Днес се навършват 90 години от рождението на Вацлав Хавел - чешкия писател, драматург, дисидент и държавник, превърнал се в една от знаковите фигури на промените в Централна Европа в края на XX век.

Срамежлив, но издръжлив, неизменно учтив, но упорит, той се превръща в един от най-силните гласове на безсилните. Хавел прекарва пет години в комунистическите затвори, живее две десетилетия под строго наблюдение на тайната полиция и понася цензурата върху пиесите и есетата си.

По-късно оглавява страната в продължение на 14 години, а творческото му наследство включва 19 пиеси и вдъхновява филм и дори рап песен. Той остава един от най-разпознаваемите писатели на своето поколение, пише "Ню Йорк таймс".

Моралният му авторитет и впечатляващото му владеене на чешкия език го превръщат в доминираща фигура по време на уличните демонстрации в Прага през 1989 г. и в главния преговарящ зад кулисите, който допринася за края на комунистическото управление и за мирното предаване на властта, известно като "Кадифената революция" - процес, протекъл толкова гладко, че отнема само няколко седмици, без да бъде произведен нито един изстрел.

Вацлав Хавел Снимка: Getty Images

Хавел е избран за първи президент на посткомунистическа Чехословакия - роля, за която казва, че е по-скоро дълг, отколкото амбиция - а след разделянето на страната през януари 1993 г. става президент на Чешката република. Той отхвърля идеята, изказана от реформаторски настроени комунистически лидери като Александър Дубчек в собствената му страна, а години по-късно и от Михаил Горбачов в Съветския съюз, че комунистическото управление може да бъде направено по-хуманно.

Звездният му статут и личните му интереси привличат световни лидери в Прага, сред които Далай Лама, с когото Хавел медитира с часове, и президентът на САЩ Бил Клинтън, който по време на държавно посещение през 1994 г. свири на саксофон в любимия джаз клуб на чешкия президент, припомня "Ню Йорк таймс".

Като дисидент Хавел помага за основаването на "Харта 77" - най-дълготрайното движение за правата на човека в бившия съветски блок - и остро критикува трайните унижения, които комунизмът налага на личността.

Британският принц Чарлз разговаря с чешкия президент Вацлав Хавел по време на посещението му в Чехия - 30 октомври 2000 г. Снимка: Getty Images

В своето емблематично есе от 1978 г. "Силата на безсилните", което се разпространява чрез нелегални издания в Чехословакия и е пренасяно тайно в други страни от Варшавския договор и на Запад, той предвижда, че опозицията в крайна сметка може да надделее над тоталитарната държава.

По време на Пражката пролет през 1968 г. - краткият период, когато реформаторски настроените комунисти, водени от Дубчек, вярват, че "социализмът с човешко лице" е възможен - Хавел твърди, че комунизмът никога не може да бъде укротен.

Той написва статия, озаглавена "На тема опозицията", в която се застъпва за края на еднопартийното управление - смела идея за онова време. През май 1968 г. е поканен от американския театрален продуцент Джоузеф Пап да присъства на постановката на втората му пиеса "Меморандумът" в рамките на Нюйоркския Шекспиров фестивал. Това е последният път, когато на Хавел е позволено да напусне страната по време на комунистическия режим.

След като през август 1968 г. Съветският съюз изпраща танкове, за да потуши пражките реформи, Хавел продължава борбата за политическа свобода. През август 1969 г. организира петиция от 10 точки, която отхвърля политиката на "нормализация" със Съветския съюз. Той е обвинен в подривна дейност, а през 1970 г. е очернен по държавната телевизия и му е наложена забрана да пише.

През 1977 г. Хавел е един от тримата водещи организатори на "Харта 77" - група от 242 души, които подписват документа и призовават за спазването на човешките права, гарантирани съгласно Хелзинкските споразумения от 1975 г. Скоро след това е арестуван и осъден за подривна дейност, като излежава три месеца в затвора. През май 1979 г. е арестуван отново по обвинение в подривна дейност и е осъден на четири години и половина, припомня "Ню Йорк таймс".

Дагмар Хавлова, вдовица на бившия чешки президент Вацлав Хав, и дъщеря й Нина Вескрнова (отзад) пристигат за държавното погребение на Хавел в катедралата „Свети Вит“ Снимка: Getty Images

Суровостта на тази присъда предизвиква протести от страна на комунистическите партии във Франция, Италия и Испания. Хавел в крайна сметка е освободен през февруари 1983 г., страдащ от пневмония.

В затвора му е забранено да пише каквото и да било, освен писма по "семейни въпроси" до съпругата му. Тези писма, както сам казва, му позволяват да придаде някакъв смисъл на неговото лишаване от свобода. Една от темите му е предупреждение към преследвачите му, че с репресиите си срещу човешката свобода, те в крайна сметка подкопават собственото си съществуване.

Отказът му да се отрече от "Харта 77" води до други, по-кратки периоди на задържане, тъй като популярността му в чужбина нараства. През януари 1989 г. той е задържан и съден, след като не се подчинява на полицейските заповеди да стои настрана от демонстрация. Освобождаването му през май същата година бележи началото на края на комунистическото правителство на Чехословакия, което е в явно несъответствие с реформите, протичащи в съседните Полша и Унгария, както и в самия Съветски съюз под ръководството на Горбачов.

Бившият чешки президент Вацлав Хавел (вляво) поздравява бившия съветски президент Михаил Горбачов на церемонията по връчването на наградите „Квадрига“ за 2009 г. на 3 октомври 2009 г. в Берлин Снимка: Getty Images

През 80-те години писателят отказва да се поддаде на натиска на правителството да емигрира. Макар и малко известен в родината си извън кръговете на дисидентите и интелектуалците в Прага, той се превръща в център на вниманието за някои западни дипломати и посетители, които се качват до апартамента му на последния етаж на шестетажната къща, построена от баща му, и разговарят с него.

Той не печели почти нищо от нискоквалифицираната работа, която е принуден да приеме в пивоварна, но разполага с пари от авторски хонорари за публикации в чужбина.

Шансът му да дойде на власт се появява през ноември 1989 г., осем дни след падането на Берлинската стена. Вече е започнал предпазлив диалог, когато на 17 ноември полицията разпръсква официално разрешена студентска демонстрация, като пребива много демонстранти и арестува други. Два дни по-късно Хавел свиква среща в пражки театър, където заедно с други дисиденти създава Гражданския форум. Организацията призовава за оставката на водещите комунисти, разследване на действията на полицията и освобождаването на всички политически затворници.

На следващия ден около 200 000 души излизат по улиците на Прага - първата от поредицата демонстрации, които слагат край на комунистическото господство.

Световни лидери отдават последна почит на дисидента и драматург Вацлав Хавел, който ръководеше Кадифената революция, довела до краха на комунистическото управление в Чехословакия през 1989 г., и почива рано сутринта на 18 декември 2011 г. в съня си на 75-годишна възраст. Снимка: Getty Images

Именно в залата на театъра Хавел изработва стратегията и декларациите, които в крайна сметка подкопават комунистическия режим. "Беше невероятно до каква степен в крайна сметка всичко се въртеше около този един човек", свидетелства историкът Тимъти Гартън Аш, който е присъствал там.

След като става президент, Хавел постепенно заменя измачканите дънки и пуловери с изгладени ризи и строги костюми, въпреки че често изглежда по-уютно сред контракултурата. По време на пътуване в чужбина през 1995 г. той пренебрегва очакващите го високопоставени лица и се забавя на пистата на летището, за да си поговори с Мик Джагър, пише "Ню Йорк таймс".

През първите месеци от президентството му сред посетителите в офиса му са Франк Запа и "Ролинг Стоунс". Освен това Хавел покрива една от стените на сградата с голямо неоновочервено сърце и се разхожда по коридорите на огромната сграда с детски скутер.

Не липсват и критици на неговото управление. Някои чехи са разочаровани от това, че той отказва да обяви Комунистическата партия за незаконна.

Популярността на Хавел сред чехите донякъде се понижава през 1997 г., след неочакваната му сватба с Дагмар Вешкърнова - екстравагантна актриса, която в миналото е играла полугола ролята на вампир - само година след смъртта на първата му съпруга Олга, с която прекарва 31 години.

През януари 1998 г. парламентът, недоволен от намесата му в политическите дела, го избира за втори президентски мандат с разлика от само един глас.

Вацлав Хавел е роден на 5 октомври 1936 г. Баща му, инженер-строител, е едър предприемач в областта на недвижимите имоти, пише енциклопедия "Британика". Когато комунистите вземат властта три години след Втората световна война, семейните владения са отнети от държавата. След края на комунистическия режим Хавел и брат му Иван си връщат голяма част от имотите.

По-късно той разказва, че привилегированият му социален статут е засилил чувствителността му към неравенството. "Бях различен от съучениците си, чиито семейства нямаха прислуга, медицински сестри или шофьори", пише той. "Но възприемах тези разлики като недостатък, чувствах се изключен от компанията на връстниците си."

Започва да пише, както сам казва, за да преодолее чувството си, че е аутсайдер. Поради произхода си комунистите му попречват да постъпи в университет и на 15-годишна възраст започва работа като техник в химическа лаборатория.

Хавел е мобилизиран за военна служба през 1957 г. и написва сатирична пиеса, докато е в армията. През 1963 г. създава първата си пиеса, поставена пред публика, "Градинското парти", за човек, който е загубил чувството си за идентичност.

Хиляди отдават последна почит на дисидента и драматург Вацлав Хавел, който ръководеше Кадифената революция, довела до краха на комунистическото управление в Чехословакия през 1989 г., и почива рано сутринта на 18 декември 2011 г. в съня си на 75-годишна възраст. Снимка: Getty Images

През 1956 г. Хавел се запознава с актрисата Олга Спличалова, за която се жени през 1964 г. Тя е получателят на писмата от затвора, публикувани по-късно под заглавието "Писма до Олга".

Когато съпругът ѝ става президент, Олга рядко участва в официални събития, но използва влиянието си, за да се застъпва за хората с увреждания. Тя умира от рак през януари 1996 г. Двамата нямат деца.

След като се оттегля от президентския пост през 2003 г., Хавел, болен и уморен, се връща към писането, като настоява, че е щастлив с кроткия си живот. В мемоарите си "Към замъка и обратно", публикувани през 2007 г., той нарича политическото си издигане "случайност на историята". Посткомунистическото общество го разочарова, признава той.

През 2008 г. писателят се завръща като драматург с нова абсурдистка трагикомедия "Напускането", в която се разказва за бивш политически лидер, женкар, който неохотно се сблъсква с живота извън политиката.

До края на живота си Хавел продължава да се тревожи за това, което нарича "старата европейска болест" - "тенденцията да се правят компромиси със злото, да се затварят очите пред диктатурата, да се води политика на умиротворяване".

Вацлав Хавел умира на 18 декември 2011 г. във вилата си в Северна Бохемия. Говорителят на чешкото посолство в Париж, Михал Дворак, казва в изявление, че Хавел, който десетилетия наред е активен пушач и през 1996 г. е бил на косъм от смъртта по време на лечение за рак на белия дроб, от пролетта на 2011 г. е имал множество респираторни проблеми.

В България Вацлав Хавел е поставен за първи път през 1990 г., когато Леон Даниел режисира двете едноактни пиеси "Вернисаж" и "Аудиенция". През сезон 1990/1991 г. Енчо Халчев поставя в Народния театър "Безкрайно отчаяние".

Книгите на Хавел също достигат до българската публика след падането на Берлинската стена. Сред първите преводи са "Задочен разпит" (1992), "Летни размишления" (1993) и "Силата на безсилните" (1994).

Чешкият държавник посещава България през април 1992 г., като се среща с президента Желю Желев. Той е планирал и среща в София с президента Петър Стоянов на 14 септември 2001 г., но тя се осуетява заради терористичните атаки в САЩ три дни по-рано.

През октомври 2024 г. на столичния площад "Вацлав Хавел" бе поставена скулптура-художествен синтез "Сърцето пътува" в памет на първия президент на Чехия.

През март 2026 г. "София филм фест" отбеляза 90 години от рождението на Вацлав Хавел с панорама, посветена на неговия живот, идеи и творческо наследство.