Рим може да е Вечният град, но папите са просто смъртни хора. Тленните останки на повечето от 266-те папи в историята през последните 1961 години са погребани в Рим, в десетки крипти, катакомби и гробници в, под и около града

Първият е Свети апостол Петър, който започва живота си като галилейски рибар на име Симон и става един от първите ученици на Иисус Христос. Петър е разпнат на кръст през 64-та година след цял живот, прекаран в пътуване и проповядване, и е погребан в некропол, или град на мъртвите, извън градските стени на Рим, от другата страна на река Тибър. Останките от този некропол са открити точно под базиликата "Свети Петър" през 30-те години на миналия век, а друга част под стените на Ватикана току-що е отворена за посетители, пише списание National Geographic.

Най-ранните наследници на Петър като епископи на Рим са били водачи на малка секта, преследвана от Римската империя. Те са били погребани тайно в подземни катакомби, прокопани много етажи дълбоко в меката скала по Апиевия път. Тези гробни комплекси, които се простират буквално на километри под хълмистата крайградска местност, са тъмни, спарени и влажни, с безкрайни коридори и стъпала, спускащи се все по-надълбоко. Въпреки че хилядите гробни ниши са били почистени от човешки останки, лесно е да си представим ранните християни, криещи се в тези гробници на светлината на факли, за да спасят живота си, докато римските войници търсели жертви, които да екзекутират на арената.

Реликвата на Свети Петър в църквата „Свети Петър в окови“

Снимка: iStock by Getty Images

Първият християнски римски император, Константин, издига църква върху предполагаемото място на погребението на Петър. Днес, преустройвана няколко пъти с нарастващо величие, мястото е белязано от извисяващата се базилика "Свети Петър" на Микеланджело. Като най-важната църква в католическия свят, сводовете на "Свети Петър" - които получават ренесансов облик през XVI век, когато главната базилика е била възстановена - са най-доброто VIP място за погребение не само за над 90 папи, но и за европейски кралски особи. (Седем папи не са погребани в "Свети Петър", когато папството се премества в Авиньон, Франция през XIV век.)

Папа Юлий II, известният покровител на Микеланджело, е погребан в "Свети Петър", но странно е, че монументалната му гробница е на съвсем друго място. Огромният паметник, върху който Микеланджело е работил близо четири десетилетия, е бил счетен за твърде величествен от ревнивите наследници на Юлий, които наредили гробницата да бъде построена от другата страна на града в църквата "Сан Пиетро ин Винколи".

Тялото на папа Формоза, който е бил мъртъв от около седем месеца, е било ексхумирано за посмъртен процес през 897 г. В папски съд папа Стефан VI обвинява мъртвия Формоза в лъжесвидетелстване и в незаконно възкачване на папския престол. В края на процеса Формоза е признат за виновен, а папството му е анулирано със задна дата

Снимка: iStock by Getty Images

Но от всички папски останки в "Свети Петър", тези на папа Формоза, управлявал от 891 до 896 г., са имали най-много следсмъртни премеждия. Седем месеца след смъртта му, наследникът на Формоза, Стефан VI, изровил тялото му, облякъл го в папски одежди и го съдил за узурпиране на папството. Въпреки усилията на дякон, назначен да защитава мъртвия папа, Формоза е признат за виновен и тялото му е преоблечено в дрипи. Трите пръста на дясната му ръка, с които някога е давал благословии, са били отрязани, а тялото му е било хвърлено в Тибър. Но се твърди, че докато се носел надолу по течението, подгизналият от вода труп продължавал да извършва чудеса. Обществено въстание сваля папа Стефан, който е удушен в затвора през 897 г., след което останките на Формоза са върнати в църквата "Свети Петър".

Монарсите кралица Кристина Шведска и претендентите за английския трон от династията Стюарт също са погребани в църквата "Свети Петър", а различни членове на кралското семейство се намират в малък анклав точно до базиликата, известен като Тевтонското гробище. По време на дългото (и все още не приключило) разследване на изчезването на жителката на Ватикана Емануела Орланди, която изчезва като тийнейджърка през 1983 г., анонимен сигнал след години на безплодни следи отвежда полицията до Тевтонското гробище. В търсене на тялото на момичето, през 2019 г. са открити два гроба на немски принцеси от XIX век, но гробовете били празни. Нямало и следа от Орланди - нито от принцесите. Мистерията остава неразгадана.

Снимка: iStock by Getty Images

И сега папа Франциск се присъедини към своите 265 предшественици. Франциск беше известен с това, че наруши закостенелите ватикански традиции. При избирането си за папа през 2013 г. той настоя да се вози с автобуса заедно с колегите си кардинали обратно до хотела им, а също и да плати сметката. Той отказа да се премести в разкошните държавни апартаменти в Апостолическия дворец, избирайки вместо това къща за гости на територията на Ватикана. И отвори за обществеността голямата папска лятна резиденция Кастел Гандолфо сред хълмовете южно от Рим, вместо самият той да живее в нея.

Не е изненадващо тогава, че приготовленията на Франциск за собственото му погребение разчупиха стереотипите. Той искаше заминаването му от Ватикана да бъде толкова скромно, колкото и пристигането му.

Папските погребения традиционно са били кралски събития - съвсем буквално, защото до средата на XIX век римските папи са били и светски крале на голяма част от Централна Италия. Дори предшественикът на Франциск, Бенедикт XVI, е бил погребан в три ковчега от кипарис, олово и бряст, натоварени с чували с папски монети за всяка от годините на неговото царуване и изложени на повдигната катафалка в базиликата "Свети Петър".

Снимка: AP/БТА

Няма такава помпозност за Франциск, чието тяло беше тържествено положено три дни в "Свети Петър" в обикновен дървен ковчег, поставен на нивото на пода.

Най-изненадващо, Франциск е пожелал да бъде погребан не в "Свети Петър", а в базиликата "Санта Мария Маджоре" - или "Света Мария Маджоре" - на хълма Есквилин, първият папа, погребан там от 1679 г. "Санта Мария Маджоре" е построена през 432 г., година след като Ефеският събор (Третият вселенски събор) постановява, че Дева Мария е Богородица, "родила Бога", или "Божия Майка". Зашеметяващите мозайки от този период са сред най-старите изображения на Дева Мария в света, а нейна силно почитана византийска икона се намира в Павлинската капела на базиликата. По-модерни и по-противоречиви моменти от църковната история също са вградени в тъканта на базиликата. Огромният дървен таван от XVI век е покрит с част от първото злато, донесено от Новия свят от изследователя Христофор Колумб. Освен че е последното място за почивка на седем папи, базиликата е и мястото на погребението на кардинал Бърнард Лоу, бивш архиепископ на Бостън, който стана известен с ролята си в прикриването на сексуално насилие над деца от свещеници.

Привързаността на папа Франциск към църквата "Санта Мария" датира от началото на неговия понтификат, когато той поставя началото на традицията да се моли там преди и след всяко едно от своите над сто пътувания в чужбина. Той също така обръща внимание на молитвата за мир - най-скорошната му молитва за край на войната в Украйна през 2022 г. - пред статуя на Девата Мария в базиликата, поръчана от негов предшественик през 1918 г. и известна като Царицата на мира.

По време на едно посещение в църквата Франциск забелязва интригуваща врата, която му дава идея за последното му място за почивка. "Точно зад скулптурата на Царицата на мира има малка ниша, врата, която води към стая, където се съхраняват свещници", казва Франциск в книгата си от 2024 г. "El Sucesor" ("Наследникът"), дълго интервю с журналиста Хавиер Мартинес-Брокал. "Видях я и си помислих: "Това е мястото." В последното си завещание, тържествено прочетено след смъртта му, папа Франциск посочва желанието си да бъде погребан "в земята, просто, без особени украси" и с надпис само на папското му име на латински: Franciscus. Разходите за погребението са поети от "благодетел", а не от църквата.

гробът на папа Франциск

Снимка: vaticannews.va

Смъртта, погребението и прераждането са централни елементи на християнската вяра. Рим е виждал империи, крале и папи да идват и си отиват. Той е виждал и доста странни и противоречиви папски погребения (а в случая на Формоза - и препогребвания). Дори някои елементи от погребението на Франциск да са необичайни по папските стандарти, той все пак следва твърдо стъпките на традиция, чиито корени са на две хилядолетия.