Често животът събира в отбор двама души, които на пръв поглед нямат много общо. Въпреки това искрата пламва и те успяват да направят така, че не само да я опазят, но и да я превърнат в огън. Точно това са направили Мартина и Димитър Илиеви.

Той е футболист. Играе за Локомотив (Пловдив). Тя е дизайнер. Създава дамска мода. Той е много умерен в както в думите, така и в действията си. Тя пък не се доверява лесно и човек трудно може да я излъже. Но този отбор има с какво да ни изненада.

Затова и Мартина е десетата половинка на български спортист, която влиза на терена на Играч и половина - поредицата от интервюта, които се случват благодарение на нашите приятели от efbet. Тя е и поредното ни доказателство, че до всеки истински играч стои друг играч.

Според някои Мартина бихме могли да опишем само с една-единствена дума - "дева". Казваме я, и толкова. Девата всъщност е зодията на съпругата на Димитър Илиев, но ние няма да спрем само дотук.

Да, и Мартина - като повечето представители на този зодиакален знак, е педантична, на моменти дори мнителна. Графикът за нея е много важен, а планирането на деня - задължително. Но пък държи и много на приятелите, обожава работата си и е изключително стриктна в спазването на работните ангажименти.

Преди да се отдаде на майчинството, Мартина работи шест години като дизайнер. Смята и да продължи в тази сфера, защото просто не си представя да прави нещо друго. "Мисля, че едно от най-важните неща в работата ми е да усетиш какво точно иска една жена дори тогава, когато самата тя не е наясно."

Искрата с футболиста Димитър Илиев пламва на рожден ден на общ техен приятел. Запознават се, харесват се и не спират до сутринта с разговорите. Но новият ден и ангажиментите им прекъсват сладките приказки.

Като опитен голаджия, Димитър подготвя умело атаката си, като взима телефонния номер на Мартина от въпросния общ приятел. Но не атакува веднага.

Дните продължават да минават, а той не се обажда. Тогава тя решава да вземе нещата в свои ръце и да влезе в играта. "Всъщност аз бях тази, която се обади първа и го поканих на кафе."

И така мачът между двамата продължава вече 13 години, като от четири са женени. От грижите за тригодишния им син на Мартина не ѝ остава много свободно време. "Почивните ми дни са тогава, когато някоя от бабите реши да вземе детето."

В такива моменти тя се опитва да прекарва време с приятелите си, макар през последната година все по-често предпочита да остава вкъщи "с някоя хубава книга". А още по-хубавата новина е, че съвсем скоро семейството ще се увеличи с още един нов член.

Въпреки че е половинка на спортист, спортуването за Мартина не е на всяка цена. "По-скоро имам периоди, в които съм много отдадена и редовна, и такива, в които от работа и ангажименти не намирам достатъчно мотивация за спорт."

За да потвърдим, че до всеки истински играч стои друг играч, пускаме извеждащо подаване към Мартина с въпроса с кои футболни термини би описала връзката си с Димитър. А тя от воле ни заварва неподготвени и отбелязва гол, защото смята, че връзката им е истинско попадение. Двамата винаги съумяват да се подсигуряват и да пазят гърба на другия. А благодарение на зоновата защита си разпределят задачите, за да се справят с тях.

Какво дава и какво взема спортът от отношенията ви?

В първите години на връзката ни не усещах много негативи. Често се местихме от един град в друг, куфарът ми вечно беше опакован. Бях студентка в Благоевград и бях постоянно на път, което ми харесваше, защото никога не изпадахме в досадна рутина.

Това, че не прекарвахме цялото си време заедно, правеше срещите ни много по-пълноценни. Но в момента, в който решихме да създадем семейство, стана по-сложно.

Реалността да не знаеш утре в кой град или държава си натежава. Трябваше и постоянно да балансирам между неговата работа и моята. Пропускаме и доста важни моменти и събития на нашите приятели и роднини.

Най-трудният момент дойде, когато той беше в Полша, а аз карах тежка бременност с първия ни син в България. Цялата бременност изкарах без него, дори не успя да дойде за раждането. Но за сметка на това сега прекарваме много време заедно, понеже не е ангажиран с тренировки по цял ден.

През какви други трудности преминахте в този период?

Митко прекара четири години в Полша, а аз пътувах през цялото това време. Бях в Пловдив и обичах работата си, просто нямаше как да я напусна. Първите две години пътувах до там през месец и половина за по една седмица, което беше колкото хубаво, толкова и мъчително, защото дните минаваха изключително бързо.

После вече успях да си организирам така нещата в работата, че да мога да прекарвам месец в Полша, месец в офиса и това всъщност беше един много щастлив период.

През времето, което прекарвах там, забравяхме всякакви битовизми и дребни проблеми. Възползвахме се от всеки почивен ден на Митко и успяхме да попътуваме из Полша, която се оказа една много красива страна.

С удоволствие бих се върнала пак там. Краков е един от любимите ми градове - нямам търпение да заведем там и децата.

Какво обичате да правите заедно в свободното си време?

Прекарваме го основно в семейни разходки из парковете с нашия тригодишен син. Аз много обичам да пътувам и мисля, че няма място, което не бих посетила. Митко не е чак толкова ентусиазиран, но заради мен се жертва.

Като цяло сме хора, които ценят семейния уют и това да сме в вкъщи с вкусна вечеря и някой комедиен сериал ни прави напълно щастливи.

Кое е нещото, което хората не предполагат за Димитър?

Митко е по-скоро затворен като човек. Но ако каже и обещае нещо, знам, че то наистина ще се случи. Има малко, но истински приятели, на които държи и повечето от тях са още от детството му. Трудно допуска нови хора до себе си.

Кое негово качество харесвате най-много?

Чувството му за хумор. Винаги знае как да ме разсмее дори и в много трудни за мен моменти, което прави преминаването през тях много по-лесно.

Той е много честен и добър човек. Това е другото нещо, което ме привлече в него от самото начало. Също така е много позитивен, а аз съм склонна в повечето случаи да мисля негативно и така много добре се балансираме.

Гледате ли заедно мачове с Димитър?

Интересувам се от футбол дотолкова, доколкото резултатът засяга Митко. Да кажем, че с годините се понаучих и като гледам мач, знам какво точно да следя. Въпреки че е футболист, Митко не гледа постоянно футбол, основно по-важните мачове от водещите първенства.

А как се чувствате, докато той играе?

Докато играе, съм много напрегната. Най-вече по отношение на здравето му. Всеки път се моля да няма травми. Аз съм доста емоционална и на важни мачове не ми издържат нервите, затова и не ги гледам.

Не гледах двата финала, в които спечелиха купата на България (Локомотив (Пловдив) спечели турнира в два последователни сезона - 2018/19 и 2019/20, бел. авт.). Следях ги само като резултат в интернет.

Ако бяхте негов треньор, какво бихте му казали преди важен мач?

Да се наслаждава на играта и когато е възможно, да е по-голям егоист./lifestyle.bg