Години наред разклащането и загубата на зъби се обясняваше с всеобхватния термин "пародонтоза", с която се е обозначавала неясната тогава етиология на това заболяване. Вече е изяснен произходът на това състояние, което специалистите днес наричат пародонтит. Той засяга около и над 15% от възрастните индивиди.

Пародонтитът представлява хронично, възпалително-деструктивно заболяване на тъканите на зъбодържащия апарат, което е с инфекциозна природа. Засяга всички елементи, които поддържат зъба стабилен - венци, кост, периодонтални лигаменти.

1. Какви са причините за пародонтита?

Денталната плака е враг номер едно на здравето на венците. Микроорганизмите, които нормално обитават устната кухина, имат афинитет към зъбните повърхности, към които адхерират. Натрупвайки се върху емайла, те формират високоорганизиран биофилм, чието недостатъчно премахване води до калцифицирането му в зъбен камък. Продължителният контакт на микроорганизмите с венците води до тяхното възпаление - гингивит. Дългото пренебрегване на симптомите на гингивита е условие за преминаването му в пародонтит. Тоест възпалението преминава от венците в подлежащите тъкани - периодонтални влакна и кост.

2. Кои са симптомите на пародонтита?

Една част от симптомите на пародонтита се припокриват с тези на гингивита, затова често пародонтитът може да остане незабелязан и съoтветно - нелекуван:

Кървене на венците - това може да стане при миене на зъбите, при консумация на твърди храни.
Променен вид на венците - те са зачервени, гладки, лъскави, оточни.
Лош дъх - увеличеното количество на бактериите е пропорционално и на количеството разпадни продукти, вследствие на техния метаболизъм.
Болезненост при консумация на храни и напитки, която често пречи на пълното провеждане на орална хигиена и задълбочава процеса.

Симптомите и клиничните находки, които са специфични за пародонтита, са следните:

Образуването на дълбоки джобове между венците и корените на зъбите - тези джобове за резервоари на инфекция, тъй като са пълни с микроорганизми и подвенечен зъбен камък. Те не са достъпни за почистване от пациента и се задълбочават, ако не бъдат подложени на лечение.

Изтичане на гной от венците - при силно възпаление в джобовете, тъканите реагират с образуване на гной, която изтича при притискане на венците.
Отдръпване на венеца от корена на зъба - нарича се рецесия и е свързана с чувствителност и болезненост на оголените подлежащи цимент и дентин.
Загуба на кост - вследствие на хроничното възпаление се задействат механизми, по които костта, която поддържа зъбите, се стопява. Този процес е безболезнен и се диагностицира на рентгенография от специалист.
Повишена подвижност или разклащане на зъбите - загубата на костната опора на зъбите ги прави лесно подвижни, като впоследствие на разклащането зъбите могат и да отпаднат.
Зъбна миграция - заради намалена костна опора под влияние на дъвкателното налягане, зъбите мигрират вестибуларно - накланят се навън към устните, и се разперват ветрилообразно.
3. Рискови фактори, които са от значение за появата на пародонтита

На първо място това е тютюнопушенето. По статистически данни близо три пъти се увеличава възможността за появата на това състояние при пушачи, като се развива много по-тежко, с повече усложнения. Освен това при любителите на цигарите е по-трудно излекуването и е забавен оздравителният процес.

Известни са и различни заболявания, които повишават риска от пародонтит, като например захарния диабет. Доказана е и двустранна връзка при развитието и утежняването на двете заболявания.

Независимо от дълбоко насадената концепция за невъзможното лечение на пародонтита и неизбежното му развитие до загуба на зъбите, лечение съществува и за него ще говорим следващата седмица, както и за различните форми на пародонтита и неговата превенция./puls.bg