#"Тя вече кацна в Дубай, а аз още не съм мръднала от кръстовището." Това не е шега, а реален пост в Instagram, който взриви социалните мрежи в Индия и предизвика лавина от реакции по темата "градски транспорт на ръба".

Всичко започвао, когато потребителка @Shru_Mukh споделя в профила си иронично наблюдение върху ежедневието в южния индийски град Бангалор - технологичен хъб, но с едни от най-лстраховитите задръствания в страната (а според някои - и в света).

"Приятелката ми вече е в Дубай, а аз още се мъча в задръстването в Бангалор,"написа тя в социалните мрежи, илюстрирайки с колаж от две снимки твърдението си - едната на приятелката ѝ в самолет, а другата - от нейния автомобил, потънал в трафика.

И заваляха иронични коментари: 

"До края на тази седмица може и да стигнеш до Дубай пеша."

"Google Maps се отказа. Дори Uber не приема курсове натам."

"Бангалор трябва да се кандидатира за Нобеловата награда за търпение."

Шега, в която се припознаха всички

Бангалор отдавна е нарицателно за мястото с най-лош трафик в Индия. Градът често оглавява класации по време на пътуване в пикови часове - хора разказват за закъснения от над два часа за 10 км разстояние. Публикации като тази на @Shru_Mukh се възприемат като глътка въздух в морето от безнадеждност.

"Смях през сълзи" - така определят поста мнозина. "Най-тъжното е, че това е истината," пише друг потребител. Снимката се превърна в меме, а коментарите се множат с всяка минута.

Въпросният пост не просто разсмя хората и бе сочен за Големия вайръл на хората - той отрази дълбоко усещане за безсилие пред лошата инфраструктура в много индийски (и не само) мегаполиси. Колкото и технологичен да е един град, ако пътищата му не се движат - хората започват да изразяват протеста си креативно.

Снимка: IStock by Getty Images

И какво следва?

Местните власти в Бангалор обещават нови инвестиции в метро линии и интелигентни системи за управление на трафика. Дотогава обаче - социалните мрежи остават единственият "скоростен изход", където хората могат да се оплачат, да се посмеят и да споделят абсурдността на градския живот.