Изследване на Даниел Ямполски и професор Лучано Рецола от Университета "Гьоте" във Франкфурт предполага, че е много възможно не всяка черна дупка, с която се сблъскваме, да е това, което изглежда, а вместо това да е гравастар. Това предаде WION.

Техният математически модел показва как колапсираща звезда може да спре точно преди да се превърне в черна дупка и да предизвика Голям взрив, за да роди миниатюрна вселена вътре в себе си. Тази теория също така потвърждава убеждението, че нашата собствена вселена може да се намира вътре в тяло, подобно на черна дупка.

Техните открития решават и някои от проблемите, свързани с черните дупки, като например как нещо с размерите на милиарди слънца може да се вмести в безкрайно малка точка. Освен това има допълнителна мистерия за това какво се крие отвъд хоризонта на събитията, тъй като всичко, което попада вътре, не може да бъде наблюдавано.

Авторите на изследването предлагат ултракомпактен обект, известен като гравастар - радикално ново математическо решение на уравненията на Айнщайн от Общата теория на относителността. В проучването си те посочват, че в някои случаи, когато мъртва звезда колабира, тя не се превръща в черна дупка. Няма сингулярност или хоризонт на събитията и в самия край на последните си етапи материята се компресира до такива крайности, че задейства раждането на миниатюрна вселена вътре в умиращата звезда.

Тази новообразувана вселена би била почти същата като Големия взрив, който е дал началото на нашата собствена вселена, пишат авторите в статията. Тъмната енергия би задвижвала нейното разширяване, точно както нашия космос. Докато тази мини вселена се изтласква навън срещу вътрешното привличане на гравитацията, противоположните сили биха я спрели да се превърне в черна дупка. Когато се постигне този стабилен баланс, ще се роди гравастар.

Изследователите смятат, че техният модел представя за първи път от 25 години решение на въпроса, който витае от десетилетия - как гравастарите могат да се появят от колапса на обикновената материя. "Големият взрив на зараждащата се вселена може да се разгърне, след като звездата вече е колабирала почти до степен да се превърне в черна дупка", твърди Ямполски. Как би се държала материята, когато е компресирана до крайности, досега не бе достатъчно ясно, което оставя място за различни хипотези, добави той.

Проучването показва, че някои от обектите, които в момента класифицираме като черни дупки, всъщност може да са обвивки, криещи напълно отделни, разширяващи се вселени вътре в тях. Учените често обсъждат възможността нашата вселена да се намира в черна дупка.