Кашлицата е един от най-често срещаните симптоми в детска възраст и една от водещите причини за посещение на лекар. Тя може да звучи „стряскащо” и да предизвика сериозни притеснения у родителите. В повечето случаи тя е съпътстващ или основен симптом на някои банални вирусни респираторни инфекции, в други обаче може да е признак на по-сериозно състояние. Затова е важно да се отдиференцират отделните видове кашлица, за да се потърси навреме лекарска помощ и да се вземат съответните мерки, за да се избегнат усложненията.


По своята същност кашлицата представлява важен защитен рефлекс на организма, посредством който той освобождава дихателните пътища от попадналите там чужди тела, болестотворни микроорганизми, алергени и други.




Кои са отделните видове кашлица при децата?

1. „Лаеща” кашлица. Това е един от основните симптоми за инфекция, засягаща ларинкса – ларингит. Тя може да се съпътства от дрезгав или дисфоничен глас, повишена температура, затруднено дишане. В някои случаи детето си ляга здраво вечерта или с леки прояви на вирусна респираторна инфекция, а през нощта внезапно се събужда с лаеща кашлица и затрудняване на дишането. При по-тежко протичане може да е налице стридор – това е характерен звук, който се чува при вдишването. Лаещата кашлица, особено при наличие на стридор и затруднено дишане, е алармиращ симптом, като е необходимо да се потърси спешно лекарска помощ. Причината е, че ларинксът е най-тясното място в дихателните пътища на детето, а възпалението му се съповожда от хиперемия и оток, което допълнително затруднява притока на въздух към белите дробове.


2. „Магарешка” кашлица. Такава е кашлицата при заболяването коклюш. То представлява инфекция на дихателните пътища, която се предизвиква от Bordetella pertussis. Кашличните пристъпи са на определен интервал от време, като протичат по характерен начин. Детето си поема дълбоко въздух и започва да кашля непрекъснато без да вдишва отново. В края на пристъпа настъпва реприз - шумен инспириум. Заболяването се съпровожда и с други симптоми – хрема, отпадналост, повишена температура и други. Коклюшът е най-опасен при кърмачетата, които по една или друга причина не са ваксинирани. Причината е, че при тях заболяването протича с апнеи – паузи в дишанто, при които спада сърдечната честота и кислородната сатурация. Това налага незабавно лечение в детско интензивно отделение. Коклюшната ваксина е включена в поликомпонентната ваксина, която се поставя на 2-ри, 3-ти и 4-ти месец от първата година. Заболяването е силно заразно, затова е важно всички деца, при които няма противопоказания, да бъдат своевременно ваксинирани.


3. Кашлица със „сирене” в гърдите. Този тип кашлица е често срещан при инфекции на долните дихателни пътища при децата – бронхиолит. Характерно е, че дишането е затруднено и учестено. Налице е експираторна диспнея – поради спазъма на малките въздухоносни пътища – бронхиоли се затруднява издишването, като то е по-продължително. „Свиренето” в гърдите може да съпътства и някои други състояние – пристъп на бронхиална астма или аспирация (вдишване) на чуждо тяло. При всички случаи е необходимо да потърсите навреме лекарска помощ.


4. Нощна кашлица. Много често при децата през нощта кашлицата се засилва. Обикновено причината е вирусна респираторна инфекция, която протича с хрема и повишено отделяне на мукус в дихателните пътища. Когато детето е легнало този секрет се стича към носоглътката и гърлото, дразнейки кашличните рецептори. Кашлицата е притеснителна, ако не позволява на детето да спи или е причина за чести пробуждания.
Нощната кашлица също така може да е и един от признаците на бронхиална астма.

5. Дневна кашлица. Студен въздух, физическа активност, алергени в дома или навън – прах, домашни любимци, полени и други могат да предизвикат кашлица. Това насочва към търсене на алергична причина. Това важи с особена сила, ако детето има собствен атопичен терен – например атопичен дерматит, алергия към белтъка на кравето мляко или фамилност – майка или баща с алергично заболяване.


6. Кашлица и температура. Това се случва обикновено при острите респираторни вирусни инфекции. При тях е налице още хрема, отпадналост, безапетитие, болки в ставите, мускулите и други. Важно е обаче да се знае и че по-сериозна инфекция, засягаща долните дихателни пътища, като пневмония, може да протече по този начин. Затова е добре да потърсите консултация с педиатър, особено ако детето е силно отпаднало, диша по-учестено, повишава температура над 39,5оС.



7. Кашлица и повръщане. Това се случва често при децата. Причината е, че при силна кашлица се дразнят някои от рецепторите в гърлото, като се провокира повръщане. От друга страна децата трудно отхрачват, поглъщат секретите и впоследствие могат да ги поврънат. Обикновено повръщането, което се провокира от кашлица, не е алармиращ симптом. Изключение правят случаите, когато то продължи и след това.


8. Продължителна кашлица. Това може да се случи, ако детето боледува често и влиза „от една инфекция в друга”. Други причини могат да са: алергия, бронхиална астма, хронична инфекция на синусите или бактериално носителство в горните дихателни пътища. В тези случаи е необходимо да се уточни причината, за да се проведе подходящото лечение.


Какви изследвания са необходими, за да се постави правилната диагноза?

Това зависи от клиничното състояние на детето и преценката на лекуващия лекар. При обикновените вирусни респираторни инфекции, които протичат без усложнения, не се налага провеждане на диагностични тестове. Тези инфекции се самоограничават в рамките на няколко дни, като в някои случаи кашлицата може да продължи известно време след това.


Ако са налице клинични данни за засягане на долните дихателни пътища, може да се назначат рентгенография на бял дроб, пълна кръвна картина, фактори на възпалението, микробиологични изследвания и други.


При съмнение за алергично заболяване могат да се назначат някои по-специфични изследвания, както и кожно-алергично тестуване. Това обаче зависи от възрастта на детето и клиничната картина.


Хроничната кашлица изисква по-задълбочен диагностичен подход, за да се установи точната причина. Това може да включва консултация с различни специалисти, като уши-нос-гърло, детски пулмолог, алерголог и други.



Лечението също зависи от причината за кашлицата. При децата не се препоръва употребата на медикаменти, отпускани без рецепта – те могат да окажат неблагоприятен ефект и да влошат състоянието. Като първа линия на терапия преди да организирате посещение при лекар може да се предприеме инхалация с физиологичен разтвор, промивки на носа с физиологичен или хипертоничен разтвор, даване на антипиретик според килограмите на детето./puls.bg