Още в края на ноември градът започва да навлича празничната си дреха, която блести отдалеч, свети и разказва истории

Когато стане въпрос за дестинации, които са магични по Коледа, обикновено в съзнанието ни изплуват вековните коледни базари на Германия, изискано украсената Виена или изчистените, вдъхновени от природата украшения в скандинавските страни. Рядко обаче се сещаме за Италия, която в голямата си част дори рядко вижда сняг.

Болоня обаче е друга работа. Още в края на ноември градът започва да навлича празничната си дреха, която блести отдалеч, свети и разказва истории. Целият град е окичен с празнични светлини, на площад "Нетуно" пред библиотеката и до прочутия Фонтан на Нептун щастливо стърчи жива елха с хиляди лампички. Разкошна като гигантска нощна лампа сред емблемите на града, тя изкарва възхитено "Уаауу!" дори от устите на възрастните. 

Снимка: Мария Ангелова/Dir.bg

Витрините на магазините и баровете не са просто накичени с гирлянди и дядоколедовци. Те са миниатюрни коледни приказки, в които тортата е паднал от смях (или попреял) Дядо Коледа, а кутията ръчно направени бонбони е опакована от джуджета, а не от майсторите сладкари. 

Болоня има три прякора: Образованата (защото тук е построен един от първите университети в света), Червената (заради историческите сгради, които са предимно в червени оттенъци) и Тлъстата (защото е кулинарната столица на Италия като главен град на регион Емилия Романя с всичките му вина, трюфели, прошуто, кестени и мортадела).

И докато първите два прякора твърде малко ви засягат като туристи, третият е въплъщение на ла долче вита. Малките улички покрай централните площади са като огромна трапеза на открито - трудно може да се каже къде свършват масите на едно заведение и започват тези на съседното. Яденето, пиенето и приповдигнатите разговори продължават до късно, цените са прилични, хората не се интересуват дали вали или е студено. 

От края на ноември почти до Коледа самолетните билети до Болоня са смешно евтини, което е добра новина за всички, които знаят къде живее коледният дух (и добрата храна) в Италия.

Снимка: Мария Ангелова/Dir.bg

Дори и времето да се случи дъждовно, това трудно ще промени плановете ви, защото в града има над 40 км покрити аркади, под които сте недосегаеми за лошото време и почти не ви трябва чадър. Покритите с арки тротоари са цяла отделна тема, но накратко: когато в Болоня отворил врати университетът някъде през 1088 г., интересът бил толкова голям, че в града назряла криза с настаняването. Всички тези студенти трябвало някъде да живеят, а мястото не достигало. Предприемчиви болонези започнали да строят разширения на домовете си над тротоарите на улиците, като ги подпирали отдолу с колони. Така хем имало място за новодошлите, хем минаването по тротоарите станало по-приятно във всякакво време.

Странична уличка грее с коледна украса в Болоня.

Снимка: Мария Ангелова/Dir.bg

И ако се чудите защо не споменаваме коледните базари - не е защото ги няма, а защото тук те са само елемент от цялата картина, а не са дестинация сама по себе си. В града има три, разположени в централната част, като там се продават предимно фигурки за сцени на Рождество (агънца, младенци и обори), шапки и шалове и тук-там ръчно изработени играчки за елха. Ако ви се пие греяно вино, Болоня не е вашата дестинация - не можете да очаквате италианците да принизят виното си до течност, която се топли, подслажда и ароматизира! Тук се пие пиньолето (бяло и леко пенливо вино, подходящо за сирена и салами), сан джовезе и барбера (и двете червени).

Двете прочути кули Асинели и Гаризенда към момента са недостъпни, което може да се счита за плюс, като се има предвид колко време се чакаше на опашките пред тях. Заради опасния наклон на 915-годишната кула Гаризенда от декември 2023 г. те са затворени, оградени и недостъпни, а докато се надяват едната да не падне, местните власти събират пари за ремонта им. 

От Болоня по Коледа си тръгваме с вино, трюфел паста и няколко украшения за елхата. Ако имаше как - и с цял куфар сирена и деликатесни меса. Няма как, ще се върнем пак в Болоня Тлъстата, Червената и Образованата. 

Мария Ангелова, Dir.bg