Влиянието му е толкова голямо, че една от най-ранните документирани употреби на английската дума за предсказание е свързана точно с него.

На 10 юли 1559 г. френският крал Анри II умира от рана, получена на рицарски турнир. За двора и за цяла Франция смъртта му не е просто трагедия. Тя изглежда като сбъднато предсказание. Четири години по-рано един провансалски лекар е написал, че "младият лъв" ще падне в двубой, а мнозина виждат в този образ кралския герб. Историкът Дени Крузе описва настроението след смъртта на краля като усещане за надвиснала катастрофа. Името на лекаря е Мишел дьо Нострадам, а светът го помни като Нострадамус.

Днес, пет века по-късно, "пророчествата" му продължават да се разпространяват из социалните мрежи. В тях се говори за дълги войни, епидемии и огнено кълбо, което заплашва Земята. Влиянието му е толкова голямо, че една от най-ранните документирани употреби на английската дума за предсказание, prognostication, е свързана точно с него и датира от 1672 г. Зад легендата обаче стои човек от плът и кръв: лекар, аптекар и писател, оцелял в една от най-бурните епохи на Европа.

Мишел дьо Нострадам се ражда през декември 1503 г. в Сен Реми дьо Прованс. Точната дата и днес е спорна сред историците. Баща му е син на нотариус, а майка му е дъщеря на уважаван местен лекар. Семейството е еврейско по произход, но приема католицизма, след като през 1486 г. Прованс става част от Френското кралство. В края на XV век местните власти поставят евреите в региона пред избор: покръстване или изгнание. Така Мишел израства като католик.

Още като юноша той владее латински, гръцки и иврит и постъпва в Университета в Авиньон. В средата на следването му учебното заведение затваря заради бубонната чума, но през 1520-те той все пак получава бакалавърска степен по медицина. След това продължава в Монпелие. Историците смятат, че оттам е изключен, защото е упражнявал аптекарския занаят, смятан тогава за "ръчен" и неподобаващ за учен човек. Дали по-късно се е върнал, за да завърши докторантурата си, остава спорно.

Снимка: iStock by Getty Images

Ренесансовата медицина е странна смесица. Лекарят се бори с епидемиите, но работи и с алхимия, астрология и предсказания, практики, които днес не смятаме за научни. Нищо от това не успява да спаси собственото му семейство. През 1530-те съпругата на Нострадамус, чието име не е достигнало до нас, и двете им деца умират, най-вероятно от чума. Скоро след това върху него се стоварва и друга беда. През 1538 г. той е чут да критикува изработката на религиозна статуя и е обвинен в ерес. Подобно обвинение е можело да съсипе репутацията му, а присъдата да му струва живота. Съдът обаче го оправдава и той отново поема по пътищата на Франция, вече като специалист по чумата.

Част от лечението му явно дава резултат, защото той не остава без работа. Успехът вероятно се дължи на простите хигиенни мерки, които препоръчва, като чистата питейна вода. Прочути са и неговите "розови хапчета" с билки и цветя. Пациентите остават доволни и разнасят славата му. През следващото десетилетие той обикаля страната и постепенно си спечелва почитатели в най-високите кръгове. Нострадамус се жени повторно и общо има осем деца.

През 1550-те години лекарят, чието име вече се изписва на латински като Нострадамус, започва да издава годишни алманаси с прогнози за времето и за предстоящите събития. Евтините книжки със стихотворни предсказания стават изключително популярни. Именно те го превръщат в знаменитост и привличат вниманието на кралския двор. Кралица Катерина Медичи проявява личен интерес към него, а сбъдналото се предсказание за Анри II окончателно затвърждава славата му.

Част от тайната на успеха е езикът му. Неясните, богато украсени стихове предпазват както автора, така и онзи, за когото се отнася пророчеството, от грешки, унижение и обвинения в шарлатанство. Историчката от Оксфорд Мишел Пфефер отбелязва в The Conversation, че астрологията и предсказанията тогава са обичайни практики и особено ценени сред елита. Европа по това време живее в напрежение. Реформацията противопоставя католици и протестанти, социалното неравенство поражда размирици, а слуховете и пророчествата се разпространяват бързо. Част от тези конфликти прерастват в гражданска война още приживе на Нострадамус.

Критикуван едновременно от католици и протестанти, той не се отрича от думите си. Издава обемен сборник с пророчества и продължава да публикува алманаси дори след краткия си арест за печатане без църковно разрешение. Умира на 1 юли 1566 г., най-вероятно от подагра. Оставя след себе си хиляди предсказания, по които хората спорят и до днес.

Около 1558 г. Нострадамус пише, че Сенатът на Лондон ще предаде своя крал на смърт. През 1649 г. Чарлз I е обезглавен за държавна измяна след сблъсък с парламента, довел до гражданска война в Англия. Биографът Иън Уилсън признава, че това твърдение изглежда забележително дори в очите на скептиците. В същото пророчество се говори за Лондон, изгорен от огнени кълба "в три по двайсет и шест". През 1666 г. Големият лондонски пожар унищожава огромна част от града.

Почитателите му по-късно откриват в стиховете му Френската революция, издигането на Наполеон и възхода на Хитлер, "великия враг на целия човешки род". Немалко от неговите предсказания обаче така и не се сбъдват, а историята е пълна с политици и идеолози, които са тълкували, а понякога и съзнателно изкривявали думите му за собствените си цели. Йозеф Гьобелс използва пророчества в нацистката пропаганда, за да сее съмнение и да мобилизира подкрепа за войната. Към Нострадамус посягат и екстремистки групи като средство за разпространение на идеите си.

Най-известното му несбъднато предсказание е за края на света. Според него през юли 1999 г. от небето трябвало да дойде "великият цар на ужаса". Прогнозата подхранва апокалиптичните страхове в годините, когато светът се тревожи и от прочутия "бъг 2000". Юли 1999 г. обаче отминава, а светът продължава да съществува.

Повече от пет века след смъртта си Нострадамус продължава да забавлява, да обърква и да тревожи едновременно. Историкът Стивън Боуд обобщава, че пророчеството и днес оформя надеждите и страховете на отделния човек, на общностите, на държавите и на цялото човечество. Може би затова провансалският лекар не изчезва от общественото въображение. Неговите стихове не ни показват бъдещето, но много точно показват колко силно копнеем да го узнаем.