За тийнейджърите връщането в училище означава да се срещнат отново с приятелите си и да се впуснат в нови приключения.

Този преход обаче не изключва и предизвикателствата за психичното здраве. Все пак започването на гимназиалното обучение е важен етап и е напълно нормално детето ви да изпитва безпокойство.

Подобряването на самочувствието и увереността на вашия тийнейджър обикновено започва с установяване на причините, поради които той може да се чувства зле със себе си. В някои случаи чувствата на юношите могат да бъдат пряко свързани с интерпретацията на дадено събитие, като например "лош" първи ден, неуспешен изпит, не толкова бързо създаване на приятелства, колкото са очаквали, или раздяла. А като помогнете на детето си да разбере, че почти всеки има такива преживявания в някакъв момент, то може да започне да се чувства по-добре.

Как родителите могат да дадат възможност на децата си да се развиват както в академично, така и в емоционално отношение?

1. Планирайте

Преди началото на учебната година можете да подготвите с вашия тийнейджър календар, който да включва извънкласни дейности, проекти или социални събития. Планът може да бъде календар на Google.

Много училища не позволяват на учениците да имат достъп до смартфони по време на час. Но ако използвате приложение, обсъдете как ученикът планира да записва задачите за домашна работа в клас и след това да ги прехвърля в приложението по-късно или обсъдете използването на хартиен дневен ред или планшет вместо това.

Чрез планиране на графиците и определяне на очакванията учениците могат да останат организирани, да съобщят предварително от каква помощ се нуждаят от родителите и да намалят стресиращите ситуации "в последния момент".

2. Приоритет №1: Добър сън, здравословното хранене и активен живот:

Сънят е важен компонент на психичното здраве. Тийнейджърите на възраст между 13 и 18 години трябва да спят поне по 8-10 часа всяка нощ.

Ограничаването на времето, прекарано пред екрана непосредствено преди лягане, и премахването на телефоните и смарт устройствата от спалнята след лягане, са полезни стъпки за насърчаване на здравословния сън.

3. Обсъждане на очакванията и определяне на последствията:

Откритата комуникация и сътрудничеството между родителите и децата са жизненоважни. Обсъдете очакванията, като например представянето в училище, домашните задължения, времето, прекарано на телефона или в игри, и поведението в социалните мрежи. Позволете на тийнейджърите да поемат отговорност, като сами определят последствията от неспазването на тези очаквания.

Проведете тези разговори предварително, най-добре преди официалното начало на учебната година, когато всички мислят логично, вместо в отговор на инцидент, когато емоциите могат да бъдат по-силно застъпени. Чрез предварителното определяне на реалистични последствия малките конфликти могат да се решават, без да ескалират, което води до по-хармонична домашна среда.

4. "Изключване" на тревожността:

Връщането в училище със сигурност може да предизвика тревожност. Родителите могат да помогнат за облекчаване на тези тревоги, като започнат контакт с учителите, споделят информация за тревогите на детето си и изграждат връзки между своя тийн и подкрепящите го възрастни в училищната общност.

5. Намиране на баланс между подкрепа и независимост:

Родителите трябва да намерят баланс между подкрепата на детето чрез предварително установени връзки и насърчаването на независимостта. Позволяването на децата да преживеят неуспех може да бъде ценна възможност за обучение. Да знаем, че можем да преживеем неуспеха и след това да направим различен избор следващия път, е важен урок. А ако им позволите да се справят сами с конфликти, това може да им помогне да изградят увереност.

Често родителите се опитват да "спасяват" тийнейджърите си от потенциално болезнени ситуации. Някои ученици, които се борят с липсата на мотивация, може да се нуждаят от естествено последствие, което да ги подтикне към по-отговорно поведение. Не само слушайте, но и чувайте детето си - важно е да се въздържате от излишни съвети и обидни коментари. Често родителите се правят, че слушат, без наистина да вникват в това, което тяхното пораснало дете има да им каже.

6. Критикуването няма да помогне:

Обикновено, когато родителите се опитват да стимулират немотивиран тийнейджър, започват нежно и разумно. Започват, като им обясняват колко е важно да се справят добре на изпитите. Когато това не им направи впечатление, им се напомня. И така напомнянето се превръща в мъмрене, докато родителите не се разочароват, че никой не ги слуша. Често езикът им става все по-критичен в отчаянието им да ги убедят.

Но критикуването на тийнейджъри не върши работа. Не защото те не слушат - всъщност те регистрират всичко, което им се казва. Тийнейджърите чуват какво им се говори ясно и отчетливо. Разбират, че не успяват да отговорят на очакванията на своите родители, че ги разочароват, и това им се отразява тежко. А това обикновено не води до положителни резултати. Не критикувайте външността, облеклото или новата прическа на вашето дете. Ако искате да изкажете мнението си, направете го, но без да използвате обидни квалификации и подбирайте внимателно думите си. Преди да критикувате, спомнете си времето, когато самите вие сте били на тази възраст - често родителите забравят, че и самите те са преминали през пубертета и поведението им не е било по-различно, че дори и по-неприемливо. Понякога помага да се замислите за това, преди да сте твърде сурови с вашето пораснало дете или преди да решите, че няма изход от ситуацията.

7. Вярвайте в тях:

Да казвате на вашия тийнейджър колко е умен и колко голям потенциал има може да е вашият начин да се опитате да го изградите като личност.

Тийнейджърите се нуждаят от това да се вярва в тях тук и сега, а не в някаква бъдеща или идеализирана тяхна версия, която се справя с живота. За да могат и те да повярват в себе си. И да намерят своята собствена мотивация.

8. Не досаждайте:

Натякването по никакъв начин не държи тийнейджъра отговорен и оставя проблема във ваши ръце. То позволява на детето да се измъкне от отговорност. Натякването поставя родителите в ролята на носители на власт и движеща сила и създава онази противоположна динамика, която е безполезна при възпитанието на юноши.

Натякването означава, че вие работите повече за вашия тийнейджър, отколкото той за вас. А ако работите по-усилено, за да осигурите успеха на вашето дете, отколкото то, нямате възможност то да развие мотивацията, самоконтрола и вярата в себе си, необходими за осъществяване на собственото му бъдеще. Проявявайте интерес към приятелите на вашето дете, канете ги на гости и дори опитайте да общувате с техните родители, това би имало доста положително въздействие върху връзката с вашия син или дъщеря и ще ви позволи да прекарвате повече време заедно.

9. Не забравяйте, че за всичко си има време:

Твърде често в нашите свръхконкурентни училищни системи повечето деца, които не се развиват със същото темпо като останалите, са наричани неуспели. Опитайте се да не се поддавате на това. На някои тийнейджъри им е необходимо малко повече време, за да израснат и да намерят своя дух, отколкото други, и това е нормално.

Не всички тийнейджъри се развиват по един и същи график. Когато ги сравнявате и се увличате по съревнователното родителство, вие оказвате натиск върху тях да се устремят към въображаемата финална линия - сякаш те завинаги ще бъдат оценявани по това какво са правили на 16 години.

Повярвайте, че моментът, в който тийнейджърът ви ще блесне, ще дойде. Междувременно най-добрият начин, по който можете да помогнете за мотивирането на вашия тийнейджър, е да изградите самочувствието му, да го подкрепите да развие саморегулация чрез отчетност и да му дадете време и възможности да намери пътя, който действително иска да следва.

10: Покажете, че имате доверие на своето пораснало дете и го оставете да прави избори:

На тази възраст е важно да насочвате детето си, но и да го оставите да взима решения - като започнем от това да избере какви дрехи иска от магазина и стигнем до далеч по-важни житейски избори. Намесвайте се само тогава, когато наистина е наложително.

Юношеството е една от най-трудните ни възрасти. Времето, в което всеки тийнейджър преоткрива себе си, оформя се като личност, която иска да бъде, но и в която иска другите да повярват. Това е и времето, в което има нужда от подкрепа и разбиране в най-голяма степен. И най-важната задача на родителите в този период е може би да научат детето си да бъде самостоятелно, отговорно и подготвено за предизвикателствата на живота.