Положиха тленните останки на Самуил в специално изработения за целта мраморен саркофаг с надпис "Самуил, в Христа Бога, цар на българите", разположен в църквата "Св.София". 

Патриарх Даниил възглави траурното богослужение.

Саркофагът бе поставен в южната част на напречния кораб на базиликата „Света София - Божия премъдрост“.

Близо 3 тона тежи саркофагът за тленните останки на цар Самуил. Изработен е от мрамор и вчера бе монтиран в базиликата „Света София - Божия премъдрост“.

След като отслужи кратката заупокойна молитва, българският патриарх Даниил произнесе и слово.

С благоговение и синовна почит посрещаме саркофага с тленните останки на един от най-достойните и велики владетели на българския народ – цар Самуил, каза българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, който възглави траурната служба преди полагането на тленните останки на владетеля в саркофага в базиликата „Света София – Премъдрост Божия“.

Днес, повече от хилядолетие след своя живот и исторически подвиг, цар Самуил се завръща сред своите, за да остане завинаги в България и да почива в този свят Божи дом, посочи патриархът. По думите му храмът „Света София – Премъдрост Божия“ е дал името на съвременната столица на България, а по предание именно там Самуил е бил кръстен и се е черкувал като млад.

Патриарх Даниил определи тленните останки на цар Самуил като „истинска светиня на държавната, църковната и народностната ни памет“. Той призова да бъде осъзнато значението на завръщането на владетеля в неговия роден дом – България, за която е отдал силите и живота си.

В словото си патриархът изрази признателност към гръцкия архитект, археолог и византолог проф. Николаос Муцопулос, който пръв идентифицира тленните останки на цар Самуил и публично съобщи за тях.

„Делото на професор Муцопулос ще остане завинаги в нашите сърца“, каза Даниил, като отбеляза, че Българската православна църква ще отправя молитви за него.

Патриархът благодари и на музейните работници и специалистите, полагали грижи за тленните останки от откриването им през 1969 г. досега, както и на дипломатическите и политическите представители на България и Гърция, участвали в постигането на споразумението за връщането им.

Днешното събитие е изключителна стъпка към укрепването на отношенията, разбирателството и приятелството между двете съседни държави и сестрински православни църкви, каза Българският патриарх.

В словото си той отбеляза и връзката на цар Самуил с Българската православна църква и с почитането на светците. Патриарх Даниил посочи, че Самуил е споменат в ССред присъстинодика на цар Борил сред старите български царе, „които заедно със земното наследиха и небесното царство“.

В края на словото си патриарх Даниил призова за вечна и блажена памет на цар Самуил и отправи молитва Бог да дарува светлина, мир и вечен покой на „Своя верен раб Самуил – Цар български“.

Снимки: Десислава Кулелиева, БНТ

Сред присъстващите в храма бяха президентът Илияна Йотова, председателят на парламента Михаела Доцова, премиерът Румен Радев, министри, представители на държавни институции и др.

След речта на премиера Радев на площад "Независимост", държавната церемония „България посреща цар Самуил“ продължи с шествие до базиликата „Света София - Божия премъдрост“.

Шествието започна от площад „Княз Александър Първи“ и премина по бул. „Цар освободител“, ул. „Георги С. Раковски“, ул. „Оборище“, за да достигне до базиликата „Света София - Божия премъдрост”.

Официалното предаване на тленнитя останки на българския цар беше извършено в Музея на византийската култура в Солун в присъствието на българския министър-председател Румен Радев и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис.

Заедно с останките на цар Самуил България получава и останките, открити в други два саркофага в базиликата „Свети Ахил“. Предполага се, че те принадлежат на цар Гаврил Радомир и на други членове на царското семейство.

В основата на гръцките претенции са църковни и културни ценности, изнесени от манастирите „Панагия Еикосифиниса“ на планината Пангейо и „Тимиос Продромос“ край Серес по време на българската окупация през Първата световна война.

Сред ценностите, за които Гърция от години настоява, са стотици ръкописи, книги, икони и църковни предмети. Част от тях се намират в България – в момента в Националния исторически музей.

Самолетът „Спартан“ беше ескортиран от изтребители МиГ-29 и F-16 в българското въздушно пространство. След кацането в София тленните останки бяха пренесени от военнослужещи от Българската армия до площад „Княз Александър I“.