Какви механизми задейства смехът и как да го ползваме целенасочено?

Сигурно ви е познато онова усещане, когато някой разкаже виц и всички прихнат да се смеят. Тогава някак си въздухът в помещението става по-лек, а хора, дори запознали се преди малко, си стават за миг по-близки.

Смехът е магична форма на приобщаване. Нещо като лепило, което свързва хората и ги поставя в общ контекст. Сигурно сте виждали клипчета в социалните мрежи, които показват как силният смях на един човек (който седи например в метро и чете забавна книга) лавинообразно преминава в общ колективен смях. При такъв епизод твърде вероятно е усмивката да остане дълго на лицето на човек или при спомена за случилото се, тя да се възвърне мигновено.

Смехът е здраве, чували сме го стотици пъти, но какво точно стои зад тези думи? Зад моментите на зареждане с ведрина и настроение всъщност стои човешката физиология. При смях се активират нерви, хормони, мускули и дори имунни клетки. Всичко това е изследвано с години и е преминало през редица експерименти и проучвания.

Какво се случва в организма ни, когато се смеем?

Казано накратко, смехът "рестартира" стресовата система, тъй като е физиологичен диалог между нервната система и хормоните. Той не просто "разсмива", а пренастройва вътрешния баланс като намалява стресовите сигнали от мозъка, активира възстановяващите механизми и учи тялото да разпознава спокойствието като естествено състояние.

Ето и как се случва това:

Когато се смеем, дори да изглежда, че просто се забавляваме, в дълбочина тялото ни извършва сложна физиологична операция спрямо реакциите ни към стреса, за да стане възможно крайният резултат от това типично за хората изживяване да доведе до релаксация и повишено на строение. Тези физиологични промени преминават през активацията и деактивацията на две свързани автономни нервни системи - симпатикусова (СНС) и парасимпатикусова (ПНС).

Първата е свързана с механизъм, наречен "Бий се или бягай". Тоест, всеки път, когато мозъкът прецени, че има някаква заплаха, било то реална или въображаема, се активира СНС. Това се случва без нашия съзнателен контрол и целта й е да подготви тялото за действие чрез учестяване пулса на сърцето, ускорено и плитко дишане, активиране и напрежение на мускулите на краката, усещане за разхлабване или изпразване на червата (за намаляване на теглото), увеличаване на зениците, за да поглъщат повече светлина, обостряне на тунелното зрение, свиване на стомаха (за да не се поема излишна тежест чрез хранене), настръхване на кожата (за да се увеличи обема на телесния контур) и не на последно място, черният дроб освобождава глюкоза за енергията. Това са само част от автономните механзми на СНС и първоначално тази реакция "Бий се или бягай", е била еволюционен механизъм за оцеляване, тоест, да избягаме от опасност или да се защитим.

Днес обаче заплахите не са диви животни, а крайни срокове, телефони и тревожни мисли. Мозъкът ни обаче ги възприема като не по-малка заплаха и реагира по същия начин.

В такава стресовата реакция участва и още един фактор - хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос (HPA ос). Това представлява сложна комуникация между мозъка и надбъбречните жлези, при която хипоталамусът подава сигнал чрез CRH (кортикотропин-рилизинг хормон), хипофизата отговаря, като отделя ACTH (адренокортикотропен хормон), а надбъбречните жлези реагират, освобождавайки кортизол и адреналин - хормоните на стреса. От една страна тези хормони дават енергия и фокус, но ако останат високи твърде дълго, започват да изтощават организма, да потискат имунитета и да водят до хронична умора.

"Спирачката" на стреса в този случай се явява парасимпатикусовата нервна система. Тя се грижи за обратния процес като забавя сърдечния ритъм, подпомага храносмилането, релаксира мускулатурата и възстановява енергията. Ако СНС е газта, то ПНС е спирачката. Те не се изключват напълно един друг, а просто си поделят контрола, поддържайки динамичен баланс.

И тогава идва смехът.

Той временно намалява активността на СНС и активира парасимпатикусовия тонус, все едно "отпуска педала на газта".

Пулсът и дишането първо се ускоряват леко (физиологичен мини-стрес), но след това спадат под изходното ниво. Хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос се успокоява и кортизолът започва да намалява. И това е всъщност причината след дълъг, искрен смях да усещаме отпуснатост, затопляне в тялото и лекота — ефект, сравним с медитация или дълбоко дишане.

Естествено, възниква въпросът, ако по принцип не сме напрегнати и СНС не е активирана, тогава смехът отразява ли се по същия начин. Истината е, че дори когато не сме напрегнати, симпатикусът и парасимпатикусът винаги работят заедно. Смехът просто измества равновесието още малко в полза на покоя като задълбочава дишането, активира вагусовия нерв и повишава устойчивостта на организма към бъдещи стресови стимули. Тоест, не е нужно да си "в стрес", за да се възползваш от ефекта. Смехът просто профилактира напрежението, преди да се натрупа. Също така повишава нивата на ендорфин, допамин и серотонин — триото, което стои зад успокоението, мотивацията и доброто настроение. А и като се смеем, чисто физиологично поемаме повече кислород, работят диафрагмата и коремните мускули; циркулацията се подобрява и напрежението в тялото спада.

Намаленото напрежение има отношение към стреса, а стреса - към имунитета

Смехът и имунната система

След като смехът "изключи алармата" на стресовата ос между хипоталамуса, хипофизата и надбъбречните жлези, ефектът не спира дотам. Потушаването на хроничния стрес води до пряка полза за имунната система, защото между двете съществува постоянна обратна връзка.

Когато нивата на кортизол са високи за дълго време, имунните клетки стават "глухи" за сигналите, които ги активират. Тялото спира да разпознава ефективно нашествениците, възпалителните процеси се забавят, както и възстановяването. Смехът, чрез своето успокояващо действие върху хормоните на стреса, възстановява този нарушен диалог между нервната и имунната система.

Още през 80-те години американският имунолог Лий Берк от университета Лома Линда (Loma Linda University) доказва, че смехът увеличава активността на Т-клетките, засилва производството на антитела и активира естествените клетки-убийци, които патрулират в тялото и унищожават вирусно заразените или туморни клетки. По-нови изследвания потвърждават, че след комедийни стимули или терапевтични сесии със смях се наблюдава повишаване на нивата на имуноглобулин A (IgA) в слюнката, която е първата линия защита на лигавиците срещу инфекции.

Механизмът, разбира се, е многостранен. Освен понижения кортизол, при смях се увеличават концентрациите на споменатите вече допамин и серотонин, а те имат и противовъзпалителен ефект, и регулират освобождаването на провъзпалителни цитокини. Това насърчава по-добра комуникация между различните имунни клетки и улеснява възстановителните процеси. В известен смисъл смехът "настройва" имунната система така, че тя да реагира адекватно - нито прекалено слабо, нито прекалено бурно. Тук любопитното е, че дори очакването на нещо смешно може да повиши защитните реакции на организма. В едно от проучванията на Берк участниците, които само гледали трейлър на комедиен филм, показали повишена имунна активност още преди прожекцията да започне. Това означава, че емоцията на радостта и предвкусването сами по себе си задействат биологичните механизми на защита.

Смехът като болкоуспокояващо

Повишаването на нивата на някои хормони, които вече споменахме, в следствие на смеха, имат отношение и към промяната на биохимията на болката, активирайки механизми, които природата е заложила в нас като система за самовъзстановяване.

При всяко избухване в смях в мозъка се отделят ендорфини. Те действат като естествени опиати в организма и са свързани със специфични рецептори в централната нервна система (ЦНС), които потискат предаването на болковите сигнали. Именно тези съединения стоят зад онова приятно, уютно усещане на отпускане след смях.

Изследвания на еволюционният антрополог от оксфордския университет Робин Дънбар показват, че след социален смях прагът на болка осезаемо се повишава и хората издържат по-дълго на физически дискомфорт. Този ефект се наблюдава само при истински смях обаче, а не при принудителен, каквото е гъделичкането, и това подсказва, че не просто изражението, а емоционалното преживяване е решаващо за освобождаването на ендорфини.

Този механизъм, според учения, е дълбоко еволюционен, тъй като в миналото смехът е имал роля на социален сигнал за безопасност. Когато групата (племето) се смеели заедно, хората усъзнавали, че заплахата е отминала и са могли да отпуснат защитните си механизми. Именно това отпускане се усеща като облекчение и на физическо ниво. И днес съвременната невронаука подкрепя тези наблюдения. При функционални изследвания на мозъка се вижда, че по време на смях се активират зони, свързани с ендогенната опиоидна система - онази, която се включва при прием на морфин или след интензивна тренировка. Това не означава, че смехът може да замести медикаментозната терапия при силна болка, а че той участва в естествените механизми на регулация и може да допълва лечението. Любопитно в тази връзка е, че този обезболяващ ефект се усилва, когато смехът е споделен. Груповият смях не само е по-заразен, но и повишава нивата на ендорфини повече от индивидуалния. Това вероятно се дължи на взаимодействието между социалните центрове в мозъка и системите за удоволствие, тъй като смехът в компания е не просто реакция, а форма на неврохимична синхронизация, която подсилва усещането за безопасност и така намалява усещането за болка и увеличава това - за защита и безопасност. Затова и в трилърите, най-настръхващите сцени са онези, в които безмилостният извършител на злодеяние има остър, пронизителен смях. В нормалното човешко възприятие двете неща са несъпоставими и това създава на когнитивно ниво в зрителя усещане за дисонанс. От друга страна, след вечер, изпълнена със смях - дори 15 минути, много хора усещат, спад на напрежението, отслабване на главоболието и телесна лекота. Смехът не отнема болката магически, но кара мозъка да си спомни, че има инструменти да я овладее.

Смехът като вазодилататор

"Веселият" стимул не спира в мозъка. Изследвания на учени от харвардския университет показват, че смехът има пряк ефект върху сърдечносъдовата система, като подпомага вазодилатацията - естественото разширяване на кръвоносните съдове. В едно от ранните проучвания на д-р Майкъл Милър и неговия екип, проведено съвместно между Харвард и Университета на Мериленд, участници в изследването гледали редуващи се комедийни и стресови филми. След забавните сцени измерванията показали до 22% по-добро разширение на артериите, докато след стресови клипове артериите се свивали с близо 35%.

Механизмът е ясен и изключително елегантен: по време на смях в тялото се освобождават ендорфини, които, освен че подобряват настроението, стимулират отделянето на азотен оксид (NO) от ендотела (тънкия вътрешен слой на кръвоносните съдове). Азотният оксид отпуска гладката мускулатура на съдовата стена и предизвиква временна вазодилатация, което води до понижаване на кръвното налягане и подобряване на периферния кръвоток, което обяснява защо след добър, искрен смях усещаме топлина в лицето и крайниците. Просто кръвоносните съдове се разширяват, а сърцето помпа по-леко. Учените често сравняват този ефект с кратка сесия кардио упражнения, при което сърцето работи, но не под напрежение.

В дългосрочен план редовният смях може да допринесе за по-гъвкави артерии, по-добър контрол на кръвното налягане и по-нисък риск от сърдечносъдови инциденти. Разбира се, смехът не заменя физическата активност или здравословното хранене, но се оказва чудесен съюзник на сърдечносъдовото здраве.

Смехът, разбира се, не е чудодеен лек за всичко. Редките странични ефекти включват временни повишения на кръвно или пулс по време на пристъп на смях, както и дискомфорт при хора със следоперативни рани, хернии, остри ребрени болки, неконтролирана астма и т.н. Но в такива случаи не е и нужно смехът да е силен. Ефектът на усмивката чрез активиране на специфичните за това лицеви мускули е достатъчен, за да задейства в мозъка сигнали за смях и да го "подлъже" да стартира каскадата от биохимични процеси. Не случайно в много медитативни практики се изисква лицето да е в гримаса на усмивка. Тази практика е усвоена и в терапевтичните сеанси на много психолози и е един доста бърз и успешен начин за повишаване на настроението и справяне със състояния на силна тревожност или паник-атаки.

И макар да не е панацея, смехът е евтина, достъпна и приятна интервенция с реални физиологични ефекти - по-нисък кортизол и стресов отговор, повече ендорфини и поносимост към болка, по-добри съдови реакции и социално скрепяване. Още повече, смехът е и силен помощник към съня, движението и храненето — тройката, която реално изгражда нашето здраве./Dir.bg