорител на Бюрото за управление на земите, което се грижи за всички обществени земи в САЩ, включително и за националния паметник. "Тиранозавър T2, разкопан във формацията Кайпаровиц от 2020 г., беше толкова голям, че учените се затрудняваха да измислят как да разделят екземпляра за транспортиране."

Нещо повече, при такъв лабиринт на релефа може да се очаква, че няма да се намерят много следи от човешко обитаване, но въпреки това в ландшафта има разпръснати примери за древни петроглифи, традиционни лагери, погребения и житници. На практика това е съкровищница на културата и фолклора на коренните жители на Америка. Всъщност на езика навахо планинският гръбнак на района все още се нарича Dził Bizhiʼ Ádiní ("Планината, чието име липсва").

Подобни истории сега се разкриват в музея на държавния парк "Анасази", който граничи с националния паметник във високопланинския град Боулдър. Най-забележителното е, че досега са открити около 162 000 артефакта от мястото, където някога анасазите - известни още като предците на пуеблоаните от американския Запад - са съществували още 200 години преди Христа.

"Анасазите наистина са оцелели на ръба на нищото тук", казва управителят на парка Джейми Скидмор, която сега посвещава времето си на това да даде гласност на призраците от миналото. "Това винаги е било трудно за оцеляване място с липса на вода и храна - не е изненадващо, че тази древна общност в крайна сметка е избягала заради трудностите и сушата."

Днес туризмът помага за промяна на гледните точки и пейзажът бавно се отваря. Голяма част от монумента остава недостъпна, освен пеша, а шепа пътеки могат да бъдат открити чрез интерактивна карта, управлявана от партньорската организация на Бюрото за управление на земите - Grand Canyon Trust. Каньони с прорези като Peek-a-boo и Spooky и пътеки, водещи до места като водопадите Lower Calf Creek Falls и Willis Creek Narrows са местата, където сърцето бие с пълна сила, а възторгът ви оставя безмълвни. 

"Тези земи са източник на вдъхновение и учене за едни и източник на мир, устойчивост и единство за други", казва Хари Барбър, управител на окръг Пария Ривър, офис на Бюрото за управление на земите в южната част на Юта. "Всяка сутрин мога да бъда намерен някъде в монумента, обикновено тичам или карам колело. Отивам там, за да "наточа" умствения си трион за предстоящия ден. Докато съм на пътеката, често виждам други хора, които мога само да подозирам, че са там по подобни причини".

Земята си остава учител, това е очевидно. И все пак тя може да даде и нежелани уроци на пътешествениците, които идват неподготвени. Телефонното покритие в целия монумент е слабо, ако изобщо има такова. Хвойновите и боровите дървета отрязват собствените си клони, за да оцелеят в екстремната жега. Смъртните случаи в резултат на внезапни наводнения в каньоните не са рядкост.

Това напомня, че приключенията - стихийни, безкрайни, непредсказуеми - никога не са далеч в най-дивия национален паметник на Америка.

 Галина Чолакова, Dir.bg