От много години насам учените изследват съня както при хората, така и при животните. И правят някои забележителни открития.

Така например през 60-те години на миналия век изследователите първо предполагат, а след това и откриват, че делфините и други китоподобни могат да си отпочиват с половината от мозъка си, докато в същото време остават активни, държейки едното си око отворено, за да бъдат нащрек за опасности.

Тюлените и птиците също правят нещо подобно, като остават в буден покой, за да оцеляват. Сега обаче учените доказват, че и ние, хората, също в известна степен приличаме на животните по този модел на съня.

Докато провеждат ново изследване, чийто обект са били мишки, учените забелязват, че има модели на мозъчна активност, свързани със съня, които сме пренебрегвали досега. Те отразяват състоянието на отделните мозъчни клетки, а не колективната активност на милиони или милиарди неврони. И по-конкретно - учените откриват, че части от мозъка на бозайниците може да дремят за кратко, докато в същото време други части остават в напълно будно състояние.

"Беше изненадващо за нас като учени да открием, че различни части от нашия мозък всъщност подремват за малко, докато останалата част от мозъка е буден", казва Дейвид Хауслър от Калифорнийския университет "Санта Крус", който е старши автор на изследването.

До това заключение той и екипът му стигат чрез измерване на хиперлокални мозъчни сигнали с помощта на едножични електроди. Те събират седмици данни от девет мишки, на които са имплантирали тънкожилни електроди в 10 различни области на мозъка им. Данните след това подават в изкуствена невронна мрежа, която отличава сън и будно състояние.

Тези "хиперлокални" сигнали показват, че част от мозъците на животните са спели, докато други пък са оставали активни и будни. За учените е видно, че невроните преминават към различно състояние. И допълват, че този нов метод за измерване на състоянията на сън и бодърстване може да разкрие нови тайни за това как спим, пише Science Alert.