Не вкусът, а стресът ни кара да посягаме към ултрапреработени храни, сочат учените

Любопитно 12.05.2025 10:59 Снимка: ДНЕС+

Не вкусът, а стресът ни кара да посягаме към ултрапреработени храни, сочат учените

Емоционалният стрес и хранителната зависимост, а не удоволствието от храната, са водещите причини хората да посягат към ултрапреработени храни – това показва ново проучване, публикувано в списанието Food Science & Nutrition. Изследването поставя под съмнение широко разпространеното схващане, че такива продукти се консумират основно заради приятния им вкус и т.нар. „хедонистичен глад“.

Ултрапреработените храни – които включват изделия с високо съдържание на добавки, ароматизатори, емулгатори и стабилизатори – често са с по-ниска хранителна стойност, но се отличават с дълъг срок на годност, интензивен вкус и агресивно маркетиране. Тези характеристики ги правят привлекателни, особено в съвременната градска среда, но според учените могат да стимулират нездравословни хранителни навици и зависимост.

Проучването е проведено в Анкара, Турция, сред 3997 възрастни между септември 2024 и януари 2025 г. Участниците са били на възраст от 18 до 65 години, като повече от половината са жени (63%), а близо 53% – безработни.

Основна цел на изследването е да проследи връзките между консумацията на ултрапреработени храни, емоционалното състояние, хранителната зависимост и търсенето на удоволствие чрез храната.

Резултатите показват, че почти 45% от участниците приемат големи количества ултрапреработени храни, като сред тях доминират по-младите, неженените и безработните. Средната възраст на хората с висок прием на ултрапреработени храни е 28,8 години, докато при тези с нисък прием – 34,1 години.

Най-забележителният резултат от изследването е, че цели 86,7% от участниците отговарят на критериите за хранителна зависимост според скалата на Йейл. Освен това се установява значима положителна връзка между приема на ултрапреработени храни и симптомите на стрес, депресия и тревожност – измерени чрез утвърдена скала (DASS-21).

На фона на тези данни, изненадващо е, че не се открива връзка между така наречения хедонистичен глад (желанието да се яде за удоволствие) и консумацията на ултрапреработени храни. Според авторите на проучването тази липса може да се дължи на неизмерени фактори като ниска осведоменост относно храненето или специфичния характер на извадката.

Изследването признава редица ограничения – сред тях методът на подбор , самоотчитането на данните и фактът, че не могат да се правят причинно-следствени заключения поради напречния характер на анализа. Все пак, авторите подчертават, че резултатите ясно показват необходимостта от по-сериозен фокус върху психосоциалните фактори при борбата с вредното хранене.

„Тези данни говорят за връзката между вътрешното емоционално състояние и избора на храна. Интервенции, насочени към повишаване на осъзнатостта, психичното здраве и подкрепа на уязвимите групи, могат да се окажат по-ефективни от обичайните диетични препоръки“, посочват авторите.

Кои са ултрапреработените храни:

Създадени основно чрез промишлена обработка;
Съдържат много съставки – често над 5;
Включват съставки, които не бихме използвали у дома (например: малтодекстрин, хидрогенирани мазнини, натриев глутамат, изкуствени подсладители);
Често са силно вкусни, но бедни на фибри, витамини и минерали;