Училището и цифрите след него

България посрещна 2026 година с най-ниското ниво на безработица в Европа- 3,1% през януари, при средно ниво за Европейския съюз от 5,9%. Поглед към статистиката за безработните млади обаче изпраща България много по-надолу в класацията. Притеснение поражда и фактът, че голям процент от българските младежи нито учат, нито работят, като по този показател в по- лоша ситуация е само съседна Румъния. Това идва да покаже, че пазарът на труда у нас страда. Докато работодателите търсят обучени млади кадри, голяма част от младежите напускат образователната система след последния училищен звънец, без да бързат към първото си работно място. Темата разработва nova.bg с помощта на Google Pinpoint.

Ако проследим само общата безработица, картината изглежда обнадеждаваща - тя намалява почти без прекъсване през последните три години - от 4,3% през 2023 г., до 4,2% през 2024-та и 3,5% през 2025 г., сочат данните на НСИ. Извън положителната тенденция на числата са оценките на работодателите, които разказват, че все по-трудно намират кадри, което води и до все повече чуждестранни работници у нас.

Показателите за младежката безработица дават още по-притеснителна картина. През първото тримесечие на 2023 г. показателят е 7,1%, но само година по-късно, през първите месеци на 2024 г., прави рязък скок до 9,3% - най-високата стойност през последните години. През 2025 г. колебанията на пазара на труда продължават: второто тримесечие носи известно облекчение до 8,0%, но третото отново тръгва нагоре до 8,7%. В началото на 2026 г. има сериозен спад на младежката безработица до 7,2% през първото тримесечие, но данните от април до юни тази година са за младежка безработица от 8,1%.

С други думи- докато общата безработица в страната уверено пада вече трета поредна година, при младежката движението е без ясна посока, но и без да се връща до нивата отпреди 2023 г. Данните показват, че работещите мъже в тази възраст са доста по-малко от жените- през второто тримесечие на 2026 г. безработицата при младите мъже (71,3%)  е много по-висока от тази при младите жени (28,7%).

Извън процентите картината е следната- от април до юни на тази годна безработните младежи са 27 200 - 19 400 мъже и 7 800 жени. Година по-рано, през същото тримесечие на 2025 г., броят е бил 26 500, т.е. 700 младежи повече без работа за една година. Тогава безработните мъже са били 16 700, а жените - 9 800.

Терминът NEETs (акроним на фразата на английски език „Not in Employment, Education, or Training") се появява за първи път във Великобритания през 90-те години на миналия век, за да обозначи определен статус на млади хора на възраст между 16 и 18 години, които са напуснали преждевременно училище и не са успели да се реализират на пазара на труда.

Днес терминът се използва много по-широко - за да опише младите хора до 29 години, които изобщо не са част от системата: нито учат, нито работят, нито се обучават. За разлика от коефициента на безработица, който брои само хората, активно търсещи работа, NEET показателят улавя и тези, които изобщо са се отказали да търсят - младежи, останали напълно извън радара на статистиката за заетост.

По последни данни на Евростат делът на NEET младежите в България е около 13,8% за 2025 г., при средно за Европейския съюз 11%. Мястото на България в класацията на ЕС е незавидно - сред първите места сме по този показател, като по-зле е единствено съседна Румъния, следвана плътно от Италия и Гърция. Това са около 112 хиляди млади българи, останали извън образованието и заетостта към 2025 г. Вероятно не всички от тях наистина трябва да се гледат като част от тази статистика, тъй като те може да работят на свободна практика или да са в сивия сектор, без изобщо да фигурират в официалната статистика за заетост.

Националната стратегия за младежта 2021-2030 г. поставя конкретна цел: NEET делът да падне от базовите 16,7% през 2019 г. до 15% до 2030 г. Тази амбиция обаче звучи скромно, защото дори при постигане на целта, България пак ще изостава сериозно от средното за ЕС. Делът на NEET младежите варира драстично между държавите членки на ЕС - от едва 5% в Нидерландия до близо 19% в Румъния.

А докато младежката безработица расте, бизнесът в редица сектори- производство, строителство, транспорт, търговия, хотелиерство - трупа хроничен недостиг на работна ръка по данни на Агенцията по заетостта за регистрирана безработица и разкрити свободни позиции. Самата Стратегия по заетостта на Република България 2021-2030 описва директно профила на безработните младежи: липса на професионален опит при търсещите първа работа, специалности, които не са търсени от работодателите и ниска мотивация за работа.

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) измерва разминаването между търсенето на пазара на труда и специалностите, които студентите завършват. Тук се крие може би най-показателната диспропорция. Само 14 от всеки 100 младежи завършват висше образование в областта на технологиите, точните науки и математиката- при средно 19 на 100 в ЕС. И обратно, всеки втори студент у нас завършва социални науки, бизнес администрация или право, докато за ЕС това важи за всеки трети. Всяка година Институтът публикува „Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката". Последното издание дава на България едва 54,4 точки от максимум 100, т.е. при около половината от учениците в професионалните гимназии няма реално пазарно търсене на квалификацията, която получават. Докато в преработващата промишленост работят над една трета от хората с придобита професионална квалификация, натам е насочен едва всеки осми ученик. Регионалните различия допълват картината: в Разград и Добрич приемът реално отразява местната икономика, докато в Габрово и Смолян училищата продължават да пълнят паралелки по специалности, за които местната индустрия не предлага работа.

Още един фактор оказва влияние върху това колко подготвени са младите хора за пазара на труда. Това е дигиталната компетентност. България е на предпоследно място в ЕС по дял на младите хора с основни или над основните дигитални умения - 58%, при 97% за Хърватия, които са първи в класацията.

Към началото на юли 2026 г. в бюрата по труда в страната са заявени 9819 свободни работни места. По данни на Българската стопанска камара (БСК) и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), практически няма сектор в икономиката, който да не изпитва недостиг на хора, но най-силно засегнати остават строителството, туризмът, преработващата промишленост, транспортът, логистиката и земеделието. От АИКБ дават и конкретен пример с леярството - професия, която е критично важна за тежката индустрия. През последните години в България обаче няма нито един завършил ученик с такава насоченост, а самата асоциация свързва това пряко с колапс в структурата на професионалното образование. Все по-настойчиво расте и търсенето на инженери, ИТ специалисти и медицински кадри- професии с по-висок праг на влизане, при които недостигът вече не е ограничен само до нискоквалифицирания труд.

Голяма част от свободните позиции с по-ниска квалификация- оператори на различни машини, заварчици, строители, персонал в туризма - вече се запълват не от вътрешния пазар, а чрез внос на работна ръка от трети страни като Турция, Египет, Непал и държави от бившия СССР. Това е ясен знак, че разминаването между образователната система и нуждите на пазара на труда вече не е теоретичен въпрос, а практика, на която бизнесът се опитва да намери решение без съдействие от държавата.

Променя ли се образованието, за да се справи с проблема и да отговори на нуждите на бизнеса?

Ключовият инструмент, с който държавата се опитва да отговори на нуждите на бизнеса, е дуалното обучение - модел, при който учениците съчетават учене в училище с реална работа в предприятие. Дуалното обучение е въведено за първи път у нас през 2015 година в няколко професионални гимназии по модел на Швейцария, Германия и Австрия

От 2022 г. тече реформа, по силата на която всички програми по професионално образование включват задължителен елемент на обучение в работна среда. Реалната картина обаче показва, че през учебната 2024/2025 г. само около 9% от учениците, започващи професионално образование, наистина са включени в пълноценна дуална форма. В доклада на Института за пазарна икономика се извежда една от основните пречки пред подобряването на този модел- дуалното обучение може да стартира едва след 16-годишна възраст поради ограничението от Кодекса на труда. Така симбиозата между работа и училище се прилага само в последните две години от средното образование, докато в Италия и Франция периодът е три години, а в Швейцария, Австрия и Словения - четири. ИПИ препоръчва намаляване на минималната възраст за работа на 15 години, изместване на нетрудовите дейности в 10. клас и облекчаване на административната тежест за работодателите. Изводът от доклада на ИПИ е ясен: реформата с дуалното обучение е в правилната посока, но е „малко и кратко" приложена спрямо мащаба на проблема.

На европейско ниво основният инструмент е Гаранцията за младежта, задължаваща държавите членки да осигурят на младежите до 25 години добро предложение за работа, образование или стаж в рамките на 4 месеца. Финансирането ѝ минава през Инициативата за младежка заетост (YEI), с първоначален бюджет от 6,4 милиарда евро, увеличен с още 2,5 милиарда евро между 2017 и 2020 г., а от 2021 г. програмата е интегрирана в Европейския социален фонд.

На национално ниво Стратегията по заетостта на Република България 2021–2030 предвижда конкретни инструменти: младежки медиатори за активиране на NEET младежите, регистър на неактивните младежи за индивидуално профилиране, „бърза писта" за приоритетно насочване на квалифицираните безработни към работа и удължен до 6 месеца срок за качествено предложение при най-необлагодетелстваните младежи.

Картината, която се очертава от статистиката, е на два процеса с различна скорост. Общата безработица в България пада стабилно вече трета поредна година, докато младежката се движи без ясна посока и остава по-висока от нивата отпреди 2023 г. Зад тази разлика в темпото стои не само пазарна динамика, а и въпросът каква роля поема държавата в свързването на образованието с реалните нужди на бизнеса и на какъв етап от живота на младия човек тя се намесва.

Действията на институциите, описани в Стратегията по заетостта и Националната стратегия за младежта, са насочени предимно към младежи, вече останали извън системата. Младежките медиатори, регистърът на неактивните младежи и дейностите по Гаранцията за младежта действат на този по-късен етап: опитват се да върнат в системата хора, които вече са я напуснали. Дуалното обучение, единствената реформа, насочена директно към учениците, докато все още са в училище, остава ограничена по обхват и продължителност спрямо моделите, които държавата самата посочва като пример за подражание.

По-слабо застъпена в наличните стратегически документи остава по-ранната намеса - систематична работа с учениците още преди те да напуснат образователната система. Това може да е професионално ориентиране, кариерно консултиране, изградена връзка между училището и работодателите, които да съпътстват избора на специалност, а не да коригират последствията от него години по-късно.

Въпросът, който остава отворен след прегледа на всички налични документи, е дали тежестта на държавната политика ще се измести от коригиране на последствията към работа с младите хора на етапа, в който все още вземат решения за образованието и бъдещата си реализация. Ако това не се случи, изглежда кризата на борсата на труда ще се задълбочава, от което страдат и безработните и работещите.