Учените все още имат много въпроси за човешкия мозък, съзнанието, подсъзнанието и формирането на мисли. Проучване на международна група от учени от университети в САЩ, Италия и Швейцария смятат, че може да има начин да открият как се формират мислите на човек.

Научните изследователи са открили, че когато човек спи дълбоко и сънува, мозъкът има специфична активност, която може да се използва за предвиждане с голяма точност, че даденият човек действително сънува.



Нещо повече, сънищата могат да се окажат прозорец към съзнанието. Един от въпросите, който вълнува учените, е как мозъкът реагира на различни ситуации и особено, как се променя неговата активност в различните фази. Например човек в съзнание, човек в кома, упоен или спящ.

Според учените, мозъкът всъщност има зона, която разграничава будното състояние на човек от останалите. Когато тя се изключи, например при заспиване, мозъкът става "свободен" да създава нови изживявания. Тогава мозъкът отново започва да работи по сходен начин като на буден човек, но сам създава обстановката и ситуациите. Когато сънят включва лица и комуникация с хора например, именно тези зони на мозъка са най-активни.

Всичко това означава, че чрез сънищата може да бъде възможно за учените да разберат повече за работата на мозъка в различни ситуации докато той изгражда въображаемите светове и преживявания.

Това ще улесни изследователите по-лесно да анализират мозъчната активност в различни ситуации и да разберат не само защо и как точно сънуваме, но и как мозъкът реагира на различните ситуации и как взима решенията. /radio1.bg