Масата ѝ била до 350 пъти по-голяма от тази на Слънцето

Астрономи смятат, че са станали свидетели на една от най-редките и разрушителни звездни експлозии, наблюдавани досега. Според ново изследване масивна звезда се е самоунищожила толкова напълно, че след нея не е останала нито черна дупка, нито друг звезден остатък.

Обектът, обозначен като SN 2023vbw, е открит през 2023 г. в галактика джудже на около 1,3 милиарда светлинни години от Земята.

След близо две години наблюдения учените стигат до извода, че става въпрос за изключително рядък тип експлозия, известна като свръхнова от типа "двойкова нестабилност" (pair-instability supernova).

За разлика от обикновените свръхнови, при които яркостта на звездата рязко нараства и след това се задържа известно време, SN 2023vbw постепенно е увеличавала яркостта си в продължение на около 190 дни, след което светлината ѝ бързо е започнала да отслабва.

Изследователите смятат, че звездата е била син свръхгигант - сред най-горещите и най-ярките обекти във Вселената. По изчисления тя е имала маса между 170 и 350 пъти по-голяма от тази на Слънцето.

При обикновените свръхнови след експлозията обикновено остава свръхплътно ядро, неутронна звезда или черна дупка. В случая с двойковата нестабилност процесът протича по различен начин.

Ядрото на звездата достига толкова високи температури, че започва да излъчва огромни количества гама-лъчи. Част от тези лъчи се превръщат в двойки електрони и позитрони, което намалява вътрешното налягане и предизвиква частичен колапс на звездата.

Това води до верига от термоядрени експлозии, които буквално разкъсват звездата отвътре. В резултат цялата ѝ маса се изхвърля в космоса и не остава никакъв компактен остатък.

Подобни събития са изключително редки и се смятат за характерни предимно за най-ранните етапи от историята на Вселената, когато звездите са били значително по-масивни от днешните.

Ако резултатите бъдат потвърдени след научното рецензиране, SN 2023vbw ще се превърне в един от най-ясните примери за свръхнова от тип "двойкова нестабилност", наблюдавани досега. Откритието може да помогне на учените да разберат по-добре как се формират най-масивните звезди и защо в определен диапазон от маси липсват черни дупки.