Вече за никого не е тайна, че микропластмасата е навсякъде около нас - във въздуха, в почвата, във водата, в храната, която консумираме. А учените продължават да търсят отговор на въпроса как това ни вреди. И откритията им са все по-притеснителни.

Изследователи от University of Hull анализират данните от 17 други проведени проучвания за токсикологичните въздействия на микропластмасите върху човешките клетки в лабораторни условия. Отделно сравняват нивата на микропластмаси, необходими за причиняване на клетъчно увреждане, с тези, приети чрез питейна вода, морски дарове и готварска сол.

И изводът им е, че микочастиците в количествата, които приемаме ежедневно, могат да причинят клетъчна смърт, увреждане на клетъчните стени и алергични реакции. Освен това се установява, че степента на клетъчно увреждане се увеличава с количеството абсорбирана микропластмаса, а най-вредни са частиците с неправилна форма. 

Това откритие се оказва важно за учените, защото в лабораторни условия за експерименти се използват микрочастици с правилна, сферична форма. А тези, с които се сблъскваме в действителната среда, може да са в пъти по вредни за тялото ни.

Начинът на въздействие на микропластмасата върху човешкия организъм обаче все още крие редица въпросителни, защото не може да се даде категоричен отговор на въпроса колко дълго тя остава в различните системи. Затова и отрицателният ефект върху клетките се определя като като върха на айсберга.

А още по-притеснителното е, че на този етап няма как да се защитим от това вредно влияние, защото, както казахме, микропластмасата е навсякъде. Единственото, с което можем на намалим вредата, е като избягваме храните, за които се знае, че са с по-високо съдържание, припомня Daily Mail.

Необходими са и още допълнителни изследвания с акцент върху клетъчните увреждания, които причиняват частиците микропластмаса. Но изводът и на този етап е ясен - те нанасят не по-малка вреда на телата ни, в сравнение с тази върху природата./lifestyle.bg