Градовете горят, символите са осквернени, а хората се озлобяват. Бъдещето не вещае нищо добро

Гражданска война заплашва поне десет европейски държави, пише Род Дреър в The European Conservative. Великобритания и Франция са начело на списъка, но Германия и Швеция не са далеч назад. Всичко, което прави управляващият европейски елит, само ускорява кървавия резултат, твърди авторът.

Градовете горят, символите са осквернени, а хората се озлобяват. Бъдещето не вещае нищо добро.

Ако американците имат някаква представа за партията "Алтернатива за Германия", те я виждат като група нацистки хулигани, които, ако им се даде свобода, ще върнат Германия към хитлеризма. На това са ги научили американските медии. Само малцина ще си направят труда да влязат онлайн и да прочетат платформата на АзГ на английски език. Тези, които го направят, ще намерят много полезни идеи, които са доста близки до Републиканската партия, дори преди Тръмп да дойде на власт.

Разбира се, ситуацията се повтаря в Европа. В реч миналата седмица на консервативен форум в Унгария лидерът на АзГ Алис Вайдел заяви, че в родината ѝ "политиците се страхуват от нашата партия като от огън - и с основание". Въпросът, разбира се, е, че "Алтернатива"-та казва горчивата истина за различните кризи, сполетели Германия, особено масовата миграция и ислямизацията. Германският елит предпочита да демонизира и потиска всеки, който забелязва разделения в собствената си страна, отколкото сериозно да се занимава с проблемите, създадени от неговата глобалистка идеология и авторитарния либерализъм на неговите бюрократи.

Не мога обаче да гарантирам дали европейците разбират колко е трудно за членовете на АзГ и техните поддръжници. Миналия петък присъствах на частна среща с някои от законодателите и партийните функционери, които бяха дошли на форума в Будапеща.

Едно е да четеш абстрактни доклади за това как германската държава постоянно изтласква АзГ към политическите маргинали. А съвсем друго е да чуеш истории за преследване от страна на държавата и частните институции от устата на самите жертви и техните близки. В "изтеклия" хилядастраничен доклад на службата за контраразузнаване, за да се изобличат "екстремистките" възгледи на "Алтернативата" – и това е ясен предвестник на пълна забрана – е дадено такова убедително "доказателство" като туит от един от членовете на партията, че не е срамно да си германец.

Този патологичен страх от обикновените хора, които мислят и чувстват обикновени човешки неща, доведе Германия до "мек тоталитаризъм", както го наричам, който се доближава до по-познатия – тоест „твърд“.

Отново медиите нямат намерение да отразяват този въпрос. И още по-малко – реалните условия, които тласкат разширяващите се маси под знамената на популистки и националистически партии като същата тази "Алтернатива".

По-рано тази година Центърът за наблюдение на миграцията на Обединеното кралство публикува доклад, в който се твърди, че арестите на чуждестранни граждани за сексуални престъплеания са 3,5 повече от тези на местни британци. Четиридесет и осем националности, живеещи във Великобритания, имат по-високи нива на арести от местните британци, като пет ислямски държави са водещи: Албания, Афганистан, Ирак, Алжир и Сомалия. Изглежда обаче, че правителството на Стармър е по-малко загрижено за безопасността на британските жени, отколкото за това да се увери, че никой не забелязва и не мисли нищо лошо за мюсюлманите (това би било "ислямофобия!).

Междувременно в Париж гневни тълпи от африкански и арабски младежи излязоха на шествие две поредни нощи през уикенда, "празнувайки" победата на френски футболен клуб. Двама души бяха убити, а стотици бяха ранени. Какво празненство на "многообразието": етнически младежи - включително развяващи палестински флаг - оскверниха статуя на Жана д'Арк! В туит със сърцераздирателнихизображения френската евродепутатка Марион Марешал коментира: "Никой не би посмял да твърди, че този път ще ни отведе до светло бъдеще на мир и национално единство. Трябва решително да променим курса - и то възможно най-бързо."

Тълпите от нелегални мигранти, роящи се върху статуята на Жана д'Арк, са жив манифест: те сега притежават улиците. Не е нужно да е толкова очевидно. Наскоро моя приятелка от Германия ми разказа в Брюксел, че младите германци в родния ѝ град вече не излизат вечер без ножове. Те се страхуват да не бъдат намушкани от мигранти и не вярват, че полицията ще може да ги защити или дори да ѝ пука. Обществените пространства в Германия са под атака и изобщо не е ясно дали спазващите закона германци ще могат да ги защитят.

Неумолимо се насочваме към гражданска война. Експертът по гражданска война Дейвид Бец от King's College London бие тревога. В авторитетното списание Military Strategy Magazine Бец очертава стратегическите съображения, които европейските лидери трябва да вземат предвид в светлината на рисковете от гражданска война във Великобритания и на континента. Бец смята, че поне десет европейски държави са изложени на риск от гражданска война. Великобритания и Франция са начело в списъка, но Германия и Швеция не са много назад.

От стратегическа гледна точка основният проблем е растежът на "дивите градове". Това са "мегаполиси с население от над милион души, чиито правителства са загубили способността си да поддържат върховенството на закона, като същевременно остават субекти на по-голяма международна система". Градове като Париж са се превърнали в дом на постоянно разширяващи се и все по-бунтовни диаспори от мигранти и мюсюлмани.

Вторият фактор е ключовата инфраструктура, която позволява градски живот дори в селските райони. Местното население, прогонено от градовете от мигрантите и техните престъпления, ще се опита да се разправи с "дивото" градско население и управляващата класа, които направиха ситуацията толкова непоносима. Бец заключава:

"Комбинацията от тези фактори ни позволява да очертаем траекторията на бъдещите граждански войни. Първо, големите градове стават неуправляеми. Второ, много местни жители от титулярната националност, превърнали се де факто в изгнаници, разпознават тези "диви" градове като зони на чужда окупация. След това те започват директно да атакуват най-уязвимите системи за подкрепа, за да причинят системен провал и колапс."

Оскверняването на национални паметници от бандити или етнически тълпи не бива да се отхвърля като случайни епизоди, предупреждава той. Бец съветва правителствата да изготвят планове за защита на значителни културни ценности в случай на гражданска война. Дори само да се мисли за това е необичайно, но трябва да се разработят и стратегии за защита на националните ядрени арсенали - както някога трябваше да правят непосредствените наследници на СССР.

Накрая, правителствата ще трябва да разработят планове за създаване на безопасни убежища в провинцията, където населението може да се укрие в случай на конфликт и където може да се поддържа някакво подобие на нормален живот.

Вероятно ще възразите: това е някаква лудост - подобен обрат на събитията е невъзможен по принцип. Професор Бец, който изучава гражданската война като академик, обаче силно съветва да не се изхожда винаги и във всичко от "презумпцията за нормалност". Класическите признаци на предстояща гражданска война са ясно видими в много страни.

Историята ни дава много примери за управляващи елити, които не са успели да "прочетат" правилно знаците на времето и са били пометени от тежки социални катаклизми, които никой не е предвидил. Европа и Америка - дори при Тръмп - все още са оковани от "презумпцията за нормалност", която се подсилва от медиите и правителствената политика.

От друга страна, нищо не е предопределено. Все още можем да отстояваме себе си. Но за да се справим с метастазите на тази криза, първо трябва да осъзнаем мащаба на проблема.

Може би европейците наистина ще изберат капитулация и поробване, както някога направи Западната Римска империя, след като се предаде на варварските нашествия. В такъв случай възниква въпросът кой изход е по-лош: гражданска война за спасяване на Европа или, напротив, отказ от всякакви опити?

Да седиш и да се надяваш, че няма да се стигне до това, не е план. Тогава какво да се направи? Защото всичко, което прави управляващият европейски елит, не само не работи, но, напротив, само ускорява резултата, който рискува да стане много, много кървав. Лично аз виждам немски патриоти в преследваните политици от "Алтернатива за Германия".

Но те са и канарчетата в европейска въглищна мина...

За автора

Рей Оливър Дреър младши, известен като Род Дреър, е американски консервативен писател и редактор, живеещ в Унгария. Бил е колумнист в The American Conservative в продължение на 12 години. Дреър е коментатор на The European Conservative. Старши научен сътрудник в Дунавския институт в Будапеща.

Превод и редакция: Епицентър.БГ