Успехът на всяка цена е стремеж понякога на по-посредствените. Талантът винаги намира начин да се прояви, без да се налага да се бори със зъби и нокти, разбутвайки с лакти и наранявайки.

Някои от най-великите артисти не мечтаят непременно да покажат присъствието си в касови филми, а по-скоро приемат предизвикателството да покажат себе си по трудния и по-непривлекателен начин.

А кариерата на изключителния Уилям Дефо е една от най-необичайните сред съвременните холивудски звезди.

От ранните си години, когато редовно го определят като "сложен актьор", той успява да си проправи път през системата благодарение на силата на таланта си, като често пресъздава в детайли реални личности като актьора Макс Шрек, художника Винсент Ван Гог и дори Исус Христос. А звездата на холивудската Алея на славата, която получава, не само се нарежда сред "Оскар"-ите му, но и показва един многостранен актьор, който се е превъплъщавал във всичко - от конфликтния месия в "Последното изкушение на Христос" до измъчения баща в "Антихрист".

И няма как да не се запитаме: Има ли днес актьор с по-голям диапазон?

Със своите дълбоки очи, остър нос и широка усмивка Дефо успява да премине през въртележка от коренно различни роли една от друга. А разковничето? "Винаги се водя от режисьорите", обяснява той в интервю за Variety, като не крие уважението си и към артистите, които буквално са "завладени от различни визии". "Имам нужда от някого, който да има общ поглед, на когото да се доверя и да мога да скоча от скалата", казва Дефо, който е на мнение, че винаги търси приключение и смята, че човек трябва да бъде малко безотговорен, за да му се случи нещо интересно.

Самият той не е от актьорите, които искат да обсъждат сутрешната си тренировка, а по-скоро от тези, които ще се впуснат в по-важните неща.

Откакто получава първата си номинация за "Оскар" с "Взвод" през 1987 г., той работи усилено, дори настървено, като за пет десетилетия е направил повече от 150 филма с всички интересни режисьори в бранша - от Дейвид Линч през Уес Андерсън и Пол Шрейдър до Мартин Скорсезе.

Премества се в Ню Йорк през 1977 г., когато е на 22 години, защото иска да стане комерсиален театрален актьор, но вместо това попада на артистична публика и се присъединява към експериментален театрален колектив, наречен Wooster Group. Там среща първата си партньорка, от която през 1982 г. има син. Оттогава живее в Ню Йорк, но вече по-рядко. В началото на 90-те години се жени за италианка, 48-годишната режисьорка Джада Колагранде, с която живее в Рим. "Сякаш се връщам към различен живот от този, който имам обикновено", казва той.

Има италиански приятели, италианско семейство, говори италиански. Отглежда си и домашни любимци.

"Мотивирах се да надграждам във всичко след като бях номиниран за първи път", споделя. Когато пристига в Ню Йорк, той е току-що завършил турне в Европа с пътуваща театрална трупа и смята, че ще му се получат наистина нещата. "Но установих, че не ми е интересно да се занимавам с това, да се забавлявам с хора, които имаха малко амбиции. Едва по-късно започнаха да се отнасят по-сериозно. Нормално, в началото нямаха стабилна кариера, нямаше и публика".

Дефо винаги е съществувал между мейнстрийма и по-артистичната сцена, като през годините е променял баланса. А идването му в Голямата ябълка е силно митологизиран. "Държах да остана там, макар да бяхме изолирани, тъй като животът беше труден и беше трудно да се оцелее. Не разполагахме с пари, за да се мотаем по скъпите места."

Знаейки, че винаги може да се върне към нископлатената работа в театъра, Дефо смята, че може да подбира ролите си.

През 1988 г. се снима в два коренно различни проекта. В единия играе агент на ФБР, разследващ случай с граждански права, а другият е за Исус Христос, по идея на Скорсезе. Последната роля му коства особено много работа, било е сложно за продуцентите, които не желаят да ангажират никого, дръзнал да играе Исус. Назад във времето се снима и в множество блокбъстъри - от "Скорост 2" до "Спайдърмен". "Имах голям късмет. Винаги се учудвам, когато късметлиите са в отрицание и все още се третират като аутсайдери. Намирам това за грубо. Не искам да бъда такъв човек."

Тъй като заговорихме за връзката на Уилям с продуцентите, тук е моментът да вметнем, че самият той е на мнение, че когато открие режисьор, който го предизвиква по вълнуващ начин, е склонен бързо да подпише договор за ново сътрудничество.

"Има тенденция, особено когато хората остаряват, да прецизират импулсите си и да обичат да работят по определен начин и да не скачат от роля в роля. Това е като да засаждаш семена на различни места. Дали да засадиш монокултура, от която чакаш нещо да порасне? Или засаждаш много различни неща, така че когато най-малко очакваш, да се появят възможности и винаги да имаш разнообразие?"

И неслучайно актьорът смята, че "по-предизвикателните за него филми" обикновено не се представят добре в платформите за стрийминг, защото повечето абонати просто искат да се приберат вкъщи и "да гледат нещо глупаво". И това е проблем за човек като Дефо. "Вниманието, което хората отделят у дома, не е същото. По-трудните филми, по-предизвикателните не могат да се справят толкова добре, когато нямаш публика, която наистина обръща внимание. Това е. Липсва ми социалното нещо за това къде филмите се вписват в света. Отиваш да гледаш филм, излизаш на вечеря, говориш за него по-късно и това се разпространява. Сега хората се прибират вкъщи, решават, че ще гледат нещо глупаво, търсят пет минути какво точно и накрая просто се отказват и си лягат."

Но освен, че масата не предпочита по-дълбокосмислените ленти, то и индустрията вече не си прави труда да снима по-предизвикателни филми.

"Те не правят филми по същия начин, както преди. Финансират се от компании за играчки и други организации, които се превръщат в средство за правене на филми. Стриймингът се превръща в нещо като монопол, разполагат със средствата за производство и разпространение. И така, всичко става много сложно."

Няма смели продуценти, каквито е имало преди. Останали са малко интелигентни такива, но вече няма и герои, които биха продали къщата си, за да направят филм, и биха направили всичко по силите си, за да просъществува той. "Те се намират малко по-трудно. А актьорите, които ме отблъскват, са тези, които са твърде нуждаещи се от помощ". Разбира се, четирикратно номинираният за "Оскар" отбелязва, че се смята за "слаб" източник на информация, за да прави дисекция на филмовия бизнес или "да има наистина добър поглед върху това, което се е променило", но е прав, когато казва, че стриймъри като Netflix имат собствени продуцентски звена и по този начин имат властта да правят и разпространяват филми направо за аудитория, създадена да харесва "нещо глупаво" вместо предизвикателен филм. Дефо не назовава конкретни имена, макар да е почти сигурно, че говори и за компанията за играчки "Мател", която стартира с първия си блокбъстър "Барби".

В една индустрия, изпълнена с надути егота, това на Дефо е доста здраво. "Разбира се, имаме нужда от его, за да имаме мотивация да станем от леглото. За да искаме да правим неща, трябва да имаме някакво самочувствие. Но не искаме да се самозаблуждаваме и да си мислим, че сме еди-какви си, да сме непреклонни, да си вярваме, че сме специални."

Една звезда, която доказва, че е такава. А ние знаем, че звездите нямат нужда от пламък, за да светят. Те споделят своята светлина и дори когато са самотни, никога не остават сами. А Дефо никога не си позволява да стигне до момент на отегчение.

"Никога не ми е скучно. Всъщност това е може би най-голямата особеност на остаряването. Когато бях по-млад, ми беше много скучно и неспокойно. Но сега винаги имам неща, които искам да направя, а часовете на денонощието не стигат. Това дойде едва с напредването на възрастта и е добър компромис, бих казал", признава.