Йедикуле - хазна, затвор и музей на брега на Мраморно море тепърва "отваря сърцето си" за онова, което се е случвало зад стените й

Мнозина познават туристическия Истанбул наизуст: дворецът Топкапъ, базиликата "Цистерна", "Света София"... но само на няколко километра оттам, на брега на Мраморно море, се издига крепост, която е видяла повече драми от всички тях, а все още посреща само малка част от посетителите на Истанбул. Йедикуле, "Седемте кули", постепенно се завръща в историята на града след десетилетия забрава.

Крепостта е била затвор, императорска съкровищница и пустееща руина. В продължение на стотици години мрачната цитадела на Истанбул е оцеляла, както през империи, така и през пренебрегване - и сега, докато претърпява голямо прераждане, най-дълбоките ѝ тайни излизат наяве.

Историята на Йедикуле започва преди 1700 години, когато Константин Велики обявява града, тогава известен като Византион, за новата столица на Източната Римска империя и преименува селището на Константинопол в своя чест. Започва изграждането на отбранителната система, която векове наред прави града непревзимаем. Участък от Константинополските стени край Мраморно море е оцелял именно в Йедикуле. Там се намира и Златната порта - тържествената арка, през която византийските императори влизали в града, издигната по времето на Теодосий I и Теодосий II.

След превземането на Константинопол султан Мехмед II Завоевателя решава да превърне този участък в нещо ново и различно. През 1458 г. той добавя три кули към съществуващите и затваря част от старите стени в почти петоъгълна крепост със седем кули. Замисълът не бил само военен: вътре се съхранявали държавната хазна и важни архиви, а кулите пазели монети, златни и сребърни кюлчета, оръжие и документи. В средата на двора е издигната малка джамия, около която с годините израства цял квартал с жилища на гарнизона.

Някои изследователи казват, че всяка кула е съдържала специфично съкровище, докато други учени предполагат, че всички те са били заключени в Кулата на съкровищницата. Нейните стени с дебелина приблизително 3 метра, охранявани денонощно от еничарски отряд, собственият пехотен корпус на султана, са били идеални за съхранение.

През XVI век хазната е преместена в Топкапъ и Йедикуле сменя предназначението си. Крепостта се превръща в държавен затвор, където попадат пленници от висок ранг. Посланиците на държави, с които Високата порта била във война, обикновено били затваряни зад дебелите ѝ стени. Сред затворниците има консули, венецианци, арменци, руснаци, благородници от Полша, Франция и Унгария, както и османските князе на остров Самос.

През 1622 г. еничарите затварят тук младия султан Осман II и го убиватСнимка: iStock by Getty Images

Не всички излизат живи. Един от първите знатни затворници е последният император на Трапезунд Давид Комнин, екзекутиран през 1463 г.

След като черноморската му крепост пада под властта на Мехмед II през 1461 г., той е заловен и заточен на Балканите със семейството си. През 1463 г. е повикан в Истанбул по подозрение в заговор с чуждестранни съюзници. Екзекутиран е заедно с тримата си синове и други роднини. С тази екзекуция последният известен член на византийската династия умира и се твърди, че всички са погребани в рововете пред градските стени.

Най-зловещият епизод обаче засяга самата династия: През 1622 г. еничарите затварят тук младия султан Осман II и го убиват. В крепостта завършват живота си и грузинският цар Симеон I от Картли, и редица османски паши.

Балканската история също оставя следи - тук е държан и влашкият княз Константин Брънковяну, а преди него и молдовският владетел Василе Лупу. През 1768 г. целият персонал на руското посолство, начело с посланик Обресков, е затворен в крепостта - жест, с който Османската империя обявява война на Русия. По време на Наполеоновите войни зад стените попадат и много французи, сред тях дипломатът Франсоа Пукевил, който прекарва тук над две години и по-късно подробно описва мястото.

Днес просторният двор се използва за концерти и открито киноСнимка: iStock by Getty Images

Последният затворник напуска Йедикуле през 1837 г. Кулите служат известно време като барутни складове, жилищата на гарнизона отстъпват място на девическо училище, а през 1895 г. крепостта става музей. Мрачната ѝ слава обаче продължава да живее в литературата: действието на почти целия роман на нобеловия лауреат Иво Андрич "Прокълнатият двор" се развива именно в затвора на Йедикуле.

Всички те са оставили надписи, издълбани в каменните стени, превръщайки Китабели Кулеси на практика център на дипломатическата памет. Написани на латински, унгарски, френски, италиански и много други езици, надписите "обикновено съдържат имената на затворниците, родните им градове, датите на затварянето им и понякога", добавя екссурзоводът Офлаз, "техните оплаквания срещу живота".

Според популярния мит, в Йедикуле има кладенец, свързан с морето чрез таен проход. Това е мястото, където главите на убити затворници са били хвърляни, за да бъдат отнесени от течението.

Не всеки, задържан в Йедикуле, е имал толкова мрачна съдба. Много чуждестранни затворници са имали значителна свобода, казва Йълмаз, и са могли "да се движат свободно в крепостта и дори да отсядат в къщи в околния квартал".

в Йедикуле има кладенец, свързан с морето чрез таен проход. Това е мястото, където главите на убити затворници са били хвърляни, за да бъдат отнесени от течениетоСнимка: iStock by Getty Images

През ХХ век крепостта постепенно запада и към средата на 70-те години се сдобива с репутацията на сметище. Промяната идва с многоетапната реставрация, започнала през 2020 г., която превръща комплекса в музей и културен център.

Днес просторният двор се използва за концерти и открито кино. Когато е празен обаче, вътрешното пространство остава сурово и тихо, сякаш стените още помнят кого са пазили. Екскурзоводът Туран Офлаз, цитиран от CNN, описва гледката от върха на Златната порта като среща между шума на съвременния град и мълчание, продължило хиляда и петстотин години.

"Гледайки Истанбул оттук, е като да вдишаш едновременно блясъка на Рим, естетиката на Византия и мощта на османците.", казва Офлаз.

Може би точно тази тишина е най-силната причина да се отбиете тук. В Йедикуле Рим, Византия и Османската империя не са експонати зад стъкло, а история, от която можете да научите повече отколкото предполагате.