Павлин Павлов представи днес във Варна новата си книга „Няма нищо по-лошо от хубавото време”. Тя е четвърта поред за бившия разузнавач след „Шпионски игри”, „Записки от оня свят” и „QUO VADIS, COMES?”, (издателство „СТЕНО”).

Павлин Павлов е филолог и доктор по история. Работил е в Националната служба за сигурност в МВР до 1998 година и е бил офицер от Първо главно управление на ДС, бивш общински служител. Част от действието в романа се развива в емблематичния „Гранд хотел Лондон”(бившия „Мусала”), където и беше представянето на книгата.

За първата си книга Павлов споделя, че „всичко това са разни истории. Някои са станали в моя живот, други – с други хора, трети – биха могли да се случат, а четвърти – толкова ми се искаше да се получат.” В „QUO VADIS, COMES?” измислиците са малко. В нея за пръв път бившият щатен офицер от ДС повдига завесата на спецслужбите и разказва от първо лице, с изключително любопитни случки и потресаващи признания как се работи и как се избира агентура. В книгата илюстрирам и някои операции на нашето разузнаване, които показват, че ние сме достоен опонент на чуждите разузнавания. Всичките ми романи са опит за връщане достойнството на службите.

В „Няма нищо по-лошо от хубавото време” истински персонажи и случки са предадени като фикция. Защо не документалистика ли? Ами така винаги мога да го обявя за измислица. Имената на героите обаче съвпадат с инициалите на техните прототипи. Така само те могат да се познаят. Главният герой е събирателен образ на действителни хора. Исках да разчупя щампата, с която се представят разузнавачите от запаса в американските филми. Историите за компютърния шпионаж в световен мащаб са истински – контролира се всичко. Сегашното състояние на нашите тайни служби е разсипия, те са силно политизирани. Вярвам, че идват нови и кадърни млади хора.

Аналогията с романа на Богомил Райнов не е случайна, неговите книги бяха на нощното ми шкафче на младини. А и ми се иска да се върне интереса на българските читатели към българския шпионски роман.

Нямам амбицията и самочувствието на писател, просто бях провокиран да разкажа тези истории и първата книга се продаде добре. Аз съм бил учител, имам 60 разказа и други писания, сега тези книги ги пиша за няколко месеца. Всичко складирам в главата си, когато назрее моментът – сядам на компютъра и започвам да пиша.