Тя е открита през 1893 г., а само дни по-рано под нейния покрив пренощува кралица Маргерита Савойска - жена, известна с необичайната си за времето си страст към планините. В нейна чест носи и името си

На 4554 метра надморска височина въздухът е разреден, тишината - почти осезаема, а хоризонтът сякаш се разпада на безброй заскрежени върхове. Именно там, кацнала на ръба на Пунта Гнифети в масива Монте Роза, на границата между Италия и Швейцария, се издига Капана Реджина Маргерита - най-високата обитаема сграда в Европа. Тя не е просто планинска хижа. Тя е покана да преспиш там, където малцина изобщо стигат будни.

Историята ѝ започва в края на 19 век. През 1889 г. италианският Алпийски клуб решава, че връх с подобна височина заслужава подслон - не само за алпинисти, но и за учени.

Строежът е логистичен подвиг: частите на бъдещото убежище се пренасят с мулета до основата на ледника, а оттам  - на гръб, от смелчаци, метър по метър, чак до върха. Хижата е открита през 1893 г., а само дни по-рано под нейния покрив пренощува кралица Маргерита Савойска - жена, известна с необичайната си за времето си страст към планините. В нейна чест носи и името си.

Оттогава сградата води двоен живот. От една страна е убежище за алпинисти, достигнали дотук, а от друга - действаща научна станция. Още през 1899 г. на покрива ѝ е монтирана метеорологична обсерватория, а днес лаборатории, свързани с Торинския университет, продължават да изследват въздействието на екстремната надморска височина върху човешкото тяло - именно заради тези проучвания съществува хижата. 

През 2000 година там е инсталирана най-високо разположената метеорологична станция в Европа, отчитаща температура, слънчева радиация и скорост на вятъра, а в рамките на международния проект Ice Memory, посветен на съхранението на климатичните архиви, заключени в ледниците, край хижата има дълбоки ледени колони, съдържащи данни за климата през последните десет хиляди години - част от тях впоследствие е откарана за съхранение чак в Антарктида, с мисъл за бъдещи изследователи.

На това необичайно красиво място учените разкриват едновременно миналото на планетата ни и бъдещето на човека и как може да се справи в екстремни условия.

Снимка: fondoambiente.it

Всяко лято, между средата на юни и началото на септември, около 30 000 души достигат върха, а близо 4000 от тях остават да пренощуват в 70-те легла на хижата - рекорд, който я превръща в най-високото легло, което човек може легално да наеме на континента. Пътят дотам обаче не е разходка. Изкачването отнема поне два дни и покрива денивелация от над 3000 метра.  Обичайно се тръгва от около 1200 метра и се преминава през нощувка в междинно убежище, преди финалния щурм по заледения купол на върха. По-голямата част от маршрута минава директно през ледник, с обезопасително въже и постоянно внимание към скрити пукнатини в леда.

Снимка: caivarallo.com

Би Би Си неотдавна изпрати свой репортер по този маршрут, който описва изкачването като поредица от рязко сменящи се усещания  - от относително спокойния преход през заснежени котловини до финалния, главозамайващ зигзаг по билото точно под самия връх. Не липсват и по-тежки случаи: други изкачващи разказват за силно главоболие и гадене, причинени от бързото качване на височина без достатъчна аклиматизация. Един от тях, на слизане от върха, обобщава изпитанието кратко - "справянето с височината беше най-трудната част".

Снимка: caivarallo.com

Онези, които все пак стигат и остават да пренощуват, откриват нещо неочаквано уютно зад суровата фасада на сградата. Приземният етаж е зает почти изцяло от обща трапезария, а горните два -  от общи спални помещения с нарове, където непознати делят едно и също изпитание и бързо се сближават. Баните са общи, без душове, а комфортът е сведен до минимум - но пък има топъл шоколад с щедра порция бита сметана, а на моменти дори пица "Маргерита", изпечена на около 4500 метра надморска височина  - своеобразна традиция на самия връх.

Управляващото дружество Rifugi Monterosa посочва в официалната си информация, че сградата разполага с бар-ресторант, обща баня, електрическо осветление, интернет връзка и дори библиотека - впечатляващ списък за постройка на върха на ледник, но списък, който не включва течаща вода никъде в обекта. Мнозина отбелязват с почуда, че дори при цена от порядъка на 100 евро на нощувка комфортът остава символичен, просто защото на тази височина той не може да бъде друг.

Снимка: caivarallo.com

Наградата идва привечер и на разсъмване, когато умората отстъпва място на гледка, за която думите обикновено не достигат: верига от алпийски върхове, потопени последователно в розовата светлина на залеза и синкавия хлад на утрото - наблюдавана от единственото място в Европа, откъдето може да се види точно от този ъгъл, докато лежиш в леглото си.

В тази комбинация от научна строгост, историческа тежест и физическо изпитание се крие особеното привличане на мястото. Да пренощуваш в най-високата сграда на континента не е просто екзотична отметка  в туристическия списък - то е кратко, ледено гостуване в свят, който функционира по собствени, много по-сурови правила, и в който всяко поемане на дъх напомня колко близо до небето може да стигне един обикновен смъртен с достатъчно воля и добра подготовка.

Снимка: rifugimonterosa.iт