Лидерът на крайнолявата партия „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон се очертава като най-силния кандидат на левицата и възможен съперник на Марин льо Пен от крайнодесния „Национален сбор“ на президентските избори догодина. За едни той е „радикал“, за бивши съюзници – „деспот“, а част от студентите, излезли на национални протести, го определят като „герой“.

В събота, в Льо Бурже северно от Париж, Меланшон представя програмата си на митинг, ден след публикуването ѝ онлайн. Той предлага пенсионната възраст да бъде намалена на 60 години, а минималната заплата да достигне 1700 евро месечно. Сред идеите му са още излизане на Франция от НАТО и повторна национализация на части от икономиката.

Меланшон иска Европейската централна банка да прекрати изискването Франция да изплаща дълга, който държи, като той бъде превърнат в постоянен безлихвен заем. Според него това би дало на правителството по-голяма свобода за разходи. Той не предлага Франция да напуска Европейския съюз, но настоява страната да отказва да прилага правила, които противоречат на социалните, екологичните или икономическите ѝ програми. Подобна позиция може да доведе до конфронтация с Брюксел.

Партията му набира сила на фона на протестите, започнали със студентски демонстрации в средата на септември. В тях постепенно се включиха групи, недоволни от влошаването на обществените услуги, поскъпването на живота и несигурните перспективи. На някои от шествията, където Меланшон беше приветстван, имаше вандалски прояви и мародерство.

„Силата му е, че е в синхрон с исканията на демонстрациите: по-добри заплати, повече средства за образованието, силни социални мерки и липса на икономии, които успокояват хората, изморени от високите разходи за живот“, заяви старшият изследовател Жак Релан от Global Policy Institute. По думите му Меланшон е „вотът на протестиращите“.

Критиците обаче смятат политиката му за радикална и нереалистична. Финансите и дълговете на Франция са под засилен контрол, а високият бюджетен дефицит поражда съмнения дали мащабните планове за социални програми и публични инвестиции могат да бъдат изпълнени. Икономисти предупреждават, че инвеститорите може да започнат да продават френски държавни облигации, което би оскъпило заемите на страната и би могло да доведе до загуби.

„Да вземеш пари назаем и да решиш да не ги върнеш – това се нарича кражба“, каза премиерът Себастиен Льокорню през септември по повод подобни предложения. От „Непокорна Франция“ отговарят, че разходите ще бъдат финансирани чрез по-високи данъци за богатите граждани и корпорациите. Програмата включва минимум 2% данък върху богатството на милиардерите, възстановяване на данъка върху богатството и увеличение на налозите върху големите наследства.

„Финансовият капитал спечели от това, а именно той трябва да плати“, заяви Меланшон през октомври. Програмата му се опира на традиция на лява държавна намеса в икономиката, частично свързана с кейнсианската теория, според която държавата трябва активно да ограничава неравенствата, създавани от пазара.

Политическият анализатор и професор по публично право Белиг Набли посочи, че тази позиция изглежда радикална, защото повечето съвременни партии са се отказали от подобна намеса. В историческия контекст на социалдемокрацията, добави той, тя не е радикална сама по себе си, а само спрямо днешните политически предложения.

Меланшон е на 75 години. Роден е в Мароко в семейство на французи, а като дете се премества във Франция. По-късно завършва философия и модерна литература. През 80-те години се присъединява към Социалистическата партия, но се отдалечава от нея заради ориентацията ѝ към по-либерална икономика. През 2008 г. напуска социалистите и основава Лявата партия, която впоследствие се превръща в „Непокорна Франция“. Движението привлича работнически избиратели, маргинализирани общности и много млади хора.

Проучванията тази седмица дават на Меланшон между 17,5 и 18% подкрепа, с което той увеличава преднината си пред съперниците в левия лагер. След него е Рафаел Глюксман, лидер на центристката „Пюблик пюблик“, получил подкрепата на Социалистическата партия след общи първични избори през октомври. По-назад са кандидатът на Комунистическата партия Фабиен Русел, лидерът на зелените Марин Тонделие и независимият Франсоа Рюфин.

По-малките партии обсъждат дали да подкрепят Меланшон, за да дадат на левицата по-голям шанс за обединение. Глюксман вече отхвърли подобна възможност, но други формации все още обмислят позицията си. Набли определи това като един от ключовите спорове в президентската кампания.

Разногласията се задълбочават и заради силната подкрепа на Меланшон за палестинската кауза. Той многократно отказва да определи „Хамас“ като терористична организация и обвинява Израел в геноцид в Газа – формулировка, от която други леви политици, включително Глюксман, се въздържат. Политически опоненти от левицата го обвиняват, че реториката му подхранва антисемитизъм, което той отхвърля.

Популярността му обаче остава далеч под тази на Марин льо Пен. Според проучване на Toluna Harris Interactive от октомври тя би победила Меланшон на балотаж със 70% срещу 30%. Анализатори посочват, че освен икономическата му програма пречка е и конфронтационният му стил, който затруднява привличането на избиратели извън твърдото му ядро.

„Във Франция често се казва, че за победа на президентски избори трябва да се води кампания от центъра. Отличителното при програмата на „Непокорна Франция“ е, че тя не е центристка – именно това я прави disruptive“, каза Набли. По думите му Меланшон търси победа, но не победа от центъра.

Няколко бивши съюзници твърдят, че са напуснали движението заради управленския му стил и политически разногласия. Бившият кандидат на партията Томас Геноол го е наричал „автократ“ и е описвал движението като „диктатура“. Бившият депутат Ракел Гаридо заявява, че има леви хора, които подкрепят програмата, но не и методите на лидера. Бившата му близка съюзничка Клемантин Отен също обвинява партията, че е станала „авторитарна“.

„Той е върховният лидер. Партията е много организирана, но изобщо не е демократична“, каза Релан.

Източник: aljazeera.com