България повече няма да изпраща оръжие и боеприпаси от армейските си складове и няма да дава нови пари за въоръжаване на Киев. Това пишат днес медиите в Украйна след изявлението на премиера Румен Радев вчера в Дъблин. „Цензор.НЕТ“ и агенция УНН акцентират върху доставките от военните складове, украинската редакция на „Радио Свобода“ и LB.ua извеждат на първо място финансовата помощ, а „Интерфакс-Украйна“ подчертава, че София няма да блокира решенията на други страни от ЕС да подкрепят Киев. 

Украинските публикации са от 14 ноември, ден след изявлението на българския премиер пред журналисти в ирландската столица. „Цензор.НЕТ“ се позовава на румънското издание G4Media, LB.ua цитира „Радио Свобода“, а „Интерфакс-Украйна“ предава казаното от Радев по информация на БНТ.

Какво пишат в Украйна за доставките на оръжие

Агенция УНН извежда в заглавието, че София повече няма да снабдява Украйна от складовете на българските въоръжени сили. Изданието отбелязва и думите на Радев, че оръжейният износ за Украйна постепенно намалява. В Дъблин премиерът посочи, че позицията за армейските запаси е обявена още при встъпването на кабинета му. 

„Цензор.НЕТ“ припомня, че българските военнопромишлени предприятия са изнасяли значителни количества продукция през 2022 и 2023 г. Радев обясни последвалия спад с промяната в търсенето. В началото на пълномащабната война Украйна е имала остра нужда от боеприпаси, а сега на бойното поле се използват все повече дронове. Премиерът посочи също, че българските предприятия продават продукцията си на фирми партньори в други държави.

„Интерфакс-Украйна“: София няма да спира другите държави да помагат

Украинската редакция на „Радио Свобода“ и LB.ua уточняват, че отказът от ново финансиране се отнася до покупката на въоръжение. Като причини Радев посочи процедурата на ЕС при прекомерен дефицит и затрудненията с резервите на страната. Съветът на ЕС откри процедурата през юли въз основа на тогавашната прогноза за бюджетен дефицит от 4,1% от БВП за 2026 г. при референтна стойност от 3%. 

„Интерфакс-Украйна“ поставя в заглавието и уточнението, че България няма да възпрепятства други държави членки да отпускат средства на Киев. Въпросът за българското участие беше повдигнат и на 10 ноември във Варна след срещата на Радев с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тогава БНР съобщи, че София няма да се включи в обсъжданото допълнително финансиране от 45 млрд. евро за покриване на част от очаквания бюджетен недостиг на Украйна през 2027 г. 

Каква помощ остава на масата

„Цензор.НЕТ“ отделя място и на условията, при които София би обсъдила подкрепа. Радев посочи хуманитарната помощ, електроснабдяването и медицинските дейности като възможни направления и поиска гаранции за целевото използване на средствата. Ако България участва като гарант по заем, премиерът настоява помощта да стига пряко до българската общност в Украйна. Още във Варна Радев заяви, че страната продължава да подкрепя украински семейства в България и да съдейства за възстановяването на украински електроцентрали и железопътна инфраструктура.