Марита Лоренц е била любовница на Фидел Кастро и негов потенциален убиец. Тя е била замесена или присъствала на почти всяко важно геополитическо събитие от онази епоха: от основаването на комунистическа Куба до операцията в Залива на прасетата и убийството на Кенеди. Според информация в архивите, тя е била жена, привлечена от опасността.

Дори ранните години на Лоренц са драматични. Израснала в Германия, майка ѝ e антинацистка американка, а баща ѝ - капитан на немски круизен кораб. На 6-годишна възраст е хвърлена в концентрационния лагер Берген-Белзен с майка си, а когато е освободена година по-късно, е изнасилена от американски войник, който живее наблизо. Ранните рани сякаш я правят имунизирана срещу драмата и опасността.

Когато е на 19 години, тя е на борда на кораба на баща си в пристанището на Хавана, когато към плавателния съд се приближават две лодки, пълни с брадати мъже, облечени във военни униформи. Една от тях привлича вниманието ѝ. "Лицето му ме очарова", пише тя. Това е лицето на Фидел Кастро, който само месец по-рано превзема Куба от Фулхенсио Батиста. "Никога няма да забравя първия път, когато видях този пронизващ поглед, това красиво лице, тази зла и съблазнителна усмивка", пише тя. "Аз съм д-р Кастро", казва той. "Фидел. Аз съм Куба. Дойдох да посетя вашия голям кораб."

Двамата си разменят погледи и само няколко мига по-късно вече се прегръщат в каютата ѝ под палубата - началото на афера, която ще промени хода на живота ѝ. Той я нарича Алеманита - "Малко германско момиче" - и веднага щом тя се връща в Америка, изпраща частен самолет да я вземе. Марита остава в Куба с него в продължение на седем месеца, в апартамента му в хотел "Хилтън Хавана". "Той беше добър любовник и много добре се целуваше", казва Лоренц пред The Post. "Обичаше да се държи за ръце и да се прегръща много."

След като става негова любовница, Лоренц започва работа като секретарка на революционния лидер. Странно и ужасяващо събитие обаче я кара да се раздели с него и да се върне в Ню Йорк...

Марита твърди, че е забременяла, а Кастро изглеждал щастлив. Но когато била бременна в седмия месец, докато Кастро бил на път, тя вярва, че някой сложил лекарство в млякото ѝ и когато се събудила, бебето вече го нямало и тя била сама и ужасена в тъмна хотелска стая.

Казва, че бързо се върнала в Съединените щати, бясна на Кастро и огорчена от загубата на детето си. Нямало как да знае какво се е случило с бебето - дали е родено или й е направен аборт.

ФБР скоро я посещава и използва гнева ѝ в своя полза. Агент на име Франк Стърджис, когото среща в Куба, я вербува да участва в заговор за убийството на бившия ѝ любовник. Според документи, притежавани от ФБР, както Разузнавателната агенция, така и американската мафия - която се стреми да поеме контрола над случващото се на острова - смятат Марита Лоренц за свое тайно оръжие. Може би и тя си мисли така. Изпратена е обратно в Куба, за да се събере отново с него, носейки две хапчета, които биха могли да убият генерала за минути, както ѝ е казано.

Но когато се събират отново, Кастро веднага разбира защо тя е там. По драматичен начин той изважда пистолета си от кобура и ѝ го подава, почти подигравайки се с нея, твърди тя.

"Никой не може да ме убие. Никой. Никога", казва той. И е прав. Тя не го убива, а вместо това изхвърля хапчетата в бидето. Казва, че така или иначе никога не е имала планове да убие бащата на изчезналото си дете. Те правят любов, той си тръгва, а тя се връща в Съединените щати.

"Мразеха ме, обвиняваха ме", описва възрастната жена години преди смъртта си реакцията на ЦРУ, когато агентите разбират, че Кастро е все още жив.

Оттогава Марита продължава да работи като шпионин. Тя се влюбва отново, този път в бившия президент на Венецуела, Марко Перес Хименес, с когото има дъщеря. Тя се изправя и пред самото ЦРУ като свидетел на участието на Разузнавателната агенция в убийството на Кенеди.

Що се отнася до детето ѝ с Кастро, след 22 години напразни опити, тя се завръща в Куба през 1981 г. и най-накрая ѝ е позволена аудиенция при генерала. "Трябва да намеря отговори, Фидел. Искам да знам за сина ни", умолява го тя, плачейки. "Добре е", отговаря Кастро. "Всички деца тук принадлежат на Куба." След това той дава знак на охранител, който довежда висок млад мъж, който прилича на Кастро.

"Аз майка ти ли съм?", пита го тя, свличайки се в прегръдките му. "Той беше наш син, вярвам в това с пълна сигурност", пише тя. Лоренц вярва, че Андре, както твърди, че се казва синът й, е бил отнет от нея, защото е германо-американка, а поддръжниците на Кастро са смятали, че ако тя роди неговото бебе, това би го съюзило с Германия и САЩ. "Това би било международен скандал", казва тя сега, въздъхвайки. Доколкото ѝ е известно, синът ѝ е педиатър, живеещ в Куба.

Когато Кастро умира през 2016 г., тя е съкрушена. "Той беше любовта на живота ми", казва тя. Но той продължава да живее в сърцето ѝ до смъртта й. "Той все още е духовно до мен. Просто го няма тялом, а само по душа."

Марита Лоренц умира от сърдечна недостатъчност на 80-годишна възраст. Някои казват директно, че "сърцето ѝ е спряло".