Разказът е записан в загадъчни ръкописи, известни като Документите на Такеучи и привлича хиляди в Шинго, ето защо

Сред мъгливите, гористи хълмове на префектура Аомори пътят към езерото Товада разкрива типична картина от японската провинция. Покрай него се редуват терасирани оризови полета, тихи фермерски къщи и безкрайна зеленина.

Малко след село Шинго над пътя се появява малък син знак, който е достатъчно необичаен, за да накара някои шофьори да натиснат спирачките.

С големи букви на английски на него пише: "Гробницата на Христос". Да, става дума именно за Христос, Исус от Назарет.

Тази версия на историята не присъства в Библията и не се приема от Католическата църква. Местната легенда обаче разказва, че вместо да умре на кръста в Йерусалим, Исус избягал в Шинго. Там станал земеделец, оженил се, имал деца и доживял до преклонна възраст сред зелената японска природа.

Разказът е записан в загадъчни ръкописи, известни като Документите на Такеучи. Твърди се, че те са написани преди хиляди години и са открити отново през 30-те години на XX век. Макар тези уж древни документи и съдържанието им да са широко определяни като измама, а нито един уважаван богослов не би подкрепил подобни твърдения, легендата продължава да живее в Шинго.

Повече от 60 години селото приема този фолклор не като религиозна догма, а като възможност за сплотяване на общността, съхраняване на местните обичаи и организиране на един от най-необичайните ежегодни фестивали в Япония.

В центъра на историята е Паркът на Христос, където на тих склон се намират две надгробни могили. На територията на парка работи и Музеят на традициите на Христовото село, който представя цялата легенда.

"Христос е посетил Япония два пъти", разказва пред CNN директорът на музея Хиденобу Кадогиши, като обяснява хронологията, изложена в Документите на Такеучи. Според преданието Исус първо пристигнал в префектура Тояма, по на юг, където работел за императорското семейство. След това се завърнал в Юдея, където "разпространявал словото за божествената земя Япония".

Документите твърдят, че години по-късно, когато Христос трябвало да бъде разпнат, неговият брат Исукири, който също не се споменава никъде в Библията, заел мястото му на кръста, обяснява Кадогиши.

"След това Христос предприел второ пътуване до Япония, където живял до 106-годишна възраст, станал баща на три деца и починал", казва директорът.

Векове по-късно, през 1935 г., религиозният водач Кийомаро Такеучи заявил, че е открил гроба на Иесу Кирисуто, както е известен Исус Христос в Япония.

Той обяснил, че загадъчните документи го отвели до Шинго, което тогава носело името Херай. Според разказа някои местни жители успели да го заведат до погребалните могили. Оригиналните текстове, съдържащи и други любопитни твърдения за ролята на Япония в световната история, уж били унищожени по време на Втората световна война. Така останали само копия. В музея са изложени техни репродукции, както и други предмети, свързани с легендата, но снимането и заснемането на видео са забранени.

Според преданието Христос пристигнал в префектура Тояма, където работел за императорското семействоСнимка: japan-guide.com

"Самата гробница на Христос винаги е била тук, но нямаше нищо, което да я обяснява по подходящ начин", казва Кадогиши. "Затова през 1996 г. построихме този музей и организирахме експозицията."

На хълма, само на няколко крачки от музея, се издигат две големи земни могили. Те са оградени с ниски бели огради и обозначени с големи дървени кръстове.

За едната се твърди, че е гробът на Исус, а в другата било положено ухото на неговия брат.

Въпреки очевидната привлекателност на тази история музеят обикновено посреща само по шепа посетители на ден, а през зимните месеци не работи, посочва директорът Хиденобу.

В един ден от началото на лятото обаче паркингът отвън е пълен още в 9:30 ч., а посетители пристигат с автобуси от допълнителен паркинг.

Всички са дошли за Кирисуто Мацури, или Фестивала на Христос, който се провежда всяка година в първата неделя на юни още от 60-те години на XX век. Събитието съчетава свещена почит, весело общностно празненство и любопитна богословска загадка.

В началото на церемонията местни официални лица, много от тях облечени в костюми, заемат местата си в зоната за специални гости пред светилището, посветено на Исус и разположено близо до могилите.

Шинтоистки свещеник, представител на древната японска система от вярвания, ориентирана към природата, произнася молитви и поднася на светилището и на официалните гости свещени клонки от дърво, наричани тамагуши. Местни изпълнители представят лъвски танц, известен като шишимае, под съпровода на традиционен оркестър. След това жени в кимона изпълняват Нанядояра, вид народен танц, около погребалните могили.

По-късно всички са поканени да се включат в танц пред музея под облачното небе. Десетки посетители се хващат в кръг, усмихват се и плавно движат ръцете си в ритъма на традиционната музика.

Не го премисляйте прекалено

Кметът Казутомо Сато, на 57 години, е на поста едва от около година. Като човек, прекарал целия си живот в Шинго, той е въодушевен от големия брой посетители на фестивала.

"Тази година посетителите са повече в сравнение с миналата. Село Шинго полага сериозни усилия да популяризира събитието чрез социалните мрежи, а все повече млади хора, включително ученици в прогимназиален етап, се включват в танца Нанядояра.", казва той пред CNN.

Извън празничната атмосфера почти никой не изглежда особено загрижен да проверява големите богословски твърдения, довели хората тук, или да установява дали Исус Христос наистина е живял и починал в Шинго.

На подобни въпроси хората отговарят с леки усмивки и понякога със свиване на рамене. Никой не иска да разруши ореола на мистерията, който поддържа легендата жива, но и малцина са склонни да се определят като истински вярващи.

"Гробницата на Христос е тук, откакто хората се помнят", казва пред CNN 26-годишният жител на Шинго Коши Нагано, доброволец на фестивала, застанал само на няколко крачки от гроба.

"Израснах, слушайки, че Христос наистина е погребан там, и през цялото време се чудех дали е вярно. Но когато чуя от хората в селото как тези истории са се предавали през годините, започвам да усещам, че ако някой трябва да вярва в тях, това са самите жители."

Дори директорът на музея казва, че посетителите биват насърчавани да не питат дали историята е вярна или невярна, а да "я възприемат единствено като легенда".

Сред чуждестранните гости на тазгодишния фестивал е Антонио Фернандес от Испания. Той учи религия в университета "Тохоку" в близкия град Сендай и пристига с група състуденти, нетърпеливи да се потопят в легендата.

"Като оставим историческата истина настрана, смятам, че е чудесно, особено атмосферата и начинът, по който хората идват тук просто да се забавляват", казва той с усмивка. Легендата няма никакъв смисъл, но е интересно да се види как повечето хора тук, според мен, знаят, че не е истина, но идват да се забавляват. Мисля, че точно това е ключът към фестивала."

Подобно мнение споделя и Паулина Кралка от Полша. Като християнка тя признава, че твърденията са изненадващи, но според нея събитието е "доста специално и необикновено".

Такива фестивали в японската провинция дават уникална представа за японската култура и разширяват гледната точка на чуждестранните пътешественици, добавя тя.

"Ако изключим религиозния аспект, мисля, че хората тук имат своя особена връзка с традицията и лично аз не виждам нищо нередно в това."

Кметът е на същото мнение. "Не го премисляйте прекалено", казва той усмихнат.

"Ако оставим настрана въпроса дали е истина, гробницата на Христос е тук и ние я почитаме. Това е нашата реалност и е традиция, която сме съхранили, защото е предадена от предците ни.

"В село Шинго няма да откриете хора, които са особено съсредоточени върху по-дълбоките внушения, нито някой пита нещо като: "Но какво всъщност означава всичко това?" Чрез танца Нанядояра, Христос и всички останали традиции хората от Шинго се събират, забавляват се и продължават да издигат селото си напред."

Културните елементи на фестивала наистина са силна притегателна сила. Три жени от Токио, облечени в кимона, разказват пред CNN, че не Исус ги е довел в Шинго, а танцът.

"Легендата за Христос ни е интересна, но всъщност няма особена връзка с причината да сме тук", казва една от жените. Обичаме танца Нанядояра. Харесваме го толкова много, че дори организираме репетиции в Токио. Където и да има възможност да танцуваме Нанядояра, веднага я използваме."

Трите жени посетили Шинго преди три години, след ограниченията за пътуване по време на пандемията, когато фестивалът бил по-слабо посещаван.

"Наистина се надявам да продължи да се разраства", добавя тя. "Толкова съм щастлива, когато виждам колко много хора има тук."

След края на танците събитие с рамен, организирано от местни търговци близо до паркинга, привлича големи опашки пред различните щандове. Междувременно хората около музея и гробоа постепенно се разотиват.

Директорът на музея е в отлично настроение. В крайна сметка около 1000 души са посетили фестивала тази година, което е рекорд. Тъй като международният интерес нараства, организаторите се стремят да направят мястото по-удобно за чуждестранните посетители.

Снимка: tripadvisor.com

"Вече добавихме английски преводи към всички писмени експонати, но според мен би било полезно и видеоматериалите да имат английски субтитри", казва Хиденобу.

Той подчертава, че иска посетителите християни да знаят, че към тяхната вяра се подхожда предпазливо и с уважение. В страна, където християните са под 2% от населението, почитта, която се проявява към това място, е още по-забележителна.

"Когато разглеждам книгата за гости, най-често срещам послания от рода на: "Дълбоко съм развълнуван, че най-накрая посетих това свещено място." То наистина е придобило усещането за място за поклонение. Подхождаме към всичко с искрена грижа. Дори сред християнските посетители няма никакво усещане, че се подиграваме с нещо.", казва той.

Японският професор Рьосуке Окамото посещава Гробницата на Христос в Шинго преди около десет години.

Като преподавател по богословие и туризъм в университета "Хокайдо", той винаги е намирал легендата за Исус за увлекателна. Посещението на мястото и сблъсъкът с неговите противоречия обаче се оказали истинско откровение.

"Най-много ме изненада колко спокойно и обикновено беше всичко", казва той. "Не е голям тематичен парк като Дисниленд и не изглеждаше като шега. Няма надеждни исторически доказателства, че това са гробовете на Исус и брат му. Брат му Исукири не е споменат никъде в Библията, така че повечето жители не вярват, че Исус буквално е погребан там."

Въпреки това той подчертава, че селото отдава голямо значение на продължаването на традицията от уважение към миналото. Така легендата се пази като вид обща, споделена памет.

"Ежегодният Фестивал на Христос започва през 1964 г. и вече продължава повече от 60 години. Легендата не оцелява, защото всички вярват, че е исторически вярна. Тя продължава да съществува, защото хората ценят мястото, фестивала и връзката си с предишните поколения.",  казва той.

Окамото предупреждава и за твърде опростеното възприемане на събитието като синкретизъм, тоест смесване на християнство и шинтоизъм. Фестивалът не се организира от християнска църква и не включва обичайни християнски практики като четене на Библията.

"Централната церемония е шинтоистки възпоменателен ритуал, извършван от местен шинтоистки свещеник", обяснява той. Свещеникът дори казва в речта си, че точната самоличност на човека в гроба не е от съществено значение. Важното е мъртвите да бъдат почетени и запомнени. В Япония имаме осем милиона божества, така че християнските и шинтоистките учения не са смесени, за да се създаде нова религия. Вместо това името и историята на Христос идват отвън, а местната общност ги поставя в познатата форма на възпоменателен ритуал."

Готово ли е Шинго за повече туристи?

Тъй като повечето пътешественици, които наистина искат да посетят Шинго, изчакват ежегодния фестивал, икономическото влияние от това селото да е свързано с толкова голямо име остава ограничено, дори когато това име е Исус.

Все пак легендата допълва останалите достойнства на района.

"Най-големият принос на гробницата вероятно не са големите приходи, а видимостта и запомнящата се история, чрез която едно село може да се представи пред външния свят", казва Окамото.

Според него това е положително, тъй като Шинго, където живеят около 2000 души, разполага с ограничени възможности за настаняване, транспорт и хранене. Повечето посетители отсядат в близки туристически райони или в крайбрежния град Хачинохе, който е на час път.

"Смятам, че е важно места като село Шинго да бъдат представяни на международните посетители", казва той, като признава необходимостта туристите да бъдат насочвани и към по-малко посещавани райони на Япония, за да се намали натискът от прекомерния туризъм. Все пак подчертава, че това не бива да бъде единствената причина за посещение в префектура Аомори.

Зашеметяваща гледка отвисоко към туристическо корабче, плаващо по тъмносините води на езерото Товада в разгара на есента – в националния парк "Товада-Хачимантай" в префектура Аомори, ЯпонияСнимка: iStock by Getty Images

По-добре е Шинго да се възприема като спирка, на която да се чуе "изненадващата история за Гробницата на Христос", в рамките на по-голямо пътуване из региона през топлите месеци. Посетителите могат да се насладят на впечатляващите пейзажи на места като красивото дефиле Ойрасе и езерото Товада, както и да отделят няколко дни за пристанищния град Хачинохе, до който се стига от Токио с високоскоростен влак за по-малко от три часа.

Кметът Сато казва, че както много други части на Япония, Шинго също е изправено пред намаляване на населението. Затова основният му приоритет в момента е "преди всичко да гарантираме, че хората, които вече живеят тук, могат да водят здравословен и пълноценен живот. Целта е естествено да превърнем селото в място, където хората искат да живеят."

Той обаче се надява и пътешествениците да включат Шинго в плановете си.

"За всеки, който търси необичайно преживяване в село, изпълнено с мистерия, а тук има и изобилие от природа, ще се радвам да дойде и да се наслади на всичко това."