“Никога не съм ходила специално по поляните да търся четирилистни детелини. Те просто сами идват в ръцете ми.” Това твърди пловдивската поетеса Славка Мариновска, която притежава 20 000 щастливи стръкове. Събирала ги е през целия си живот досега. Трябва само един поглед, за да ги открие.

“Преди да ги откъсна, ги наричам - за любов, добро, светлина, за нещо хубаво”, обяснява тя. Животът обаче е бил непрекъсната битка и болка. Останала без баща на 4 години. Майка сама отгледала четирите си деца с бране на тютюн. Семейството познало най-жестоката страна на мизерията, но оцеляло.

Славка се научила да преодолява изпитанията. Работила като дете по нивите, за да помага в издръжката.

Мариновска казва, че има закалката на родното си село Славейно, от което са излезли над 100 известни наши медици. Именно в Славейно намерила първите четирилистни детелини, 15 наведнъж. Спомня си, че тогава изпитала странно усещане. След това сякаш била обречена да ги вижда. Преди време имала среща в село Серафимово с Любомир Левчев, който писал предговора към стихосбирката “Лилава утопия”. На път за къщата му Мариновска се отбила при своя близка приятелка.

“Стъпвам в двора и веднага очите ми бяха привлечени от едра детелина с 4 листа, а тя всеки ден е минавала край нея и не я е забелязала”, разказва Славка.

Случвало се да попада на стотици накуп. Прибирала ги в кутии, слагала ги из книгите си и нямала представа, че са се събрали толкова много. Едва когато се преместила със съпруга си от Смолян в Пловдив, се заела да ги брои. Необходими били три месеца, за да ги подреди и ламинира. Получила се 10 кв. м инсталация, която заема цяла стена. Друга подобна нямало в света.

“Бяха трийсетина хиляди детелини, но се наложи да изхвърля около 10 000, защото с времето се бяха натрошили”, уточнява Славка.

Със сбирката си смята да кандидатства за Книгата на рекордите “Гинес”.

Показала невероятната си колекция в Славейно и в Смолян през 2007 г., където хората се тълпели да се любуват. Най-много били впечатлени от картата на България, която Мариновска направила от четирилистни детелини.

“Така все едно, че ги подарих на всички българи. Това е едно мълчаливо послание - дано да се обединим и да се приемем в различията си, защото сме уникални като индивиди, но като общност има какво да се желае”, казва пловдивчанката.


До картата изложила друго пано от четирилистни стръкове. В средата му били снимките на петте медицински сестри и д-р Здравко Георгиев. Няколко месеца по-късно те се завърнали от Либия.

“Чудото се случи, макар че не мога да си присвоявам заслугите за него”, коментира Славка, която посветила на сестрите от Либия едно от най-вълнуващите си стихотворения.


Едва преди година успяла да се свърже по телефона с Кристияна Вълчева. Разказала за детелините, наречени за освобождаването им. Кристияна се развълнувала до сълзи. Уговорили си среща, но така и не могли да се видят.

Сега голямото желание на поетесата е да покаже щастливата карта на България в Европейския парламент.

“Трябва да заявим кои сме, че сме нация, а не само да чупим кръст пред господата от Брюксел”, смята поетесата. По думите нейната инсталация може да опонира достойно на тоалетната чиния на чешкия художник Давид Черни, с която той представи страната ни в белгийската столица.

Нашите емигранти в САЩ първи научили за колекцията . Приятелки на Славка разказали за нея във вестник на българската общност. Поместили и снимки на картата от детелини.
Инсталацията е показана и на международен танцов фестивал в Турция, където братът на Славка завел детски състав.

Пловдивчанката иска и съотечествениците да видят сбирката. “Трябва да повярват, че България е обетована земя за детелините и че за всеки има по една”, добавя поетесата.

Идеята е колекцията да пътува из читалищата в страната с благотворителна цел. “Ако хората дадат по левче, ще се съберат пари за болните деца”, казва Мариновска.

Според нея бедата на народа ни е именно в липсата на общи каузи. Славка е омерзена от времето, в което живеем. Определя го като “бюрокретинизъм, който е запратил малкия човек в ъгъла”. Тревожи се от разделението на нацията. Категорична е, че отрицанието не е родило досега нищо хубаво.

“Страшен е не физическият глад, а мъртвите духом хора по улиците. Злото успява, когато добрите не правят нищо”, разсъждава Славка.

Самата тя в живота си винаги е била бунтар и не се страхувала да заяви личната си позиция. Принадлежи към поколението мост, по което е минал валякът на промяната.

“Преживяхме две в едно - социализъм и върл капитализъм, но пак оцеляхме. Изпитанията карат човека да опознае истинската си същност”, посочва поетесата. За себе си споделя, че животът много често е удрял шамар, въпреки че заради детелините би трябвало да е най-голямата късметлийка.


Разминала се с мечтата си да стане актриса, защото близките нямали възможност да я издържат. Не съжалява обаче за несбъднатото желание, защото открила поезията. Написала е 9 книги, една от които в съавторство. През 1999 г. взела първа награда на национален поетичен конкурс в Исперих и стихосбирката “Апокрифно чувство” била подготвена за печат и излязла на бял свят само за едно денонощие.

“Все пак детелините сработиха. Поезията ми дава възможност да излея душата си. Най-голямото ми щастие обаче е, че имам до себе си моето семейство - съпруг, деца и внуци”, обяснява Славка.

Тя цени и обича детелините, но не ги фетишизира. Не носи със себе си някоя от тях за късмет, както правят повечето хора.

Дълго време се питала защо Бог е дал способността да ги открива. Наскоро намерила отговора.

“Мисията ми е да предам едно важно послание - човек никога да не забравя, че голямото щастие е в мъничките неща”, казва Мариновска.

Тя е потомка на прочутия Шишмановски род. От същия корен е и Яна Шишманова, наричана Родопската баба Тонка. Нейният син бил знаменосец на комитска чета и убил шестима заптиета. Последния куршум запазил за себе си. Поробителите проснали окървавения му труп на мегдана в селото. Всеки жител трябвало да мине покрай него и да каже дали го познава.

“Не знам кой е”, отсякла майка му Яна и не трепнала. Така спасила селото от опожаряване. После се затворила у дома и започнала с все сила да разбива млякото, за да не се чуят воплите . Този стоицизъм е присъщ на всички Шишмановци. /24chasa.bg