С премиерата на "Последното бягство на Дон Жуан" на Деян Донков по текст на Недялко Славов беше открито 22-рото издание на Есенния салон на изкуствата в Пловдив. Спектакълът беше представен на 1 септември на Античния театър.

"Последното бягство на Дон Жуан" е вторият съвместен проект на Деян Донков и Недялко Славов след сценичната адаптация на романа "Камбаната". Донков е режисьор и изпълнител на спектакъла. Автор на музиката е Асен Аврамов, а видеодизайнът и 3D мапингът са дело на Мая Вселенска.

1 септември 2026 г. Премиерата на моноспектакъла на Деян Донков "Последното бягство на Дон Жуан" по текст на Недялко Славов на Античния театър в Пловдив. Снимки: Боян Ботев/БТА

По предварителната информация за спектакъла Дон Жуан преминава през различни исторически периоди и пространства, а постановката поставя въпроси за бъдещето на човека в условията на технологична трансформация. В сценичната реализация видеодизайнът и живото видео са част от драматургията на представлението.

Премиерата обаче предизвика силно критични реакции. Пловдивската медия TrafficNews съобщи, че зрители са започнали да напускат Античния театър още в началото на представлението, като според медията около 20-ата минута близо половината от публиката вече е била извън залата. Публикацията определя случилото се като необичайна реакция за премиера в рамките на Есенния салон на изкуствата.

Снимки от залата и свидетелства на зрители, публикувани в социалните мрежи, също показват значително намаляване на публиката в хода на представлението. Не са налични официални данни за точния брой на зрителите, напуснали спектакъла.

След премиерата в социалните мрежи се появиха множество критични коментари:

"Току що излизам от Античния театър, където театралната премиера на Есенния салон на изкуствата беше "Последното бягство на Дон Жуан" с Деян Донков по Недялко Славов. Неудобно ми е. Според мен на всички трябва да ни стане много неудобно. И докато не ни стане много НЕУДОБНО, нещата няма да се подобрят", написа театроведът Катерина Георгиева.

Нина Димовска от Община Пловдив също коментира реакцията на публиката:

"Когато Античният театър опустява още в първите минути, това е тихо послание. Натрупаният през годините културен капитал и наследството от Европейска столица на културата създадоха интелигентна и критична публика, която изисква уважение. А когато осветлението угасне идва ред на толкова много въпроси".

Експертът в туризма Виделина Гандева определи постановката като неуспешна:

"Постановката "Последното бягство на Дон Жуан", с която Пловдив откри 22-ото издание на "Есенния салон на изкуствата" на Античния театър, спечели приза на публиката за "антитеатър". Но не в смисъл на театър на абсурда, а в смисъла на "абсурдно, за да е театър". Като оптимист искам да кажа, че подобни неуспешни опити оформят критичния вкус на зрителите. За да разбере човек какво е истински доброто изкуство, понякога трябва да види и лошото".

Журналистката Даниела Добрева също сподели критична оценка:

"За първи път гледам Деян Донков на сцена, при това на най-голямата - Античния театър. Не само аз, но и голяма част от публиката бяхме безкрайно разочаровани. Още в първите 10 минути хората започнаха да си тръгват. Ние издържахме около час, а тогава половината публика беше изчезнала. Образът на Дон Жуан ли му се опря, текстът на Недялко Славов ли - не знам. Но представлението, замислено като гръмко начало на есенния салон на изкуствата претърпя пълен крах. Мислех, че причината може да е в мен и, че нищо не разбирам от театър, но няма как половината публика да не разбира. Жалко!"

Изборът на Античния театър като място за спектакъла също беше поставен под въпрос. Поетесата Станислава Станоева коментира:

"Просто такъв тип пиеси не са за Античния театър. Те са за по-малки сцени, камерни зали... Не знам как са се съгласили да я поставят точно там. Мегаломанията е болест и е "приключила" доста хора на изкуството".

Писателката Ахавни Кеворкян свърза случилото се с необходимостта от преосмисляне на културната стратегия:

"Е, такива моменти са неизбежни, когато нивото на предлаганите представления е много, много високо (за тези на Античния).

Мисля, че ще подейства отрезвяващо и ще е повод за преосмисляне на стратегията. Ротациите, са добър метод. Вероятно трябва за малко да спрем да чуваме едни и гледаме едни и същи лица от литературния и сценичен живот. Достойно и важно е за самите тях.

Нямам нищо против конкретни имена или ситуации, мислите ми са в най-общ план".

Журналистът и галерист Ваня Трингова също изрази категорично отрицателна оценка:

"Провалът беше жесток. За първи път ми се случва да присъствам на подобно фиаско. Сега ми е любопитно какво ще напише "театралната критика".

На критиките отговори Анна Кошко, която публикува във Facebook позиция в защита на Деян Донков. Тя подчертава необходимостта от разграничаване между оценката за спектакъла и личните нападки към артиста:

"Искам да кажа нещо за Деян.

Всеки има право да не хареса един спектакъл и да го критикува. Това е част от изкуството. Но критиката към изкуството и обидата към човека са две различни неща. Подигравките, грубите лични нападки и осъждането от хора, които дори не са гледали спектакъла, нямат място в критиката. Някои хора се гордеят с това, че са напуснали театъра "на тълпи". Щом това ви кара да се чувствате горди - жалко. Дано намерите по-достоен повод за гордост. Аз не виждам нищо достойно в това да напускаш демонстративно театъра, докато пред теб стои жив човек, който продължава да играе. За мен това не е позиция. Това е неуважение. Деян е видял всичко това. И въпреки всичко е останал на сцената и е изиграл представлението до края, без да спре дори за миг. А аз се гордея с него. Заради човека и артиста, когото познавам, обичам и в когото вярвам. Няма как една премиера да ме накара да се усъмня в таланта му. За мен той е изключителен.

Една премиера е един момент. Един артист е цял път. Аз вярвам в твоя път, държа ръката ти и се гордея с теб. Обичам те безкрайно."

Впоследствие към публичния разговор се включи и Недялко Славов. В публикация във Facebook той благодари на хората, които са повярвали в спектакъла, както и на тези, които не са го приели, като заяви, че разбира и хората, които са чули негативни оценки, без да са гледали постановката: 

"Тази пиеса е за трескавите съновидения на един Дон Жуан, който отдавна вече не е архитип на вечния любовник, а просто още един пациент в лудницата на съвременното човечество. Маникюриран, епилиран, кастриран, превъртян през мелачката на потребителските представи, превърнат в продажна марка, в бранд, за да приключи в усмирителната риза. Това е финалът на пиесата. В тази пиеса няма очакваното забавление, шекеросани соаретни флиртове, романтични клишета и обичайния преразказ, а провокация, болка и все пак, надежда и вяра в спасителната любов. Благодаря на тези, които й повярваха. Разбирам и тези, които не й повярваха. Разбирам и тези, които не видяха, но чуха и заповтаряха, че не трябва да й се вярва. Мълвата е най-добрия параван на злословието.

Благодаря от сърце на Деян, благодаря на прекрасния екип, благодаря на организаторите, които ни подкрепиха."

1 септември 2026 г. Премиерата на моноспектакъла на Деян Донков "Последното бягство на Дон Жуан" по текст на Недялко Славов на Античния театър в Пловдив. Снимка: Боян Ботев/БТА

Така премиерата на "Последното бягство на Дон Жуан" постави спектакъла в центъра на публична дискусия още с първото му представяне. Реакциите варират от категорично отрицателни оценки за постановката и избора на сценично пространство до защита на артистичния експеримент и на правото на критика.

Доколко спектакълът работи като драматургия и сценична реализация е въпрос, който тепърва може да бъде разгледан от професионалната театрална критика. Реакцията на публиката от премиерната вечер е факт от събитието, но сама по себе си не представлява окончателна оценка за художествените качества на постановката.