Том Ханкс е обсебен от космическите пътувания почти толкова силно, колкого е обсебен и от филмите. След като гледа филма на Стенли Кубрик "2001: Космическа одисея" сякаш е в просветление. "Мога да ви разкажа деня", казва той. "Беше неделя, беше дъждовно и беше студено. Беше денят, в който "Оукланд Рейдърс" победиха "Канзас Сити Чийфс", ноември 1968 г." Тогава той е на 12 години.

Лентата на Кубрик има изключителен ефект върху Том, ("отнесе ми главата"), защото тогава той за първи път осъзнава, че филмът може да не е просто забавление, а да намери нови начини да разкаже история. Наред с шока от стилистичната иновация, е и самата тема: "Тя представи тази романтична представа за човешко същество на това място, лишено от живот", казва той. "Бях обръщал внимание на космическата програма преди това, но не бях запленен от артистичността или романтиката ѝ, докато не видях този филм."

Второто му прозрение идва месец по-късно, на Коледа, с прякото предаване от "Аполо 8", който обикаля около Луната. "Уау!", спомня си Ханкс в този момент. "Всъщност виждам цялата Земя на телевизора си. Намирам се на планетата, която е на снимката! Само че съм в нощната част. И съм в къщата на майка ми, и е Коледа. Имаме цветен телевизор, но го гледаме черно-бяло. Главата ми някак си пак се отнесе."

Той прави опит да се доближи до нулева гравитация, седнал на дъното на малък басейн в задния двор и дишащ с градински маркуч, но би било пресилено да се каже, че на 12 години това е формирало амбицията му да бъде астронавт или филмова звезда. "Нямах амбиции да правя каквото и да било", казва той пред Guardian. "Освен може би да целуна Мари в училище, или да разсмея Дороти. Знаех достатъчно добре, че е нужна наука, за да си в космоса, а аз не бях никакъв учен. Но това, което имах, беше невероятно активно въображение, без да осъзнавам, че нещата в главата ми са по същество сценарии за филми."

Като дете Ханкс има достатъчно време да работи върху тези вътрешни сценарии. Родителите на актьора се разделят, когато е на пет години; той живее с баща си, ветеран от армията, който се мести от работа на работа и от град на град в Калифорния, работейки като готвач. Ханкс описва себе си като едно от онези момчета, които от около осемгодишна възраст са оставени на произвола на съдбата, пътувайки из Оукланд с автобус или отивайки в северната част на щата по време на празниците, за да останат при майка си. В тийнейджърските си години той продължава да търси фиксирани точки в нощното небе и пропуска училище, за да гледа предавания за програмата Аполо дълго след кацането на Луната на 20 юли 1969 г.

"Последният беше Аполо 17", казва той. "И това беше повече от изумително, защото видях двама човека там навън. Просто си мислех, че аз седя тук, а те са се разходили по Луната. Опитах се да викна майка ми или баща ми да дойдат и да видят, но не ги интересуваше. Бяха твърде заети със собствения си нещастен живот. Дори в училище никой не обръщаше внимание. Имах нещо като индивидуална връзка с това, което се случваше там горе."

"Правил съм телевизионни предавания за кацанията на Луната", казва още той. "Правил съм документални филми за това. Направих филма "Аполо 13". Направихме IMAX версия. Спомням си първия път, когато видях Млечния път със собствените си очи. Бях в къщата на майка ми в Ред Блъф, Калифорния, излязох да видя сестра си, която живееше извън града. Нямаше луна и нямаше светлини никъде. И ето го него: великолепно. И изобщо не ме караше да се чувствам малък. Чувствах се великолепно."

Ханкс е женен за колежката си актриса Рита Уилсън от 35 години; има четири деца, две от първия си брак. "Винаги съм си мислил, че ако искате да проведете добър сериозен разговор с някой от семейството или приятелите си, трябва да стоите навън в топла нощ, на мека трева. И просто да погледнете нагоре. Ще видите как преминават сателити... Наскоро бях на къмпинг с няколко момчета в Сиера и Международната космическа станция премина над нас, толкова ясно, че почти можехте да различите слънчевите панели. Казах: "Господа, представете си. Там горе седят шест човешки същества. И те може би ядат пилешка супа."

Когато човек види Том Ханкс, чувства, че го познава и му е близък, защото е играл в 75 филма през над 40-годишната си кариера. Той е най-надеждният човек сред холивудските звезди, отчасти защото често е въплъщавал най-доброто от американските идеали на екрана.

Тази способност да представя обикновени мъже, вършещи необикновени неща, се утвърждава в поредица от филми в средата на 90-те години, включително двата му последователни триумфа донесли му "Оскар" - за "Филаделфия" и "Форест Гъмп". Тези успехи му гарантират, че за първи път през 1995 г. го питат какъв филм наистина иска да направи. Избира да снима "Аполо 13", история, към която студиата са скептични. Неговото превъплъщение в астронавта Джим Ловел задава тона за втората половина на кариерата му. Той познава добре типажа на Ловел, от внимателно проучване, започващо с Нийл Армстронг и Бъз Олдрин.

"Не гледах на тези мъже като на супергерои", казва той, "защото изглеждаха и звучаха като обикновени хора. Бъз Олдрин беше оплешивяващ, можеше да бъде зъболекар, Майк Колинс изглеждаше като учител по биология. А Нийл Армстронг можеше да бъде нечий баща в квартала. Те не бяха просто смели, те бяха експерти. Говорил съм с много хора, които са летели в космоса, както от онова време, така и в наши дни, и всички те имат някаква своя версия на репликата: "Просто си помислих, че ще бъде наистина готино преживяване". Така че не ставаше въпрос за преклонение пред герои. Прекланях се пред историята, която се пишеше."

Изглежда Ханкс е видял нещо като призвание в превъплъщаването на такива мъже. Той е бил привлечен и от други - капитан Милър в "Спасяването на редник Райън", капитан Ричард Филипс, заложник на сомалийски пирати, Чесли "Съли" Съленбъргър, който спасява живота на пътниците си, като приземява самолета си на река Хъдсън; телевизионният водещ Фред Роджърс в "Красив ден в квартала".

Един от начините за тълкуване на кариерата му най-вероятно е, че е търсил роли, които са антитеза на нашето цинично време, които запазват част от надеждата на ерата на Кенеди, която е дала началото на онези мисии "Аполо"... Но дали в действителност е така?

"Ще кажа "не" на това", казва той. "Защото обичам да мисля, че всички момчета, които играя, са преминали през невероятно горчиви компромиси и провали. Това, което искам, са неща, които са сложни. Например, Съли спаси живота на всички, но - както ми каза - неговият собствен живот беше абсолютен ад и мъчение, докато не беше оправдан от Националния съвет за безопасност на транспорта, че не е виновен. Всички тези мъчения не са във филма. Напълно съм разкъсван от ролите, които играя."