Забелязали ли сте някога как луната изглежда по-голяма, когато изгрява или залязва? Това е лунната илюзия, оптично погрешно възприемане, което кара луната да изглежда по-голяма близо до хоризонта, отколкото по-високо в небето.

Често се казва, че Аристотел е размишлявал върху този ефект още през IV век пр.н.е. Той го приписа на увеличителните свойства на земната атмосфера. И така, неговата теория гласи: когато Луната се гледа на хоризонта, светлината трябва да премине през повече от плътната атмосфера, която я разширява като лупа.

Това не е напълно абсурдно нещо, за разлика от някои от идеите на Аристотел, въпреки че сега знаем, че лунната илюзия е трик на човешката зрителна система, а не странното функциониране на планетарните системи.

Луната може да изглежда с различни размери с невъоръжено око, но нека просто да използваме линийка, за да измерим снимки на луната и да видим, че тя остава една и съща ширина през всяка дадена нощ, независимо дали прегръща хоризонта или се носи високо в нощното небе.

Подобно на много други оптични илюзии, главоблъсканицата вероятно е въпрос на контекст и перспектива. Повечето съвременни обяснения са съгласни, че лунната илюзия играе с неспособността на мозъка ни да разбере размера и разстоянието на необичайни обекти като луната, въпреки че не е сигурно как и защо се случва това.

Една теория е, че обектите на хоризонта - дървета, планини и сгради, създават впечатлението, че луната е по-близо и следователно я възприемаме като по-голяма. Когато луната е високо в небето, без близки визуални ориентири, ние я възприемаме като по-далечна и следователно по-малка.

Виждаме подобен ефект в известната илюзия на Понцо, в която две еднакви линии изглеждат с различна дължина поради контекста на събиращите се линии. По-широката настройка на изображението кара мозъка да възприема горната линия като по-далечна и по-голяма, въпреки че и двете линии в действителност са с еднакъв размер. Ако си представим илюстрацията и я обърнем с главата надолу, може би нещо подобно се случва и с лунната илюзия.

От друга страна, може би това е по-скоро въпрос на размер, отколкото на разстояние. Когато Луната е поставена до познати обекти на хоризонта, можем да оценим нейния огромен размер и тя изглежда огромна. Когато е високо в небето, няма познати обекти за контекст, не изглежда толкова внушителна и изглежда по-малка.

Въпреки това, както пише НАСА, това не са перфектни обяснения. Те отбелязват, че астронавтите в орбита също изпитват лунната илюзия, но нямат същия проблем с обекти на преден план на хоризонта, които изкривяват усещането ни за разстояние и размер, пише IFL Science.

Оставена само със свободно обяснение на илюзията за луната, НАСА предприема изненадващо хладен подход към дилемата: "При липсата на пълно обяснение защо я виждаме така, все пак можем да се съгласим, че - реална или илюзия - гигантската луна е красива гледка."

"Така че, докато някой не разбере какво точно правят мозъците ни, вероятно е най-добре просто да се наслаждаваме на лунната илюзия и мрачните, атмосферни и понякога направо натрапчиви гледки, които създава", добавят те.