Перспективата за разрешаване на този конфликт остава неясна, а това заплашва икономиките на държавите от Азия и Западна Европа с многомесечни проблеми

Изминаха два месеца от деня, в който САЩ и Израел започнаха война срещу Иран. Иран отговори с обстрел на израелски градове, удари по американски военни бази и по ключови предприятия и обекти в арабските страни-съюзници на САЩ. След това Техеран затвори Ормузкия проток - тясната част на Персийския залив, блокирайки морските доставки на най-важните за световната икономика продукти - нефт, газ и химикали.

През тези два месеца президентът на САЩ Доналд Тръмп и членовете на неговата администрация направиха не малко изявления относно целите на тази война. Той ту обещаваше бърз край на военната операция, ту обявяваше нейното практически приключване, ту заплашваше Иран с ужасни последствия, ту докладваше за неизбежна "сделка". Иран отговаря на тези изявления с категорични изисквания, а перспективата за разрешаване на този конфликт остава неясна, пише Би Би Си, като припомня основните повратни моменти във войната на САЩ и Израел с Иран.

Операция "Епична ярост" започна в събота, 28 февруари, с поредица от удари на американската и израелската авиация по държавни институции, военни обекти и укрития. Скоро след съобщенията за първите удари Доналд Тръмп и израелският премиер Бенямин Нетаняху излязоха с изявления, че основната им цел е да неутрализират ядрената заплаха, идваща от Иран. Още в първия ден на войната беше убит духовният лидер на Иран аятолах Али Хаменей, както и няколко високопоставени военни и ръководители на иранските специални служби.

Две седмици преди началото на ударите Тръмп заяви, че смяната на режима е "най-доброто, което може да се случи" с Иран. А обявявайки смъртта на аятолах Хаменей, "един от главните злодеи в историята", Тръмп написа, че това е "най-голямата възможност за иранския народ да си върне страната" и добави, че "масираните и прецизни бомбардировки ще продължат без прекъсване през цялата седмица или толкова, колкото е необходимо за постигането на нашата цел - мир в целия Близък Изток и, в крайна сметка, в целия свят".

Колаж: Dir.bg

Няколко часа след началото на въздушните удари американска ракета разруши начално училище в южния ирански град Минаб, където загинаха — според изявление на иранските власти — 175 деца. Американската армия все още не е обявила резултатите от вътрешното разследване защо е бил обстрелян цивилен обект.

Иран веднага обеща да даде "разгромяващ" отговор на ударите на САЩ и Израел. Ответните бомбардировки на Иран бяха насочени срещу градове в Израел и военни бази на САЩ в Катар, Кувейт и Обединените арабски емирства. На следващия ден при удар на ирански дрон по кувейтската база Порт Шуайба загинаха шестима американски военнослужещи. На 1 март към военните действия се присъедини подкрепяната от Иран ливанска групировка "Хизбула", която започна обстрел на северните райони на Израел.

На 1 март Тръмп държа реч, в която съобщи, че военните операции "продължават с пълна сила и ще продължат, докато не бъдат постигнати всички наши цели". На въпроса колко точно ще продължат тези операции, Тръмп отговори: "Е, разчитаме на четири-пет седмици".

На следващия ден Тръмп заяви, че военните постигат резултати по-бързо от планираното, но в същото време каза, че САЩ имат възможности за дълга война. Междувременно министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет заяви: "Това не е Ирак, войната няма да бъде безкрайна, нещата не стоят така - имаме ясна, решителна, унищожителна мисия: да премахнем заплахата от ракетни атаки, да унищожим флота, да не допуснем [иранско] ядрено оръжие".

Ракетните удари срещу Иран продължиха. На 7 март Тръмп, отговаряйки на въпроси на журналисти на борда на президентския самолет, нарече американо-израелската операция "кратка акция" и продължи с уверени изявления, че САЩ печелят войната и че тя протича значително по-бързо от предвиденото. В публикацията му, в която критикуваше западните страни, които не подкрепиха Америка, се съдържаше фразата: "Не се нуждаем от онези, които се присъединяват към войни, които вече сме спечелили!".

Снимка: АП/Manuel Balce Ceneta/БТА

През седмицата оставаше неясно кой е заменил аятолах Хаменей на поста върховен лидер на Иран. На 8 март иранските власти обявиха, че новият върховен лидер е синът на покойния - 56-годишният Можтаба Хаменей. Но оттогава, въпреки публикуваните изявления на новия лидер, той нито веднъж не се е появявал пред обществеността, няма и кадри от негови изяви, а спекулациите относно състоянието му и работоспособността му продължават.

В началото на втората седмица на март иранските власти започнаха да засилват обстрелите в района на Ормузкия проток — тясно 40-километрово "гърло" на границата на Персийския залив между бреговете на Иран и Оман. Под обстрел попаднаха няколко кораба, опитващи се да преминат в този район. На 12 март Можтаба Хаменей излезе с първото си писмено обръщение в новата си длъжност и даде заповед на иранските въоръжени сили да засилят блокадата на пролива. Стотици кораби с петрол и химически продукти от страните от Персийския залив се оказаха блокирани в морето.

Тръмп и Хегсет продължиха да изразяват увереност, че военният потенциал на Иран е унищожен. В интервю за сп. "Тайм" президентът на САЩ заяви: "Войната приключи, като цяло. Погледнете и ще видите, че у тях нищо не е останало - нищо не е останало във военен смисъл". В разговор с републикански конгресмени Тръмп каза: "Вече сме победили в много отношения, но все още не сме победили достатъчно". Ден по-късно Пийт Хегсет заяви, че никой не е давал обещания колко ще продължи тази война. Според него лостовете на управление са в ръцете на Тръмп и не е негова, на Хегсет, работа да говори къде - в началото, в средата или в края - се намира този конфликт.

На 13 март американските ВВС нанесоха мощен удар по остров Харк, където се намират иранските терминали за трансфер на петрол. На 17 март при удари на израелските ВВС бяха убити двама високопоставени ирански лидери. Загинаха Али Лариджани, председател на Съвета за национална сигурност, и Голамреза Сулеймани, лидер на военизираната групировка "басиджи", чиито патрули изпълняват указанията на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР). От момента на смъртта на аятолах Хамней това беше най-тежката загуба в иранското ръководство. На този ден Тръмп даде уклончив отговор на повтарящия се въпрос кога ще приключи войната: "Не мога да ви кажа. Имам свои представи, но какъв смисъл има да говоря за това? Тя ще продължи толкова, колкото е необходимо".

Размяната на удари продължи. През третата седмица от конфликта Израел бомбардира газовите съоръжения в находището "Южен Парс", което осигурява по-голямата част от иранския природен газ. Иран нанесе удар по индустриалната зона Рас Лафан в Катар, където се намира най-големият в света завод за втечняване на природен газ.

Снимка: АР/БТА

На 19 март по време на среща с премиера на Япония Доналд Тръмп заяви, че Иран е "близо до унищожение. Остава само [Ормузкият] проток". Същия ден шефът на Пентагона Пийт Хегсет каза, че не би искал да "определя точни рамки" за края на войната.

На 23 март Тръмп съобщи, че САЩ и Иран обсъждат края на войната - това беше първият знак, че между Вашингтон и Техеран се водят някакви консултации. Тръмп определи диалога между САЩ и Иран като продуктивен и заяви, че е дал указания на Пентагона да отложи планираните удари по иранската енергийна инфраструктура. През следващите няколко дни президентът повтаряше, че войната е спечелена, твърдеше, че Иран моли САЩ за сделка, и изразяваше съмнения, че САЩ са готови да сключат такава сделка. Последната седмица на март премина в подобни изявления, а в един момент в публикация в социалната си мрежа Truth Social Тръмп дори заяви, че в Иран се е появил нов и по-разумен режим.

Войната обаче не спря — четири дни по-късно, по време на ирански удар срещу американската база "Принц Султан" в Саудитска Арабия, бяха ранени 12 военнослужещи. На 3 април иранската противовъздушна отбрана свали американски изтребител. Това се случи точно месец, след като министърът на отбраната на САЩ заяви: "Иран няма противовъздушна отбрана. Иран няма ВВС. Иран няма флот". И двамата американски пилоти се катапултираха, единият беше спасен веднага, а за издирването на втория се наложи наземна операция на американските специални сили.

Снимка: БТА/АП

Реториката на Тръмп отново стана по-агресивна и той даде на Иран 48 часа, за да отблокира Ормузкия проток. Кулминацията на това затягане беше прочутият пост на Великден, 5 април. "Вторник ще бъде в Иран Ден на електроцентралите и Ден на мостовете, всичко в един ден. Никой повече няма да види такова нещо. Отворете [проклетия] пролив, луди копелета, или ще живеете в ада", написа американският лидер. Няколко часа преди изтичането на ултиматума Тръмп излезе с нови шокиращи заплахи: "Цяла цивилизация ще умре тази нощ и повече няма да се появи". От онзи ден през януари, когато той написа на протестиращите иранци "Дръжте се, помощта е на път", изминаха малко по-малко от три месеца.

Вечерта на 7 април, няколко часа преди изтичането на ултиматума, Тръмп заяви, че Иран е приел "пълно, незабавно и безопасно отваряне" на Ормузкия проток, и обяви двуседмично примирие. "Пълна и окончателна победа, 100%, без никакви съмнения", — заяви той. Иранските власти потвърдиха, че има споразумение, но го представиха като победа над американците.

На следващия ден Тръмп заяви, че САЩ ще помогнат за възобновяването на корабоплаването в Персийския залив, че Иран ще може да започне възстановяване, че всички ще спечелят много пари. Изявленията от двете страни не оказаха никакво влияние на корабоплаването в Ормузкия проток.

Снимка: x.com/DeptofWar

Израел, който през цялото това време продължаваше мащабните и разрушителни бомбардировки над Ливан, заяви, че борбата с "Хизбула" не се включва в примирието. Междувременно иранските власти изложиха своя списък с условия за обявените преговори със САЩ. От категоричните изисквания, включващи репарации за нанесените щети и признаване на правото на Иран да контролира Ормузкия проток, стана ясно, че за компромис все още не може да се говори.

На 11 април в Пакистан, който се яви като посредник между враждуващите страни, пристигнаха вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс и специалните пратеници на Тръмп - Стив Уиткоф и зетят на президента Джаред Къшнър. Иранската страна беше представлявана от председателя на парламента Мохамад-Багер Галибаф. На следващия ден преговорите приключиха без резултат: не беше постигнато споразумение за отблокиране на Ормузкия проток и контрол върху запасите от уран на Иран. Тогава Тръмп заяви, че блокадата на пролива ще бъде наложена от САЩ и ще бъдат блокирани иранските кораби, превозващи ирански износ.

На 16 април Израел и "Хизбула" се споразумяха за 10-дневно примирие. Това премахна едно от основните препятствия в преговорите между САЩ и Иран. Въпреки това вторият кръг така и не започна: вицепрезидентът на САЩ Ванс така и не отлетя за Исламабад. На този фон разминаването между реалността и изявленията изглеждаше особено остро.

"Войната в Иран върви отлично. Правим всичко, което искаме. И тя трябва, трябва да приключи доста скоро. Всичко е просто отлично", съобщи Тръмп по време на изявление в Невада. На следващия ден той заяви, че протокът е отворен, а блокадата се прилага само спрямо Иран. Ден по-късно Иран обстреля един от корабите - по всяка вероятност със силите на военноморския си флот, който, ако вярваме на изявленията на Тръмп и Ванс, отдавна е унищожен.

На 22 април, няколко часа преди изтичането на двуседмичното примирие, Тръмп заяви, че то ще бъде удължено за неопределен срок. В същото време обявеният втори кръг от преговорите в Пакистан е сложен на пауза. Исламабад от седмица е затънал в ужасни задръствания, причинени от затварянето на пътищата за пристигането на делегациите. Иран заявява, че не е молил Вашингтон за удължаване на примирието, а съветник на иранския представител в преговорите Галибаф заяви: "Удължаването на режима на прекратяване на огъня от Тръмп безспорно е уловка, за да се спечели време за внезапен удар". Примирието в Ливан продължава, но Израел и "Хизбула" се обвиняват взаимно в нарушаване на споразумението за прекратяване на обстрелите.

Кадър: x.com/CENTCOM

Ситуацията с Ормузкия проток остава все така тревожна: Иран ту го отваря за корабоплаване, ту отново го блокира, САЩ поддържат блокадата на иранския морски трафик и на 19 април обстреляха и плениха ирански кораб. Каквито и да са обещанията на Вашингтон и Техеран, в действителност превозите от страните от Персийския залив остават много по-ограничени, отколкото бяха преди началото на войната. Дори да приемем, че конфликтът ще бъде разрешен в най-близко бъдеще, това заплашва икономиките на държавите от Азия и Западна Европа с многомесечни проблеми, пише в заключение Би Би Си.

Денис Коробко, /Dir.bg