В студиото на предаването „Твоят ден“ по Нова нюз съдия Атанаска Дишева, която е член на Съдийската колегия към Висшия съдебен съвет (ВСС), направи обстоен анализ на правната ситуация около мандатността, ролята на Конституционния съд и статута на изпълняващия длъжността главен прокурор Борислав Сарафов.

В началото на разговора съдия Дишева обясни, че решението на съдийската колегия да определи съдия Мариника Чернева за временно изпълняваща длъжността председател на Върховния административен съд (ВАС) е напълно в съответствие със закона:

„Определението на съдия Мариника Чернева е в изпълнение на законов текст, приет през януари тази година. Законът предвижда възможност длъжността да се заема временно до шест месеца, когато няма титуляр поради изтичане на мандата или предсрочно освобождаване“.

По думите ѝ този срок е изрично предвиден само за временно заемане, а не за редовен избор:

„Процедурата за избор на председател на ВАС е дълга и завършва с указ на президента. Шестмесечният срок касае единствено случаите, в които няма титуляр и се назначава временно изпълняващ длъжността“.

На въпроса защо прокурорската колегия на ВСС не прилага същия закон спрямо главния прокурор Борислав Сарафов, Дишева беше категорична:

„Трябва да попитате някой член на прокурорската колегия. Те изложиха мотиви, че този текст не се отнася за конкретния случай, защото господин Сарафов е определен за изпълняващ длъжността преди влизането му в сила“.

Тя обясни, че според прокурорската колегия става дума за „заварено положение“ – правна хипотеза, в която новият закон не се прилага със задна дата.

ВСС – институция с изтекъл мандат, но с продължаващи правомощия

Съдия Дишева очерта и по-дълбокия проблем – работата на ВСС с изтекъл мандат:

„Въртим се в омагьосан кръг. Държавата е пълна с органи с изтекъл мандат – както колективни, така и еднолични. Висшият съдебен съвет и инспекторатът към него са само част от този проблем“.

Тя припомни, че Конституционният съд е приел принципа на непрекъснатост на държавната функция, който временно изпреварва принципа на мандатността: „КС каза, че правомощията следва да се изпълняват непрекъснато, дори при изтекъл мандат, за да не се блокира държавната функция“.

Така, след изтичането на мандата на ВСС през 2022 г., органът продължава да действа, докато Народното събрание не избере нов състав.

Конституционен и правен вакуум

Дишева напомни, че с последните законови промени ВСС няма право да провежда процедури за избор на главен прокурор или председатели на върховните съдилища:

„Законът изрично забранява на този ВСС да избира главен прокурор. Това стана основание процедурата по избора на Сарафов да бъде прекратена. Сега чакаме Конституционният съд да се произнесе дали този текст е конституционно съобразен“.

ВКС: Сарафов няма правомощие да действа като главен прокурор

Съдия Дишева коментира и решението на състави на Върховния касационен съд (ВКС), според които след 21 юли Борислав Сарафов не може да изпълнява функциите на главен прокурор: „ВКС прие, че след тази дата исканията, направени от него в това качество, са недопустими, защото идват от некомпетентен орган“.

Тя подчерта, че само съдът може да реши дали е сезиран от лице с необходимите правомощия:„Съдът има пълното право да прецени дали лицето, което отправя искането, има това право. В случая ВКС каза ясно – не е сезиран от управомощено лице“.

„Омагьосан кръг“ и нови правни парадокси

Според съдия Дишева страната се намира в правен абсурд: „За да отиде преписката при ад хок прокурор, трябва да се приеме, че лицето е главен прокурор. Но ако съдът казва, че то не е, значи и самата процедура не е допустима. Това е омагьосан кръг“.

Тя отказа да прогнозира как ще се развият делата, но подчерта, че решенията по искания за отвод, каквото е направил Сарафов срещу съдия Мирослава Тодорова, са изцяло в правомощията на самия съдия.

В заключение Дишева заяви, че изходът от настоящия институционален блокаж зависи от произнасянето на Конституционния съд: „Очакваме решението му по въпроса за мандатността на ВСС и допустимостта той да избира главен прокурор. Това ще определи дали ще има нов временно изпълняващ длъжността или ще се стигне до избор на редовен титуляр“.

Тя изрази мнение, че законодателят е трябвало ясно да уреди сроковете и хипотезите за временно заемане на висшите длъжности в съдебната власт: „Заемане на длъжността главен прокурор временно за две години и половина не е било предвидено никога. Конституционният законодател не е имал такава идея“.