Има три полюса, нито един от които не може да излъчи стабилно мнозинство

Франция представи нов кабинет с премиер Себастиан Льокерлио, който едва седмица по-рано беше подал оставка. След консултации с партиите и разговор с президента Еманюел Макрон, той промени решението си и отново застана начело на правителството. Част от ключовите министерства, като финансите, външните работи и правосъдието, остават без промяна. В същото време, крайнолевите сили на Жан-Люк Меланшон и крайнодесните на Марин Льо Пен вече подготвят вот на недоверие срещу новия кабинет.

„Франция бие всички рекорди“, подчерта проф. Анна Кръстева, преподавател по политически науки и международни отношения в НБУ. „Миналата неделя имаше едно правителство, вчера вече друго. Това е безпрецедентно в историята“. 
Според нея френската политическа система преживява период на изключителна нестабилност. Президентът Макрон, избран като символ на подмяната и реформаторския дух, се сблъсква с парадокса на собствените си избиратели. „Французите искат промяна и иновации, но не са готови да платят цената на тези реформи“, обясни професорът.

„Още в началото беше ясно, че след такива огромни очаквания президентът може да върви само надолу. Но толкова надолу, колкото е сега — това е изключително“, подчерта проф. Кръстева. Тя напомни, че 77% от французите изразяват неодобрение към Макрон, което прави реализацията на всяка негова политика изключително трудна.

„Основната причина за блокажа е самото общество — разделено не на две, а на три идеологически сили“, допълни тя. „Поляризация предполага два полюса, но във Франция има три, нито един от които не може да излъчи стабилно мнозинство“.

Проф. Кръстева отбеляза, че френският парламент е толкова фрагментиран, че нови избори няма да решат кризата, а само ще я възпроизведат. „Логически това предполага компромис, но във Франция компромисите не просто не се случват — те са табу“, каза тя.

На въпрос дали е възможна нова, Шеста република, проф. Кръстева припомни историческите корени на сегашната система: „Петата република, създадена през 1958 г. от Дьо Гол, даде на президента огромни правомощия, за да може да управлява в условия на криза. Но тази институционална сила вече е ревизирана - мандатите са по-кратки, политическият ритъм е ускорен, а обществото - далеч по-нетърпеливо“.
„Само във Франция може да има израз като леви на левицата“, каза проф. Кръстева, пояснявайки, че политическият спектър във Франция е изключително богат и фрагментиран.

„Парадоксално, страната въведе и нов термин – краен център. Макронизмът е толкова ригиден и неотстъпчив, че вече се говори за крайност дори в центъра“, отбеляза тя. Това според нея е ключът към сегашната ситуация – президент, който отказва коабитация (съвместно управление) и се стреми да запази контрола върху центъра на властта на всяка цена.

Въпреки политическите трусове, икономиката на Франция остава относително устойчива. „Страната продължава да привлича най-много чуждестранни инвестиции в Европа през последните две години“, отбеляза проф. Кръстева. 
Тя подчерта, че Франция не е на дъното — очаква се икономически ръст от около 0,7%, дори в условията на политическа несигурност. „Политическата криза е едно, икономиката — друго. Франция все още е втората по сила икономика в ЕС и единствената ядрена държава в него“.

„Парадоксът е, че политическата стабилност ще бъде купена с икономическа цена“, предупреди проф. Кръстева.
Според нея, оцеляването на кабинета зависи от подкрепата на републиканците и социалистите, които поставят ясни условия. „Социалистите искат отмяна на пенсионната реформа, която ще струва на бюджета стотици милиони още догодина, и до 3 милиарда евро през 2027 г. — в момент, когато страната трябва да спести 44 милиарда, за да започне да намалява дефицита си, който вече е 114% от БВП“, обясни тя.