Евтин материал, с изобилие в природата, естествено влакно, използвано за производство на редица неща - какво повече да може да иска един строителен предприемач? Говорим за азбест. Десетки страни по света вече са забранили използването му в гражданското строителство. Свойствата му включват голяма гъвкавост и висока химическа, термична и електрическа устойчивост, което го прави привидно идеален. Съществуват обаче научни доказателства, които свързват азбеста с причиняване на няколко вида рак, както и с азбестоза, която намалява дихателния капацитет. Случаят с азбеста показва как някои строителни материали могат - внезапно или не - да се превърнат в далечен спомен в строителството.

Освен проблема с въздействието върху здравето, бъдещето използване на материали, които изискват висока консумация на енергия за направата си или са направени от редки суровини, в момента е под въпрос - експертите призовават да се намали употребата им или да се направят производствените им методи "по-екологични"

Но кои материали могат да изчезнат от строителството и какви са рисковете, свързани с тях?

Освен гореспоменатия и скандално известен азбест, има някои други материали, които могат да причинят отравяния и заболявания и за които някои държави вече са създали по-строги законодателства по отношение на употребата им.

Поради рискове за здравето:

Боя на основата на олово: Оловото е елемент, добавен към боята, под формата на пигмент, за да ускори нейното изсъхване, да увеличи нейната издръжливост и устойчивост на влага и корозия. Въпреки че е разрешен в определени страни, той може да причини тежки увреждания на нервната система и бъбреците, както и изоставане в развитието на децата.

Формалдехид: безцветен газ със силна, характерна миризма и силно запалим, Той присъства в смоли в MDF и плочи от дървесни частици. Използва се не само в строителната индустрия. Формалдехидът може да причини дразнене на кожата, очите, носа и гърлото. Може да предизвика и някои по-опасни състояния, като по-сериозното излагане може да доведе заблявания.

PVC: Широко използван във водопроводни тръби, той може да отделя силно токсични химикали при изгаряне.

 

Традиционни изолационни материали: фибростъкло и минерална вата могат да представляват крият някои рискове за здравето, като дразнене на кожата и дихателната система и дори замърсяване на въздуха в затворени помещения с формалдехид. Освен това има проучвания, свързващи вдишването на фибростъкло с повишен риск от рак на белия дроб.

 

Поради рискове за околната среда

Лепила и уплътнители на химическа основа: могат също така да имат значително въздействие върху околната среда, като например да бъдат замърсители на въздуха и водата по време на техния производствен процес. Те обикновено са базирани на петрол и това също може да допринесе за изчерпването на природните ресурси и влошаването на състоянието на околната среда.

Асфалтови керемиди: И този строителен материал е на базата на петрол - невъзобновяем ресурс. Те се използват най-вече в определени региони поради ниската си цена и добра ефективност. Въпреки това, носят няколко отрицателни въздействия върху околната среда, като вече споменатите по-горе.

FRP или пластмаси, подсилени с фибростъкло: Това е здрав материал, който отблъсква мръсотия и петна, което го прави идеална повърхност. Използван в покривни керемиди, декоративни панели, топло- и електрически изолационни системи, производството на тези материали включва използването на много химикали, които отделят много токсични изпарения и прах. Нужна е и много енергия за производство и не са биоразградими.

Нерециклируеми метали: Има някои метали, които могат да бъдат трудни за рециклиране, като стомана, съдържаща високи нива на елементи като хром, никел и молибден. Важно да се обърне внимание на правилното предназначение на стоманата за рециклиране, както и да се избягва използването на елементи, които могат да направят процеса по-труден и скъп.

Бетон: Производството му оказва въздействие върху околната среда (енергийни разходи, емисии, висока консумация на вода и суровини и т.н.). Човечеството остава силно зависимо от този строителен материал. Въпреки че е почти невъзможно да мислим за свят без бетон, много вероятно е в бъдеше да се наложи да се измисли метод, за да направим производството на бетон по-устойчиво. Това може да се отнася до по-голямата издръжливост на материала, или промяна на някои от компонентите му за намаляване на екологичния отпечатък от производството.

 

Известно е, че строителната индустрия има много силно въздействие върху околната среда и здравето на хората, но архитектите могат да изиграят решаваща роля в търсенето на по-отговорни за околната среда и по-безопасни материали, за да се тръгне към положителна посока. Освен това обществото трябва да се образова за опасностите от някои строителни материали за рисковете за околната среда и нашето здраве./money.bg