Валидно е за всеки от нас: За да постигаме целите си, постоянно трябва да измисляме тактика, която ни праща в целия спектър – от балансирани и уравновесени, до резки и настъпателни. Вероятно за жените това е по-сложна задача, защото сме натоварили по-изящният пол с привилегията, но и задължението, да са привлекателни. Попитайте мъжете, дали искат да имат до себе си жена от типа, който сме почнали да наричаме „кучка“, но всъщност става дума за т.нар. „фатални жени“.

А ако сте жена и желаете да бъдете „куч…“, така де – „фатална жена“, но без да прекалявате, следните съвети може да са ви от полза:

Дори жената да е с най-благия характер, неминуемо има моменти, в които, за да се получат нещата по нейния начин, се налага да скръцне със зъби. Това не означава, че постоянно трябва да се държи като „завършена кучка“, защото хората не понасят дълго такова поведение: настройват се срещу „кучката“ и съществува голямо вероятност да ѝ затръшнат вратите под навирения нос. Решението е очевидно – търсете златната среда. Балансът между това да сте със самочувствие на видяла и знаеща, но да не преминавате в крайни прояви на нахалство. Шансовете за успех на тази тактика са много по-високи.

Особено важно е да се намери верният тон

Попадаме постоянно в ситуации, които ни изнервят. Обикновено се опитваме да излезем от тях с възможно най-малко щети. В такива моменти най-важно е да уцелим правилното поведение.

Налага ли се да убеждаваме, то трябва да не е агресивно

Талант се изисква за такива работи. Защото никак не е лесно да съобразим колко точно натиск може да приложим, за да накараме някого, да погледне нещата от личната ни гледна точка.

Това не означава, да бъдем прекалено добри

Жените знаят, че когато нещо трябва да се каже, не бива да се казва как да е. Ако тя, например, забележи, че мъжът до нея не ѝ отделя достатъчно време, не е добра идея просто да отбележи, че той постъпва нечестно. С такава тактика далеч не се стига – трябва да му бъде казано в прав текст, от какво жената е недоволна и как очаква той да промени поведението си.

И нерядко в такива случаи тя се превръща в „голяма кучка“

Защото допуска грешката, да изцепи фраза от типа „май е по-добре за известно време да се разделим“. Добавете към това и супер начумерен и обиден тон на произнасянето ѝ. После няма защо да се чудите, че той е приел насериозно блъфирането на „голямата кучка“. Мъжете, ако щете вярвайте, в повечето случаи са буквалисти. Отправянето на закани е много тънка игра, а когато човек няма намерение да изпълни заканата си, отсрещната страна може да отгатне това и да реши, че просто има около себе си жена, която не държи на думата си. Всъщност фрази от този тип и блъфирането със закани е нищо повече от пряка покана двама души да си примерят ината. И нищо повече.

Къде е златната среда

Много по-лесно е да се споделя. Жена, която споделя с мъжа до нея как се чувства, как вижда тя проблема през нейните усещания, ще постигне много. Когато се фокусира върху излагането на конкретния проблем, а не към грешките на мъжа, е по-лесно да се намери решение за проблема. Вместо да му бъде натяквано, може просто да се използва по-неутралното: „Наясно съм, че шефът ти не е от хората, които зачитат чуждото време, но в момента се чувствам зле, защото не ми е достатъчното времето, което прекарваме заедно“. Чудите се, къде е разликата между този начин на поднасяне и праволинейното: „Ти не ми отделяш нужното време“? Разликата е в това, че върху мъжа не се хвърля цялата вина. След това е възможно разговорът деликатно да бъде насочен в желаната конкретика с нещо от вида: „Липсваш ми и затова не може ли да си организираме един дълъг уикенд, който да прекараме само двамата? Да идем някъде, а?“

Трябва да е много коравосърдечен мъж, за да не се трогне от такъв подход. С подобни думи жената гали егото на мъжа и той е по-склонен да се вслуша, т.е., и да предприеме нужните действия. Защото, ако е мъж на място, той няма да иска жената да се чувства разстроена и нервна, а ще помисли как да промени нещата, за да я успокои и да ѝ даде онова, от което тя има най-много нужда – вниманието му.

Естествено, че битките не се печелят, докато едната страна не се предаде

Всеки спор рано или късно (по-скоро - рано), стига до момент, в който изпитваме усещане, че сме стигнали до безизходица.

Когато се изправим лице в лице с нахакана продавачка, например, която ни обяснява, че стоката, която сме купили не подлежи на връщане, първият ни импулс е грубо да ѝ „скочим“ насреща. Жените в такива моменти често стигат и до сълзи, защото смятат, че насреща си имат непреклонен в позицията си човек. И това е подход, но накрая клиентът остава с ненужната му покупка, а продавачката ще има повод да издевателства злорадо над нещастника-купувач.

Затова е безсмислено да се усложнява ситуацията, когато ни е пределно ясно, че онова, за което настояваме в този момент просто няма да се случи (не викайте управител на магазина и т.н.). Полезно е да се настоява, че „имаме права“, но не и в такива ситуации без реален шанс за сближаване на позициите. Ако жената иска да изглежда в очите на околните като „голяма кучка“, може и да продължи с настояванията си, но реално отстрани хората ще виждат една прекалено емоционална натура.

И пак е възможно да се открие златната среда

Важно е да направите така, че опонентът ви да усети, че нямате намерение да отстъпвате, докато не се намери цивилизовано решение на проблема. Това за всеки от нас означава, че трябва някак да се споразумеем. В подобни случаи може да се опитат фрази като „Държа да постигнем конкретно решение на проблема, така че, моля ви, нека потърсим какви компромиси можем да направим“. След това може да се предложи вариантът, който вие предпочитате. Това ни поставя в позиция на човек, който конкретно поставя рамките на онова, което ще го удовлетвори, без да прехвърляме топката изцяло в полето на противника – ход, който определено не е в наша полза.

Или казано по-просто, дами, да си „същинска кучка“ понякога е полезно, но много по-често е добре да си с реномето на „фатална жена“.