В съвременната медицина депресията се характеризира с комбинация от симптоми, начело с лошо настроение, което е дълготрайно и води до понижена работоспособност, нарушения в съня, хранителните навици и почти пълна неспособност да се изпитва удоволствие. Ако състоянието продължава повече от няколко дни, то е известно като клинична депресия, с изразени чувство на тъга, отчаяние и липса на самоувереност.

Всички тези видими симптоми могат да са както причина, така и следствие на метаболима и неврохимията на тялото - страданието по време на депресия е не само емоционално, но и физическо.

Депресията най-често е резултат от химичен дисбаланс в мозъка. Химикали, известни като невротрансмитери, пренасят информационни сигнали към различни клетки от нервната тъкан на мозъка. Някои невротрасмитери играят главна роля в настроението, но при депресивни състояния, те не функционират правилно.

Състоянието най-често произхожда от стресови ситуации в живота, някои лекарствени средства, загубата на близък, хормонални проблеми и др. Депресията силно засяга участък в мозъка, наречен хипокампус – функцията му е свързана с дълготрайната памет, привикването на спомени и чувството за страх. Продължителните депресивни епизоди потискат клетъчния растеж в тази част на мозъка, поради което при страдащи от клинична депресия хипокампуса е със значително намалени размери, което понижава способностите му.

Клиничната депресия се отразява не само на мозъка, но и на тялото. Хронични болки, безсъние, успиване и умора са само някои от възможните усложнения. Състоянието нарушава баланса и функциите на невротрансмитера серотонин, което повишава сетивността към болка.


Силно се понижават и нивата на допамин, една от молекулите на щастието. Занижените и нива водят до проблеми с търпението, вниманието и зрението. Допаминът участва в обработката на зрителна информация, без него не се възприемат добре цветовите контрасти – света буквално изглежда по-сив и мрачен.

От друга страна се покачват нивата на стрес в организма – отделят се значително количество стресови молекули като адреналин и кортизол. Те водят до понижаване на броя лимфоцити – защитни имунни клетки. Така се отслабва способността на имунната система да се бори с чужди частици попаднали в тялото и страдащите от депресия се разболяват по-лесно.