Американският президент е заявил, че е близо до сключването на „голяма, красива сделка“

Специалният пратеник и зет на американския президент Доналд Тръмп – Джаред Къшнър, проучва възможността за възраждане на модела на Съвета НАТО-Русия като част от преговорите за следвоенната сигурност в Европа.

Европейските лидери обаче настояват, че всякакви разговори за нова архитектура на сигурността трябва да бъдат предшествани от прекратяване на военните действия в Украйна. Това съобщава колумнистът на The Washington Post Дейвид Игнатиус, позовавайки се на източници, запознати с дипломатическите контакти.

Според публикацията Къшнър се опитва да обвърже усилията за постигане на примирие между Москва и Киев с по-широк многостранен диалог между Русия и европейските държави за бъдещето на сигурността на континента.

Дипломатически източник посочва, че американският пратеник разглежда като възможен модел Съвета НАТО-Русия – механизъм за сътрудничество, създаден през 2002 г., чиято практическа дейност беше преустановена след руската анексия на Крим през 2014 г.

„Къшнър е свързал усилията си да посредничи за прекратяване на огъня в Украйна с призив за по-широки многостранни разговори между Русия и Европа за следвоенната сигурност на континента“, пише Игнатиус.

Европа настоява първо за мир в Украйна

Предложението среща предпазлива реакция сред европейските съюзници на Вашингтон. Макар да не отхвърлят възможността за бъдещи преговори с Москва, те са категорични, че подобен процес не може да изпреварва постигането на мирно споразумение за Украйна.

„И двата пътя работят... Преди да се постигне споразумение за архитектура на сигурността, трябва да се постигне мирно споразумение за Украйна“, заявява високопоставен дипломат от държава, която е близък съюзник на САЩ.

Представител на друга ключова европейска страна също признава, че участието в подобни разговори крие сериозни рискове, но подчертава, че отказът от диалог би могъл да остави Европа извън решенията, които пряко засягат нейната сигурност.

„Този подход носи много рискове за нас, но е по-добре да участваме, отколкото да се въздържаме. Нашата позиция остава същата: тези въпроси могат да бъдат обсъждани едва след края на войната. Преговорите няма да бъдат лесни“, коментира дипломатът.

Според Игнатиус основното разминаване между американската инициатива и европейската позиция не е толкова в необходимостта от бъдещ диалог с Русия, колкото в последователността на дипломатическите стъпки.

Докато Къшнър се стреми преговорите за прекратяване на огъня и разговорите за нова система за сигурност да се развиват паралелно, европейските партньори настояват първо да бъде сложен край на войната.

Путин проявява интерес към американската инициатива

По информация на The Washington Post руският президент Владимир Путин е проявил ентусиазъм към идеята за общоевропейска рамка за сигурност по време на среща със специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф на 21 октомври в Санкт Петербург. Джаред Къшнър е участвал в разговорите чрез видеовръзка.

Допълнителни очаквания за възможен дипломатически пробив са се появили след среща в Белия дом между Доналд Тръмп и пратеника на Кремъл Кирил Дмитриев.

След разговорите американският президент е заявил, че е близо до сключването на „голяма, красива сделка“.

Дейвид Игнатиус обаче определя подобни оптимистични изявления като „изключително преждевременни“, като обръща внимание на твърдата позиция на европейските съюзници и нерешените въпроси около бъдещото уреждане на конфликта.

На този етап остава неясно дали идеята за възстановяване на формат, подобен на Съвета НАТО-Русия, ще получи достатъчна подкрепа сред европейските държави. Основното препятствие продължава да бъде липсата на мирно споразумение за Украйна, без което европейските столици не са готови да пристъпят към договаряне на нов ред за сигурност на континента.